Банкеръ Weekly

достижения

Дядо Вазов - na 4uva6ki i na kirlivitsa

Романът "Под игото" е преиздаван през годините 55 пъти в България. Освен на основните езици го има и на японски, китайски, арменски, на албански, естонски, на гръцки, шведски, хинди, украински, португалски... Има го и на чувашки.

Сега вече го има и на кирилица, пардон - на кирливица. Издадоха го по случай 24 май преди броени дни. "Издателство "Жанет 45" преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура.“ Това е генералното обяснение на тази фелдфебелска простотия.

Кого ще стреснат, кого ще поучат с този сквернословен акт? Тези скудоумни същества, които обменят мисли с учителите си на по цигара и бира в междучасията, обезмайчени откъм език, култура и ценности, боравещи с кирилицата като едноседмичен емигрант в Хасково? Или родителите им, които са убедени, че камери трябва да има навсякъде в училище, за да хванат в крачка вилнеещите учители, на които са прехвърлили изцяло отговорността за бъдещето на децата си? Или на образователните експерти, които газят плитката вода на аналитичните си способности, докато стигнат до изстрадания извод, че съвременните деца вече не разбират остарелия език на Дядо Вазов и трябва да се направи адаптирано издание?

Дотук с ролята ми на съдник. (Какво като треперех от напрежение и въодушевление едно време, докато четях за първи път "Под игото"?) Влизам в ролята на медиатор. Между тези, които са убедени, че азбуката ни е съхранила като народ, и тези, които твърдят, че делото на двамата братя е блокирало развитието ни.

Истината, както винаги, е някъде по средата. Защото славянската писменост раздели славяните. С изгонването на Кирило-Методиевите ученици от Моравия западните славяни минаха в зоната на латинското влияние, а България, Сърбия и по-късно източните славяни - в зоната на византийското влияние. Цивилизационните резултати от това се чувстват и днес. Нима не пишем: "Европа иска от нас", "Европа ни натиска"? Не е ли гласът на Брюксел и наш глас? Или хем сме вътре, хем - вън... Заради съкрушителния за нас сегрегационен ефект на азбуката. Тъй като става дума за нещо много по-голямо и съдбоносно, но по монашески свенливо необсъждано.

Казал ни го е един от титаните в изследването на европейската цивилизация - Пьотр Бицили. Този наш незаслужено непризнат учен, изхвърлен от университета през 1948-а от комунистите, е написал, че създаването на славянската писменост е прекъснало връзката с античните традиции в науката и е причина за относителното изоставане на православните народи в сравнение с народите на Западна и Централна Европа. По време на Възраждането, когато нациите се обръщат към ценностите на античността, славянският свят е затруднен да ги ползва поради езиковата бариера. За целите на религията и науката западните народи използват латинския език. На латински се превеждат трудове от арабски и гръцки. За времето от 1440-а (когато е изобретено книгопечатането) до 1500 г. 77% от всички отпечатани книги са на латински. Ползвайки латинския, западноевропейската интелигенция има достъп до трудовете на античните мислители и хуманистите от епохата на Ренесанса, обменя идеи. Затова там човекът е в центъра на света - Витрувианският човек, скициран от Леонардо да Винчи, като мярка за всички неща.

А ние само кръстосваме южняшката си безгрижност с мъчителния руски сплин.

И се гаврим със себе си с идеята да се поправим.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във