Банкеръ Daily

Финансов дневник

Защо вишеградци не искат еврото

За добро или за лошо, България се надява да приеме еврото през 2024 година. В подобна ситуация е и Хърватия, която се присъедини заедно с нашата страна в механизма ERM II и Банковия съюз - на 10 юли 2020 година. Съседна Румъния също не крие амбициите си за влизане в еврозоната, въпреки че все още не е член на т. нар. чакалня. 

Но не всички страни, които са в ЕС и не са въвели еврото, се натискат да влизат в "клуба на богатите". Примерът, който е най-близо до ума, са Чехия, Унгария и Полша. В средата на януари 2021 г. 

чешкото правителство за пореден път обяви

че страната не планира в краткосрочна перспектива да се присъедини към еврозоната и да премине към плащания в евро. Като ориентировъчна дата за промяна в позицията си властите в Прага посочват края на ротационното им председателство на ЕС, което означава към 2023 година. Но дори и тогава не е ясно дали Чехия ще преосмисли нежеланието си да се присъедини към валутния съюз.

Аргументите на Прага са до болка познати. Най-ясно те бяха представени от премиера Андрей Бабиш по време на визита във Вашингтон през лятото на 2020 година. Тогава Бабиш подчерта, че Чехия отговаря на изискванията да влезе в еврозоната, но предпочита да изчака, докато Европейският съюз осъществи някои необходими реформи.

Еврозоната е неатрактивна за Чехия най-вече поради големия дълг на държавите от блока. Според последните данни на Евростат съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната възлиза на 95.1 процента. Най-високите съотношения отчитат все държави от валутния съюз -  Гърция, Италия, Португалия - съответно 187.4%, 149.4%, 126.1%, както и  Белгия 115.3 на сто. Веднага след тях се нареждат Франция, Кипър и Испания, чиито държавен дълг също е по-голям от брутния вътрешен продукт.

Затова чешкият премиер е прав, като казва, че "никой няма силата да принуди силно задлъжнелите държави да действат по-разумно" и "това е основният проблем, който трябва спешно да бъде решен". Но от друга страна е и повече от ясно, че той няма да бъде решен скоро, защото еврозоната реално проспа годините между световната финансова криза от 2008 г. и следващото голямо предизвикателство - корона кризата, чийто край още не се вижда.

 

Унгария отива по-далеч в претенциите си.

Още преди кризата, породена от Covid-19, Будапеща открито определи еврото като „стратегическа грешка“

Централната банка на Унгария е на мнение, че общата европейска валута никога не е била нормална, тъй като почти нито едно от изискванията да бъде успешна валута, не е изпълнено. Отказът да приеме еврото Будапеща обяснява с липсата на повече сигурни механизми, които да гарантират че еврото да бъде успешно. Преди да се присъедини към еврозоната Унгария иска да бъде разработен механизъм за евентуалното й напускане, както и да се пренапишат Маастрихтските критерии. Ако се вземат под внимание и все по-обтегнатите отношения между лидера Виктор Орбан и ЕС, не е трудно да са предположи, че докато той е начело на страната, тя няма и да си помисли за влизане във валутния блок.

В един от най-любопитните си дебати по темата 

Полша използва достатъчно абстрактна "дата" за влизане в еврозоната

Някой ден ще се присъединим, казва политикът Ярослав Качински, но само когато нивото на богатството се доближи до нивото в Германия. Впрочем Качински, подобно на Орбан е трън в очите на Брюксел, след като напълни със свои приближени държавните компании и държавните медии, а после се нахвърли и върху съдебната система. 

Ясно е, че къде с основателни, къде с измислени аргументи и трите страни засега остро се противопоставят на членството в еврозоната. И всяка от тях си прави своя собствена сметка. Или както отбелязва германското икономическо издание "Виртшафтсвохе":

 "Въодушевлението на България, Румъния и Хърватия за еврото е съвсем рационално. Те са си направили сметката, че още дълго време ще са сред печелившите, а не сред плащащите в рамките на преразпределителната машина на ЕС. Обратното е при Швеция, Полша или Чехия. Тамошните избиратели и политици са единодушни, че не искат да плащат чужди дългове. А най-сигурният начин трайно да избегнат тази опасност е да не влизат в еврозоната."

Facebook logo
Бъдете с нас и във