Банкеръ Daily

Финансов дневник

Застрахователите и пенсионните фондове са стабилни

Застрахователните и пенсионноосигурителните дружества в страната са стабилни. Това става ясно от обобщения доклад, изготвен от международната консултантска компания "Регионален консорциум Ърнст & Янг" след прегледа на балансите и след стрес-тестовете, на които бяха подложени дружествата у нас.

"Разполагаме с обективна, независима оценка. Бе направен цялостен преглед на два много големи и важни сектори в нашата икономика. Получените резултати са обективни и тяхното качество не подлежи на съмнения", каза председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова.

Проверката

Нормативната уредба на Платежоспособност 2, която е в сила от 1 януари 2016 г., въведе по-високи капиталови изисквания към застрахователната индустрия, както и различна нормативна уредба за отчитане и оценяване на рисковете. Така че независимите одитори провериха застрахователните дружествата по минимално капиталово изискване и по капиталово изискване за платежоспособност. Проверките обхванаха 42 застрахователни, компании, опериращи в общото животозастраховане и животозастраховането, както и единствената у нас презастрахователна компания.

От резултатите - към 30 юни 2016-а, стана ясно, че към тази дата тринадесет дружества са имали недостиг на капитал. Седем застрахователи още в периода на проверката са предприели необходимите действия за увеличаване на собствените си средства. Към днешна дата вече само пет застрахователни компании трябва да увеличават собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа, констатира обобщеният анализ. Друга част от останалите дружества също предприеха действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти.

"Капиталовото изискване за платежоспособност е по-високо в сравнение с минималното и обхваща в много по-голяма степен всички рискове, на които в бъдеще не само към момента може да е изложен един застраховател, обясни заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" Ралица Агайн-Гури.

Най-общо казано, капиталовото изискване за платежоспособност обхваща предстоящите рискове, на които би бил изложен застрахователят. И по отношение на минималното капиталово изискване, и на капиталовото изискване за платежоспособност законът постановява покритие на 100% със собствени средства.   

В момента покритието за целия сектор е много над този процент както по отношение на минимално капиталово изискване, при което покритието е над 300%, така и по отношение на по-високото капиталово изискване за платежоспособност, което определя покритие от 154 на сто.

По отношение на случаите на недостиг законът предвижда преходен период за попълването му от всички страни в Европейския съюз. Срокът за постигане на минималното капиталово изискване вече е изтекъл в края на 2016 година. Докато срокът за прилагане на по-високото изискване - това за капиталовата платежоспособност, изтича в края на 2017-а.

"Директивата и общата рамка предполагат, че това са по-високи изисквания от съществуващите до миналата година. И трябва да се даде възможност на застрахователните дружества да приведат показателите в съответсвие с тях", обясни Ралица Агайн-Гури.

В резултат от проверките и след  всички действия, предприети от застрахователите след 30 юни 2016-а дефицитът по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, който са реализирали някои застрахователи,  е намален до 17 млн. лева. А дефицитът по отношение на минималното капиталово изискване е 22 млн. лева. За сравнение към 30 юни недостига при минималните изисквания към капитала е бил 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на капиталовите изисквания към платежоспособността е възлизал на 50 млн. лева.

"Тези застрахователи, които не са покрили минималното капиталово изискване, сега ще разполагат с три месеца, за  да внесат необходимите средства допълнително. А тези, които не са покрили капиталовото изискване за платежоспособност и ползват преходния период до края на 2017-а, за да го направят, ще се иска да представят допълнителни мерки“, обясни заместик-председателят на КФН.

Застрахователите с непокрит капиталов дефицит имат общ пазарен дял от 1.49 на сто.

"Това са наистина много малки застрахователни компании и се надяваме да успеят да се справят с предизвикателството и да внесат допълнителен капитал. За три от тях сумите са толкова малки, че не очакваме да има каквито и да е затруднения. Останалите два са ни уведомили писмено, че започват да предприемат мерки", разясни Ралица Агайн-Гури.

В случай че някой от застрахователите не успее да покрие капиталовите изисквания, част от рисковете му се покриват от обезпечителния фонд към Гаранционния фонд. Пълно покритие има по отношение на животозастраховането, а при рисковете от общото застраховане ще бъдат покрити тези по задължителните застраховки - "Гражданска отговорност" за автомобилистите и "Злополука на пътниците в обществения транспорт". За доброволните застраховки законодателството не предвижда  да бъдат покривани от компенсационна структура.

