Банкеръ Daily

Коментари

Защо Франция блокира Македония за ЕС

Евгений Кънев*

 

Не ще и дума, че решението на Франция да спре Македония е шокиращо и във вреда на българския национален интерес. Но то е шокиращо само за онези, които си представят Макрон като лидер на ЕС, а ЕС - като задължително разширяващ се съюз, но само на географски принцип.

Преди всичко е важно да се осъзнае, че Макрон е френски президент и има мандат да защитава френския национален интерес. Вероятно този интерес претърпя еволюция в политическите разбирания на Макрон, откакто започна мандата си. От визията за Обединена Европа - въз основа на сегашните либерални принципи от Лисабонския договор - не остана много. За да разберем какво наложи тази промяна, трябва да припомним няколко ключови събития в неговия мандат.

Изключително трудното прокарване на вътрешни реформи (най-вече на пазара на труда), които да направят Франция конкурентна икономика, но финансирани с нови данъци (вкл. т. нар. Въглероден данък). Равносметката? Частичен успех и... десетки хиляди "жълти жилетки", разклатени политически позиции, нисък рейтинг. Плюс засилване позициите на националистите на Льо Пен, загуба на европейските избори и заплаха за по-нататъшни политически "щети". Краен резултат - приемане на част от исканията на крайната десница в посока приоритет на френските интереси за сметка на европейските.

В светлината на казаното дотук, инатът на Макрон за пакета "Мобилност" и все по-засилващият се натиск на Франция за негово приемане, изглеждат лесно обясними. Необходим е механизъм, който да не позволи по-нататъшния "социален дъмпинг” на държавите членки от Източна Европа, т.е. загуба на бизнес заради по-ниски социални разходи. Това би било фундаментален удар върху политическия консенсус и бранд на Франция като социална държава.

Едновременно с това, Макрон започна преосмисляне на визията си за Европа с разбирането, че повече източни страни в ЕС означава повече източен - като характер - ЕС. Тоест - няма как да се запазят постиженията на Западна Европа след Втората световна война (като жизнен стандарт), ако "старите" икономики отворят трудовите си пазари за "нова" конкуренция. На практика, вместо стандартът на Изток да става западен, конвергенцията ще понижи жизнения стандарт на Запада. Вероятност, която е политически неприемлива за Франция и застрашава неговата политическа кариера

Повече източни страни в ЕС - по-ожесточена конфронтация на тема "Либерална демокрация и европейски ценности". Предвид "сраженията" с Унгария и Полша на този фронт, по-нататъшното разширяване на Съюза няма как да бъде успешно. Заради липсата на инструменти, с които бъдещите държави членки на ЕС да бъдат обвързани с принципите на либералната демокрация. И то не само докато са субсидирани от френските данъкоплатци...

Заради проблемите с бъдещия "трудов" миграционен натиск след поредното "източно" разширяване на ЕС и неразрешимият казус с бежанците от Близкия Изток и Африка, довел до залязването на неговия съюзник Меркел, и възможността за лидерство на Франция в ЕС след Брекзит, Макрон започва да налага визията за "Европа на няколко скорости" - като единствен начин да контролира бъдещото развитие на Европейския съюз.

В тази нова визия, клуб от няколко богати държави ще държи контролния пакет. А всички, които искат да се включат, ще трябва да покриват нови политически критерии. И най-вече... да споделят френският възглед за социална, правова, либерална и демократична Европа. Казано в прав текст - получаване срещу даване!

Очевидно е: приемането на все повече страни с неясно политическо представителство и без изградени демократични ценности, ще ограничи допълнително влиянието на този клуб върху посоката и скоростта на "европейския кораб". След като "новоконсервативна” Източна Европа вече представлява сериозен collateral damage върху репутацията на ЕС, както е замислен...

Същевременно Макрон смята, че за Франция и страните от "клуба на богатите" е невъзможно да спасят себе си в конфликт едновременно със САЩ, Китай и Русия. И предприе стъпки за туширане на различията на база Real Politik. Първата му мисия е да тушира конфликтите в задния двор - Източна Европа, като направи концесия на Путин и Орбан (нали не забравяме къде е Груевски) и забави интеграцията на Западните Балкани. Това е в тон с неговото разбиране за Европа на различни скорости, като отчита интересите на Русия на Балканите. Не мисля Сърбия да е имала сериозно място в размишленията му...

Дали тази стъпка е добра за Франция и "клуба на богатите", тепърва ще стане ясно. Със сигурност обаче за западните икономики предстоят тежки дни - предвид очакваната рецесия, Брекзит и търговските санкции на САЩ. А конкретно във Франция, ако избухне икономическа криза, с политическата кариера на Макрон е свършено. Защото икономиката е това, което движи политиката му.

Разочарованието е за всички, които разглеждат Макрон като европейски, а не като френски политик. Натрупаният опит би трябвало да подсказва, че националната държава не може да роди европейски политик, който да движи ЕС напред, принасяйки в жертва интересите на собствените си избиратели.  И точно тук е голямата разлика между Европа на нациите (каквато имаме сега) и федеративна Европа на европейците.

_____________________

* Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор "Корпоративни финанси" в KPMG България.

Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (ACCA).

Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия.

Автор е на над 100 публикации на инвестиционно-финансови и макроикономически теми, както и на книгата "Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги".

Facebook logo
Бъдете с нас и във