Банкеръ Weekly

Коментари

Диктатът на малцинствата

Нямам мазохистична ориентация, но се улавям, че гледам предизборните дебати с отвращение. С отвращение, но ги гледам.

Опитвам се да извлека някаква логика - ей така, за себе си. И ето какво открих. Прави се опит да се интубира двуполюсният модел. Въпреки че ГЕРБ и БСП имат един генезис и че програмите им в голяма степен се припокриват. Безличната и скучна обстановка изкуствено се нажежава, за да се натрапва като безалтернативен избор - ГЕРБ или БСП? Личният сблъсък между Елена Йончева и Бойко Борисов е най-пресният пример. Йончева обвини бившия премиер в лъжа. (Така де, вече освен г-жа Лъжа си имаме и г-н Лъжа.) В името на паритета. Йончева заяви, че ако Борисов се окаже прав, тя ще напусне политиката. Бойко се закани със същото, ако изгуби бъдещото дело.

Облъчените от категоричността на двуполюсието журналисти, без да искат дострояват този свят на уж пълния контраст. И не се изморяват да питат потенциално влизащите в парламента с кого биха направили коалиция. Малко са категоричните отговори, но около двата "полюса" вече се мержелеят два полярни кръга при всичките условности. Най-смешен е Веселин Марешки, който се "засиняваше", докато говореше за статуквото, атакувайки само БСП и криейки ГЕРБ като ДДС върху горивата. Но на Бойко нещо му просветна, че този следствен човек с мътни бизнес схеми не е много добър за правителствен ортак. И го отряза. А Марешки направи "Кръгом и пак напред!" - вече пази Корнелия. Сега Марешки вече говори за силата на третото място, а не за първото, което обещаваше да заеме при старта на кампанията.

Реформаторите също се надяват да са балансьор и да се залепят за ГЕРБ. Патриотите нямат предпочитания - важно е ДПС или Местан да бъдат завинаги изтласкани от тази им обреченост. Макар че засега социалистите се потрисат само при мисълта пак да се целуват на Орлов мост с тях, а пък ГЕРБ вече по традиция ще си ги къткат за неявна подкрепа.

Двуполюсният модел в популистични времена обаче е невъзможен. След очертаващия се крах на неолиберализма в света и в Европа в частност сега сме в безидеен вакуум. Затова пак една или две малки политически сили ще се пробват да определят бъдещата политика на България. И донякъде ще успеят.

Дотук с българската политическа практика. Може би ще ви изненадам, но тя е осмислена на високо теоретично ниво от едно от светилата  на  съвременната философия. Това е Насим Талеб - aмepиĸaнcĸи филocoф с ливански произход, eceиcт и cпeциaлиcт пo мaтeмaтичecĸи финaнcи. В ръкописа на бъдещата си книга "Диктатът на малцинството" той пише: "Достатъчно е едно непримиримо малцинство от определен вид да достигне нищожно малък размер - да речем, от три или четири процента от цялата популация, за да я подчини на своите желания. Не стига това, ами допълнително се създава една оптична илюзия: на наивния наблюдател му се струва, че изборът все още зависи от предпочитанията на мнозинството"=

Така че с отвращение или не, хора, мислете! И гласувайте с информирани очаквания, а не с лелеяни мечти, които лесно могат да бъдат помрачени, включително и от някое мижаво малцинство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във