Банкеръ Weekly

Коментари

Дебилна обидчивост


Обиди:

Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната - това заяви столичният кмет и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов на среща с български емигранти в Чикаго в началото на 2009 година.

Протест у нас нямаше.

"Осемдесет процента от населението са дебилни и не могат вече да се подписват", каза  депутатът от БСП за България професор Иво Христов в края на миналата година.

Малочислен протест.

"Кресливи жени", майки на "уж болни деца"... , изрепчи се на протестиращите майки на деца с увреждания  вицепремиерът Валери Симеонов.

Обещанията  25 хиляди недоволни  да отидат на площада пред Министерския  съвет бяха изпълнени от стотина.


 

 

Хайде да се отдадем на сарказъм - тук е моментът.

За да определим доколко сме напреднали в духовното си развитие, трябва да следим колко често се обиждаме и за колко време можем да трансформираме обидата във вътрешен мир и спокойствие. Ако след като се обидим, можем да преглътнем  това състояние за 1-2 минути, това е голямо постижение.

Обидата е реакция на егото. Когато чужда преценка за нас е различна от представата ни за нас.

Обидата също е и  отрицателна енергия. Когато реагираме негативно - я приемаме, а ако реагираме спокойно - имаме възможността да я отхвърлим, т.е. да я трансформираме.

Забелязал съм също, че ако се "съглася" с отсрещната страна дори когато ме обиждат без основание, печели вътрешният ми мир.

Въздържането от бърза реакция  към  обида може да се възприеме като страх и нерешителност, но обидата е външно проявление на страха. Следователно обиждащия  го е страх, поради което и обижда. Ако аз отвърна със същото - и мене ме е страх.

Извод: обидата е отрицателна енергия, изстреляна срещу нас, и най-добре е да не протестираме срещу нея, защото това значи, че я допускаме да ни превземе, а да я подминем с пренебрежение. Много хора явно разбират това и си седят кротко на биричка пред вечерните новини, за да видят колко са излезли на площада да протестират.

Дотук със сарказма.

Започва реализмът.

Защо на лични квалификации и епитети все пак  реагираме, макар и като умряло магаре, но на публични - не?  А какви по-големи обществени обиди, обиди на всички нас, данъкоплатците, които сме избрали и назначили една кохорта да ни управлява от наше име, са създаването, бурното развитие и фалитът на КТБ, или необяснимият купувач на ЧЕЗ, или пък обяснимият купувач на ТЕЦ Варна? И трудно обяснимите политици като Волен - който от националист осъмна като консерватор, или  Валери - който от защитник на народа от "олигархията" се гушна с нея?

Каква по-голяма обида и от правителството като цяло, в чиято програма е записано запазване на данъчно-осигурителното бреме, а в бюджета за догодина ни гласят натоварване със социални и здравни  осигуровки и данъци върху коли и имоти? Каква по-голяма обида от синдикатите, които работят като придатъци на корпорациите и  на  държавната машинария с цел финансова изгода, вместо да защитават трудовите и социалните ни права? Или от назначените издатели, които унищожиха свободните медии в България?

Уморихме ли се от този безкраен преход? Или двупартийността ни обрече на пасивност: каквото и да правим - или ще дойде Корнелия, или ще се върне Бойко!

Така гражданско общество не се прави. Ако го има - в него  обидени хора излизат по площадите заради... бъдещето си.

Това, нашето, е дебилна обидчивост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във