"Между петте дружества, които трябва да изпълняват оздравителни планове, няма такова, което сключвало полици за гражданска отговорност на автомобилистите", каза още Ралица Агайн-Гури.

При пенсионното осигуряване - 0.3% недостиг

Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана и всички 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всички девет фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Проверени са над 93 на сто от активите на фондовете. Отчита се необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв., или 0,3 на сто от активите на фондовете.

При пенсионните фондове проблемите не са свързани с финансов недостиг, стана ясно от коментар на председателя на КФН. При тях е констатиран системен проблем.

Идентифициран е риск от липса на синхрон на българското законодателство с международните стандарти за финансово отчитане. В тази връзка независимите одитори препоръчват промени в българското законодателство. Нужно е основно прецезиране на някои дефиниции във връзка със свързаните лица. Напомняме, че  КФН вече предприе утвърждаване на такива изменения.

При проверките на пенсионните фондове са открити и проблеми при оценките на инвестиционните имоти. Установени са и проблеми при определянето на размера на рисковата премия за някои емисии от корпоративни облигации. Като цяло обаче тези проблеми произтичат от "прилагания индивидуален и по-консервативен подход от страна на външните експерти".

 

Извършването на прегледа е преминало през следните стъпки:

► През януари 2016 г. заданието за прегледа беше одобрено от УК и КФН.

► Въз основа на обществена поръчка, проведена през 2015 г., беше сключен договор с РП за изготвяне на методологията за прегледа и за управление на проекта.

► На 15 февруари 2016 г. на интернет страницата на КФН бяха публикувани последващите действия, одобрени в рамките на УК, които КФН следва да предприеме за засилване на надзора над застрахователните дружества след резултатите от прегледа на балансите.

► През март 2016 г. беше публикувана покана за кандидатстване за ролята на НВП и през май 2016 г. беше одобрен списъкът с допустими НВП. Също така, през май 2016 г. методологията беше одобрена и публикувана на интернет страницата на КФН.

► През юни 2016 г. НВП на съответните дружества бяха одобрени от КФН.

► Извършването на прегледа на балансите започна на 15 юли 2016 г. след тези организационни и подготвителни стъпки.

► През септември 2016 г. (след изключването на RSM от списъка с одобрени НВП) бяха избрани нови НВП за дружествата, които бяха сключили и договор с отстранения НВП, което доведе до удължаване на процеса по преглед.

► Прегледът приключи през януари 2017 г. с представянето на окончателните доклади на НВП и изготвянето на този доклад, обобщаващ основните констатации от прегледа.

 

Основната цел на прегледа на балансите беше:

► Анализ на застрахователния портфейл на всяко застрахователно дружество, за да се установят задълженията по застрахователните договори, да се оцени адекватността на техническите резерви по Платежоспособност II и да се направи разумна оценка на икономическата стойност на съответните технически резерви;

► Да се направи оценка в съответствие с рамката Платежоспособност II, доколко са подходящи принципите на признаване и оценяване, прилагани за всички активи и пасиви, като специално да се наблегне върху оценката на влиянието на операциите и сделките с физически или юридически лица в тесни връзки със застрахователя;

► Да се направи оценка на ефективността, в съответствие с рамката Платежоспособност II, на прехвърлянето на рискове на трети страни, произтичащи от (пре)застрахователни договори, сключени от застрахователите, включително и презастрахователни договори с ограничено поемане на риска;

► Да се преизчислят пруденциалните показатели в съответствие с Платежоспособност II (МКИ и КИП).

► Да се направи преглед на рисковете на застрахователите и да се предостави информация и повиши осведомеността за рисковете и слабите места в застрахователния сектор, включително и евентуално заразяване на останалата част от финансовия сектор и реалната икономика.

 

На сайта на КФН е публукуван т.нар. обобщен доклад, в който има и индувдуална информация по компании.

http://www.fsc.bg/d.php?id=19637

http://www.fsc.bg/d.php?id=19638

Пълнит текст на доклада може да бъде прочетен на сайта на EIOPA: http://eiopa.europa.eu/Publications/Other Documents/IBSR_Insurance Balance Sheet Review of the Bulgarian Insurance Sector.pdf

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във