Банкеръ Daily

Финансов дневник

Защо Кристин Лагард се загрижи за жилищните разходи?

Европейската централна банка се сблъсква с трънливи проблеми около своя преглед на стратегията за парична политика - първият от близо две десетилетия насам. От определянето на целта на банката за инфлация до нейната роля в борбата с изменението на климата, прочутите дипломатически умения на президента Кристин Лагард тепърва ще бъдат изпитани.

Един от аспектите на прегледа обаче трябва да се окаже непротиворечив: ЕЦБ трябва да свърши по-добра работа, като включи разходите за жилище в своето определение за инфлация.

В момента централната банка има много тесен поглед върху това какво точно представляват разходите за жилище. "Хармонизираният индекс на потребителските цени" включва само наема, който действително се плаща от наемател на наемодател. Тази мярка пропуска жилищните разходи, платени от хората, които притежават собствеността. Тъй като само една трета от населението на еврозоната е наемател, докато две трети живеят в жилище, което са купили или наследили, това е голям пропуск, съобщава Bloomberg.

ЕЦБ заяви, че ще разгледа внимателно проблема. Прегледът на нейната стратегия за парична политика, който започна през януари, включва „количественото формулиране на ценовата стабилност“, което също означава как да се измери инфлацията. Филип Лейн, главният икономист на ЕЦБ, беше още по-конкретен: "Ние, от ЕЦБ, бихме се съгласили, че жилищата трябва да имат по-голяма тежест", каза той пред Financial Times тази седмица.

Концептуалната трудност с включването на разходите за жилища в индекса на инфлация се корени в две направления. За начало жилищата не са само форма на потребление. Някои хора купуват имот за инвестиция. От тази гледна точка, жилищата не се различават от другите класове активи, като акциите например. Мандатът на ЕЦБ включва стабилност на цените, без да стимулира или съдържа цени на активи. (Въпреки че централната банка също трябва да има предвид финансовата стабилност).

Второ, измерването на потреблението на жилища е различно от останалите стоки. Потребителят купува къща в даден момент от време и след това се радва на плодовете на тази покупка в продължение на много години. Следователно използването на обикновен индекс на цените на жилищата ще изкриви донякъде картината.

Вместо това от ЕЦБ трябва да приемат, че собствениците плащат сами наем и с течение на времето да им присвоят тази стойност. Това изчисление вече е част от оценката на брутния вътрешен продукт в целия свят. В дефиницията на инфлацията е включено, че други централни банки, като например Федералния резерв на САЩ, използват този подход за своята парична политика.

Въздействието на такава промяна би могло да се вдигне теглото на жилищата в кошницата на стоките и услугите, които ЕЦБ наблюдава, за да определи инфлацията. В момента то е 6,5% от потребителската инфлационна кошница, докато в САЩ е повече от 30 на сто. И тъй като разходите за жилище нарастват малко по-бързо от други позиции, това също би увеличило процента на измерената годишна инфлация с около 0,2-0,3 процентни пункта, според различни оценки.

Някои се опасяват, че извършването на такава промяна би подкопало доверието в ЕЦБ. Централната банка се бори да постигне целта си от под, но близо до 2%, въпреки извънредния набор от мерки. Включването на разходите за жилище може да доближи нивото на инфлацията до целта, което да повдигне обвинения, че ЕЦБ измества целта от инфлацията за да задоволи нуждите. В бъдеще може да има моменти, когато скокът в разходите за жилище може да затрудни задачата на ЕЦБ да постигне по-трудно целта си за инфлация. И тяхното добавяне не трябва да влияе толкова много на общия индекс.

Плюс това е възможно ЕЦБ да промени целта си за инфлация директно до 2-процентна ставка, привеждайки я в съответствие с Фед, Банката на Англия и Японската банка. Ако това се случи, биха постигнали балансиращ ефект от добавянето на разходите за жилище: целта ще се измести по-високо, като също така ще се добави и допълнителна инфлация.

Всъщност това може да направи увеличаването на целта за инфлация по-приятно за онези, които се страхуват, че тя ще бъде твърде висока. Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк и един от най-яростни членове на управителния съвет на ЕЦБ, заяви тази седмица, че иска "реалистична и перспективна" цел, но добави, че въпросът за жилищата "не може да се оспори" и трябва да бъде разгледан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във