Банкеръ Daily

Финансов дневник

Затягане на колана или данъчна тесла?

Ковид-банкетът и енергийният запой ще трява да се платят

Социалната политика на четворната коалиция и наследените от нея предизборни заявки са привлекателни за електората. Той обаче трудно може да приеме, че става дума за неизработени пари, които някой е похарчил, а друг трябва да плати. Колкото до вариантите, те за съжаление се свеждат до два и то времеви – или сега, чрез вдигане на данъците или утре – чрез плащане на нов дълг.

„Чувам, че вместо годишен бюджет МФ готви 3-месечен бюджет за първото тримесечие на 2023 година. Което означава, че очакват парламентът да е толкова разединен, че да не може дори бюджет 2023 да произведе, преди да се разпусне. Затова ще му предложат поне 3-месечен да гласува. Рецесия в Европа, инфлация у нас и избори след избори. Перфектната буря”.

Това сподели във Фейсбук бившият зам. финансов министър Георги Кадиев.

Според сметките на сегашния Финансист № 1 Росица Велкова, за да се покрие гласувания при актуализацията на бюджета дефицит от 6,2 млрд. лв. и рефинансирането на плащанията по външния ни дълг, планираните нови заеми за тази година от 10,3 млрд. лв. няма да стигнат. Велкова посочва, че за последните 2 години прогнозираното увеличение на приходите е било между 4 и 6 млрд. лева. Но сметките показвали, че

това няма да е достатъчно за

покриване на извънредните разходи.

Предстоящото концентриране на разходи към края на годината, очакваното забавяне на икономиката, несигурните пазари на енергоносители и суровини и вдигането на лихвите като мярка срещу инфлацията може да се отразят негативно на приходите. Според експертите на финансовото министерство върху предвидените пари от ДДС при внос ще повлияе рецесията в Евросъюза. Възможно е да възникнат затруднения в дейността на отделни структурно важни предприятия в енергийния сектор, водещи до невъзможност за изпълнение на задълженията за внасяне на дължимите данъци и осигурителни вноски. Затова Росица Велкова съветва колегите си министри да търсят орязване на разходите, в т.ч. отмяна на вече стартирали политики. 

Тоест на лице е нещо като предупреждение: “Ако не намалим разходите за 2023-та, ще трябва да увеличим данъците”. Което, по обясними причини, никой кандидат за място в Народното събрание не подкрепя.

Задава ли се “pay-day”? Времето, когато ще трябва да плащаме за Ковид-банкета и енергийния запой?

„Хайде сега всички партии, мераклии за парламента, една по една да кажат дали ще променят данъците. Аз категорично няма да подкрепя нито една, която ще променя плоския данък”, заяви финансистът Бисер Манолов.

Впрочем

възможен ли е рязък завой

към вдигане на данъците у нас?

Да, но не и по време на предизборната кампания, което би било гибелно за партийните формации, участващи в надпреварата.

Дори и БСП, в лицето на лидерката си Корнелия Нинова, която пледираше допреди месец за прогресивно данъчно облагане, сега притихна. Разбира се, това не значи, че след завземането на властта идеята няма да се подеме отново.

В момента е актуално ударното увеличение на разходите, коментира за „БАНКЕРЪ” икономистът и финансист от БАН доц. Григор Сарийски.

"В последната актуализация на бюджета изобщо не се споменаваше и дума за балансиране на бюджета - добави той. - Основното, за което се говореше, беше как да направим така, че да увеличим разходите. Винаги в края на управлението се предприемат така наречените популярни мерки – вдигането на пенсиите, намаляването на данък добавена стойност за хляба, данъчните облекчения за семействата с деца, помощите от 25 стотинки за литър бензин".

Връщането на потрошените пари

обикновено става от следващото правителство. Но когато то не е законодателно подкрепено (служебен кабинет без парламент), това създава допълнителни затруднения. Доколкото в България перспективата от верижна „служебност” изглежда абсолютно реална, заложеният от предишни правителства тренд за прахосване може да вкара страната в дългова криза или да докара увеличение на данъчното бреме, което да затормози икономиката.

Още в средата на юни управителят на БНБ Димитър Радев предупреди кабинета да не поема значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи, тъй като това може да доведе до вдигане на налозите, съкращаване на други разходи или инфлационна спирала. Според него подобна ситуация би довела и до „значително по-комплицирана макроикономическа среда за българските банки“. Гуверньорът обърна внимание и върху предстоящото вдигане на лихвите, което има за цел да овладее ускорената инфлация, но в същото време трябва да се внимава и за предотвратяване на евентуална рецесия. Той не подмина и разходите по дълговете на правителството, които неминуемо ще се повишат с увеличаването на лихвите.

При това положение

пакостливи политически ръчички

обикновено посягат на плоския данък. Неговата идея никога не е била увеличаването на инвестициите, а на приходите в хазната. Това каза Красен Станчев по повод доклада на МВФ, който препоръча реформа на плоския данък за да бъдат намалени неравенствата. По думите му въвеждането на необлагаем минимум също е много спорно.

„Ако предположим, че минималната работна заплата е необлагаема – 710 лв., то ако онези, които получат 711 лв. заплата, трябва да платят данък от примерно 10%, това означава, че на тези хора данъкът се увеличава с минимум 850% спрямо получаващите минималната работна заплата. Това не виждам как ще премахне неравенствата“, посочи Станчев.

Неотдавна обаче Корнелия Нинова атакува не фронтално, а по фланга, поставяйки на първо място точно това - необлагаем минимум за най-бедните. Което е първата стъпка към събарянето на десятъка и заменянето му с прогресивна данъчна скала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във