Банкеръ Daily

Коментари

Ало, Тупанов съм!

"Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра!", написа Радой Ралин в "Люти чушки". А си е за страх, защото, за разлика от министрите преди половин век, първата грижа на днешните е да крадат и разсипват държавата през джоба на данъкоплатеца. Слушайте Боил Банов и немейте...

Оказва се, че заговорът срещу него е най-зловещата антидържавна завера. Така беше след сигнала за проспаната в полза на изпълнителя неустойка в размер на 753 хил. лв. за столичното Ларго. От записа "Ало, Банов съм" стана ясно, че министърът дава инструкции за оформяне на документи така, че да предотврати събирането на неустойката, което е негово задължение като възложител на държавната поръчка. 

Първо Банов изля екранен огън и жупел върху бивш служител на Министерството на културата за това, че го записал и после изнудвал да пусне записите, които пък били манипулирани. Прокуратурата се зае с проверка на случая, от която разбира се нищо не излезе понеже записите, чието съдържание никой не рискува да оспори, не били автентични. После Банов финтира публиката с факта, че министерството е ищец по дело за неустойката, заведено обаче едва след като Агенцията за държавна финансова инспекция констатирала бездействието в тази насока. 

Междувременно стана ясно, че искът е отхвърлен на две инстанции и един от мотивите е, че ведомството първо приело строежа без забележки, а после повдигнало съдебния спор. Остана шансът резултатът да бъде обърнат пред последната инстанция и поне върховните съдии да защитят държавния интерес. Всъщност дори при ограничения достъп до касационно обжалване това изглежда е било твърде вероятно, ако... министър на културата не беше Боил Банов. 

С новината, че ведомството е пропуснало последния срок за обжалване по делото Банов изпадна в поредния пристъп на артистичен гняв срещу душманите си. Сега пък виновна се оказа правната му дирекция, което забавило внасянето на жалбата точно с един ден. И, разбира се, с цел "уронване на престижа ми". Директорката на правната дирекция подала молба за напускане, а министърът ни лук ял, ни лук - мирисал.

Представяте ли си, Банов изобщо не знаел, че чакат насрочено дело във Върховния касационен съд, нито пък му казали за гафа. Гледната му точка обаче остава неизменна - искал "разнищване на случая". И този акт бил "продължение на това, което се случи по повод сигналите на Елена Йончева преди време, но моята е здрава карловска глава и не пада лесно". Не пада противно на правната логика, законовия разум и антикорупционните заклинания на премиера Бойко Борисов.

Банов се писа ратник за държавност и със заканата да сезира прокуратурата "за двама души, от които искам да заявят мотивите си за това изтърване на срока". И зададе достоен за психиатрична експертиза въпрос: "Как е възможно тези дела да не минават през министрите?! В продължение на около 6 месеца никой от Министерството на културата не е информиран за хода на делото". А какво е правил през тези 6 месеца министърът, сами се досещайте. 

Ако си мислите, че повече от тази главанащина няма накъде, жестоко грешите. С поредната декларация, че всичко било "за да бъда потопен аз и да бъде унизено Министерството на културата", театралният режисьор тури по най-културен начин черешката на тортата. С констатацията, че в случая е защитил... държавния интерес. Това било така, понеже като не водили "формално" делото на последна инстанция, спестили разноски по него.

"Да, ние губим делата и на двете инстанции, но държавният интерес е защитен! Тази трета инстанция нямаше да промени нищо. За нас не е административна грешка неотиването на нея", коментира вещо непознатия му до този момент казус културният министър. И увери отново, че всички материали за "злонамерените действията по необжалването и пропускането на срока за жаленето пред ВКС" са предадени на прокуратурата. В резюме: "Това не може да е повод за оставка, а за разследване. Този перманентен и инсинуиран натиск не може да бъде повод за оставка!"

Какъв цирк!

Facebook logo
Бъдете с нас и във