Банкеръ Daily

Финансов дневник

Завръщане в неясното бъдеще без кредитен мораториум

Вторият кредитен мораториум, въведен от търговските банки и БНБ по правилата на Европейския банков орган, на практика приключи. И смело може да кажем, че бе сред най-ефективните антикризисни мерки в помощ на затъващите домакинства и бизнеси. Особено на фона на бавната ваксинация и хаотичните затягания и облекчения на противоепидемичните мерки, които вече започнаха да приличат на дяволска игра със съдбите на предприемачите и гражданите. 

 

Статистиката ясно показва ефекта от отсрочването на кредитите. Към 31 декември 2020 г. са подадени общо 108 211 искания за отсрочване на  задължения с брутна балансова стойност 8.76 млрд. лева. От тях са одобрени 89 478 броя за 8.074 млрд. лева. 

Предприятията са подали 13 506 броя искания за отсрочване

на обща стойност 6.819 млрд. лв.,

като от тях са одобрени 12 354 броя искания за 6.365 млрд. лева. 

От домакинствата са подадени 94 705 броя искания за 1.94 млрд. лв., от които са одобрени 77 124 броя на стойност 1.709 млрд. лева.

Впечатляващо е, че брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, нараства с 4.65 млрд. лв. спрямо април 2020 година. Тоест банките в известен смисъл са показали човешко лице и са дали глътка въздух на хората по време на първите два критични локдауна.

Затова не е изненада, че и към момента има браншове, които активно лобират за удължаване на мораториума. Например от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) периодично повдигат въпроса в медиите и пред ресорния министър Марияна Николова. 

Засега обаче е малко вероятно

да се стигне до трети режим за отсрочване на заеми.

Най-логичният въпрос е колко от хората, ползвали мораториума, ще успеят да се върнат към редовното обслужване на своите задължения. В интервю за "БАНКЕРЪ" главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Теодора Петкова заяви, че огромната част от експозициите, които излизат от мораториум, продължават да се обслужват редовно. "Все пак мисля, че едни 10% са минимумът експозиции, които няма да могат да се върнат към нормално плащане", обясни тя. 

Нейният съвет, както и този на повечето банкери е, кредитополучателите, които продължават да са без доходи или с ограничени такива, да потърсят своята банка и да се опитат да предоговорят условията по своите заеми.

"Така или иначе, извън мораториума ние имаме индивидуален подход към всеки клиент и сме готови да дискутираме най-добрата възможност за него, стига да е съобразена с предписанията, които имаме от регулатора за оценката на риска и отразяването му във финансовите ни резултати", каза още Теодора Петкова. 

Този вариант изглежда и значително по-добър от опцията да се теглят нови кредити, за да се погасяват старите. 

Повечето банкери и финансови коментатори  са убедени, че приключването на мораториума ще доведе и 

до повишаване на необслужваните кредити. 

Прогнозата на БНБ е, че: "Допълнително забавяне на растежа на кредита за нефинансовите предприятия и домакинствата може да се очаква от второто тримесечие на 2021 г., за което влияние ще окаже постепенното изтичане на удължените срокове по мораториума върху плащанията по банкови кредити и допускането за изплащане на част от отсрочените кредити. С изтичането на удължения срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките може да се очаква и увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще повлияе за известно повишение на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити."

Прави впечатление, че към края на 2020 г. необслужваните кредити, като дял и като абсолютна стойност, продължават да намаляват, спрямо 2019 година. Обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни) спада дo 3.322 млрд. лв. от 3.935 млрд. лв. Делът на необслужваните кредити средно за банковата система пада от 5.94% в края на 2019 г.  на 4.78% в края на 2020-а, по данни на управление „Банков надзор“ на БНБ.

Отчасти това се дължи на облекченото третиране при мораториума, т.е. отсрочените кредити не се класифицират като необслужвани. Но въпреки всичко банковата общност уверява, че

изпреварващо е провизирала

очаквания ръст на т. нар. лоши кредити. 

Според данните на БНБ към края на миналата година разходите за обезценка на активи, т.нар. провизии, са 876 млн. лв., или с 445 млн. лв. (103.4%) повече от отчетените година по-рано.

В свой анализ Асоциацията на банките изрично уточнява, че: "Съгласно прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), чрез собствени модели банките правят прогнози за потенциалните си обезценки от бъдещи кредитни загуби, вследствие на COVID-19. Така че те начисляват провизии предварително, преди да е настъпило конкретното негативно проявление на обезценките по даден кредит. Тези действия, в съответствие с МСФО 9, влияят върху размера на обезценките, извършени от банките, в хода на 2020 година."

Въпреки че

нивото на необслужвани кредити е над средното за ЕС,

характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС. Към края на 2020 г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 62.6%, при 59% година по-рано", допълват от асоциацията. 

Ясно е, че бъдещето не е свързано с отсрочване на кредити и облекчения. За съжаление обаче възможността ни да управляваме задълженията си е свързана със стабилността на нашите доходи, която пък зависи от адекватните антикризисни мерки. А у нас именно около адекватността им натежават и най-големите въпросителни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във