Банкеръ Weekly

епохално

Бъдеще в миналото

Властта няма да работи за е-управлението, а ще го чака да дойде само

Разминаването между властта и технологиите е очевидно.

Щеше да е смешно, ако не беше трагично. В четвъртък (11 май) по време на - забележете, 18-ата годишна конференция за електронното управление у нас, председателят на ресорната агенция Росен Желязков гордо заяви: "Дигиталната трансформация на администрацията неминуемо ще се случи и не ние вървим към бъдещето, а то тича към нас". Колко философски само. Но омайните приказки не вършат никаква работа. Пробвайте например да си извадите удостоверение за семейно положение. Нищо работа за общината и същевременно епично предизвикателство за гражданите. Без квалифициран електронен подпис няма да стигнете до никъде. Но и да притежавате такъв, пак ще ви се наложи да идете до банката, за да платите съответната такса, тъй като системата (в София) изисква да приложите копие от платежното (задължително с печат, иначе не важи). Ако нямате скенер вкъщи, ще е добре пътьом да сканирате и качите на флашка документа. И когато седнете пред компютъра, мислейки си, че най-сетне сте приключили, ще разберете, че ви трябва и копие от удостоверението за сключен граждански брак (разбира се, ако имате такъв), което също се налага да приложите в електронен формат. И също е необходимо да се сканира... 

Отидете ли на място в общината, мъката няма да е по-малка. Там ще ви накарат да попълните заявление, в което подробно да посочите хората, които са част от семейството ви, и личните им данни. И това е така, въпреки че служителката зад гишето вижда всичко това на екрана си. Най-неприятното е, че за тази хартийка е необходимо да се чака цяла седмица. Такава ангажираност, такива колосални усилия за чиновника, че няма повече накъде. 

Общо взето, положението е плачевно. Дори страшно. Защото, макар да няма официална статистика, за електронизация на чиновниците са похарчени над един милиард лева. И резултатът е такъв. 

Ето и друг пример - в Агенцията по кадастъра, която е неизменна спирка за всеки, решил да прави каквото и да било с имота си, бюрокрацията сякаш е по-силна и отпреди компютърната ера. В това вездесъщо ведомство дори най-бързата (и скъпа) услуга отнема цели три дни. Още по-големият абсурд е, че същите срокове и цени важат дори за издаването на най-обикновено удостоверение за липса на кадастрална карта в един или друг район, което така или иначе е едно и също за всички случаи. 

Данъчните уж са по-модерни и издават безплатни персонални идентификационни кодове. Само че и при тях системата куца. През портала за е-услуги можете да правите разни справки, да плащате, но не и да получите услуги. Ако подадете през компютъра си искане за издаване на удостоверение за липса или наличие на данъчни задължения, ще трябва да посетите съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, за да си го получите. И то след цяла седмица чакане, макар информацията да е налична в системата и да изисква натискането на едно-единствено копче за отпечатването й.

Защо е цялата тази дивотия? Ако искаме работещ модел, слагаме чип в личната карта или в друга пластика, в GSM и т.н. Ако не искаме - измисляме пръстови отпечатъци в здравеопазването, ПИК в данъчните служби, код в социалното осигуряване, електронен подпис и пр. разпокъсани решения, водещи до липсата на реално електронно управление. Колкото и много пари да са похарчени през годините за това управление, винаги се е работело на парче.

Точно заради това принципът за еднократно събиране и многократно използване на информация, който отдавна е въведен в законодателството, все още не се прилага. Гражданите и бизнесът са принудени да бъдат куриери между ведомствата, за да удостоверят това или онова обстоятелство. И за всяка услуга се налага отново и отново да се показват копия от актове за раждане, справки за граждански брак, за семейно положение, свидетелство за съдимост и какво ли още не. Дори при изваждането на международен паспорт служителите в РПУ-то искат да си попълните в заявлението данните от личната карта, нищо че те самите са ви я издали и разполагат с цялата им необходима информация. 

Не знаем как гледа на всичко това Росен Желязков, но е прав, че ние не вървим към бъдещето. А ако е вярно и това, че то тича към нас, притеснението е да не се разминем...

Facebook logo
Бъдете с нас и във