Банкеръ Daily

Коментари

Белезите от COVID-19 ще личат и след възстановяването

Паричната подкрепа в размер на 26 трлн. щ. долара и появата и ударното поставяне на ваксините срещу вируса ускориха възстановяването. Влошеното качество на образованието, закриването на работни места, разширяващото се неравенство между раси, полове, поколения и географски области обаче още дълго ще спъват световната икономика.

 

Според официалната информация, спадът на глобалния БВП през миналата година е бил най-дълбок от Великата депресия насам. По оценка на Международната организация на труда той се измерва със съкращаването на 255 млн. работници на пълен работен ден. А експерти от Центъра за изследвания "Пю" констатираха, че световната средна класа се е свила за първи път от половин век насам.

Цената на заразата

е разпределена неравномерно.

Филипините, Перу, Колумбия и Испания са най-уязвими на последствията от пандемията в дългосрочен план, показва изследване на световния лидер в областта на прогнозите и анализите "Оксфорд икъномикс", обхванало 162 държави по 31 показателя. Най-добри са позициите на Австралия, Япония, Норвегия, Германия и Швейцария, които се очаква да заличат най-бързо белезите от COVID-19. 

Според МВФ развитите икономики ще са най-леко засегнати от коронавируса през следващите няколко години, а страните с ниски доходи и развиващите се пазари ще страдат по-дълго - за разлика от световната финансова криза през 2009-а, когато богатите пострадаха най-тежко. Особено оптимистична е перспективата на САЩ, чийто ръст през 2022 г. ще е по-висок от предпандемичния - благодарение на корона стимулите за трилиони долари.

Още в началото на годината Световната банка предупреди, че ако не бъдат предприети подходящи корективни мерки, ни очаква

"десетилетие на разочароващ глобален растеж".

Институцията прогнозира, че до 2025-та световният БВП ще е с 5% по-нисък от стойностите преди пандемията и че средните равнища на растеж в условията на инфлационен подем ще паднат под 2 процента.

Все пак експертите не смятат, че това ще е загубено десетилетие, ако се предприемат правилните политически стъпки, най-вече в областите по преквалификация на работниците и подкрепа на най-тежко пострадалите от кризата. Един от пътищата за изход е да се акцентира върху политиките, насърчаващи бизнеса към иновации и инвестиции, особено в сферата на климатичните промени. Централните банки и повечето правителства вече увериха, че ще продължат да изпълняват програмите си за стимулиране на икономиките. 

Държавите, които по-бързо поставиха вируса под контрол, вече изпращат предупредителни сигнали за неравния път напред.

След постигнатия първоначален V-образен подем

стопанството на Нова Зеландия се сви през последните три месеца на 2020-та, защото отсъствието на чуждестранни туристи остави сериозна празнота, която местните жители не успяха да попълнят. И днес страната, която редовно е в челото на класациите на агенция "Блумбърг" по стабилност в условията на пандемията от COVID-19, е на път да изпадне в повторна рецесия. 

В Китай, където коронавирусът е под контрол повече от година, потреблението на дребно изостава от по-широкото възстановяване. 

За Томас Орлик - главен икономист на "Блумбърг икъномикс" - "вадейки си заключение от данните за БВП, САЩ и Китай са поели пътя на триумфално V-образно възстановяване". Но "под повърхността различията между напредналите и развиващите се държави, звездните фирми и по-дребните им конкуренти и високо и ниско квалифицираните работници са свидетелства за поражения, които изискват по-дълго лечение".

От огромно значение е как и дали ще се променят доверието и потребителските навици на хората, притеснени за здравето и за работните си места - най-важните икономически последствия от пандемията, подобно на 30-те години на миналия век когато Великата депресия направи американците по-пестеливи. В този смисъл президентът на Института за международна икономика "Питърсън" - Адам Поузън - посочва, че "ако хората се върнат да се хранят в ресторантите, да пътуват за отдих и да посещават салоните за фитнес, голяма част от тези бизнес сфери ще се съживят". Поузън обаче не изключва възможността вкусовете на потребителите да са се променили съществено, а това ще означава по-висока временна безработица, за която правителствата нямат добро решение. 

Продължителна промяна 

Кризата ускори употребата на роботи в секторите на производството и на услугите, които трябваше да защитят работниците и клиентите от разпространението на заболяването. И макар че този процес вдъхва надежди за съживяване на растежа на производителността, той застрашава милиони работни места и повдига въпроса дали ще бъдат открити достатъчно нови работни позиции. 

Съдейки по анализ на консултантската фирма "Макинзи", над 100 млн. души в осем от най-големите световни стопанства вероятно ще трябва да започнат нова работа до 2030-та. Онези, които няма да имат достатъчно възможности за този преход, ще са най-зле образованите, жените, етническите малцинства и младежите. Не бива да се забравя също, че колкото по-дълго хората са по домовете си, толкова повече атрофират уменията им - процес, познат като хистерезис. 

Или, както обобщава Ерик Робъртсън от британската банка "Стандард чартърд" - "голяма част от работните места са унищожени завинаги". Той посочва, че "нископлатените позиции в по-незначителни фирми и сектори вече не съществуват, защото тези компании или са фалирали, или пък секторите са изчезнали" и "повечето по-адаптивни фирми ще запълнят нишите, но с по-малко служители".

Дори работните места да не са загубени, работните конфигурации са променени и остава отворен дебатът как тези трансформации ще повлияят на пакетите от заплащане.

Дългосрочните поражения върху човешкия капитал

Пандемията извади за повече от година от класните стаи и от университетските банки ученици и студенти в доста държави. ОИСР пресметна още през септември 2020-та, че загубата дори на една трета от присъствената година за децата може да ограничи ръста на БВП до края на столетието. Организацията предупреждава също, че доходите на учениците от първи до 12-ти клас могат да намалеят с 3% до края на живота им, като най-тежко ще са поразени по-бедните или лицата от малцинствата. 

Финансирането на пълното възстановяване ще бъде затруднено от допълнителните дългове за 24 трлн. щ. долара, които светът натрупа през 2020-та и качи размера им до нов рекорд от 281 трлн. долара, по данни на Института за международни финанси. 

Дори без дългова криза, в момента когато лихвените проценти започнат да растат, правителствата и компаниите ще попаднат под сериозен натиск, предупреждава главният икономист на "Мудис аналитикс" - Марк Занди. Той отбелязва, че "глобалната икономика ще се върне към пълна заетост след пандемията доста по-бързо отколкото след финансовата криза от 2008-а", но "след това ще премине на по-ниска предавка в сравнение с времето преди избухването на заразата". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във