Банкеръ Daily

Финансов гид

Турция се включи в лихвеното състезание

Коригираните съобразно инфлацията лихвени проценти на Турция вече са сред най-ниските в света след като на извънредно съвещание на 17 март централната банка на страната свали базовата си лихва от 10.75% на 9.75% и обяви поредица от мерки за увеличение на ликвидността в опит да смекчи удара от разпространението на коронавируса по света. Паричният комитет на институцията е изтеглил с два дни напред официалното си съвещание, планирано за 19 март, за да обсъди "потенциалния икономически и финансов натиск" на COVID-19. Икономисти на "Голдмън Сакс" пък прогнозират, че през април ще има нова лихвена редукция от 75 базови пункта. 

Лихвеното понижение от 17 март свали реалната лихва на Турция (базовата лихва на централната банка минус инфлационния индекс, измерен чрез ръста на потребителските цени) до минус 2.6% - под стойностите в САЩ, Великобритания и еврозоната. Лидер в тази класацията е Унгария с реална лихва от минус 3.5%, следвана от Полша с минус 3.2% и Чили с минус 2.9 процента. Непосредствено след подредената на четвърто място Турция са САЩ - с минус 2.1%, следвани от еврозоната, Нова Зеландия и Канада - с по минус 1.7% всяка, и Великобритания - с минус 1.6 процента. 

Потребителските цени в южната ни съседка скочиха до 12.4% годишно през февруари - най-високото равнище от август 2019-а. Турските парични стратези прогнозират, че инфлацията ще се укроти до 8.2% в края на годината.   

Седмата поред лихвена редукция в Турция е в синхрон със стратегията на централните банки по света да вкарват допълнителни парични стимули в отговор на разпространението на заразата. Мярката идва след краха на цените на суровия петрол, който може да помогне за овладяване на инфлационния натиск и за проблемите с дефицита по текущата сметка на страната. 

Турската централна банка обяви и серия от мерки, предназначени да предотвратят икономически колапс, като облекчава достъпа на кредиторите до ликвидност в местната и в чуждестранни парични единици. 

Паричните стратези намалиха количеството чуждестранна валута, която местните кредитни институции трябва да държат в централната банка, с което на практика инжектираха на пазарите твърда валута и злато в размер на 5.1 млрд. щ. долара. В допълнение износителите получиха право да забавят с още три месеца плащанията си по задължения за 7.6 млрд. долара, с което се намалява краткосрочната нужда от долари на вътрешния пазар. Турските централни банкери насърчават местните кредитори да отпускат заеми на фирмите, засегнати от разпространението на коронавируса, като в замяна обещават по-евтин ресурс. Той ще е под формата на тримесечни репооперации, с които ще се предоставят кредити в турски лири при лихва от 8.25% - с 1.5% под базовия лихвен процент - на банки, които отговарят на кредитните цели. 

Обявените мерки са "по-силни" от лихвената редукция, по оценка на Халук Бурумчекчи - основател на регистрираната в Истанбул фирма за независими проучвания "Бурумчекчи рисърч енд кансълтинг". Защото те гарантират щедро финансиране на банковата система, така че кредитите да продължават да текат към реалния сектор. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във