Банкеръ Daily

Финансов дневник

Защо банките в България не кредитират?

Банките, всъщност, имат голямо желание да кредитират, но проблемът е, че заради несигурната икономическа обстановка домакинствата, решили се да закупят имот с кредит, са малко. Това посочва икономистът Румен Гълъбинов,  независим кандидат-президент, издигнат от инициативен комитет. 

"Лихвите в евро са рекордно ниски в цяла Европа, но България продължава да е средно с най-високите лихви по ипотечни кредити в ЕС, по данни на ЕЦБ към юни 2016 г. При това, въпреки че лихвите по заемите през последните месеци намаляха, банковото кредитиране на населението остава слабо. За да се обърне тенденцията, трябва да видим както видимо намаляване на безработицата в страната, така и повече преки чуждестранни инвестиции. Което пък едва ли ще се случи без ефективно правосъдие и благоприятен бизнес климат. А междувременно банките в България все още предлагат неизгодни условия към кредитополучателите и търсят високи обезпечения на заемите.

България се намира в демографска катастрофа Към 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души, като в сравнение с 2014 г. населението на страната намалява с 48 414 души. През 2015 г. в страната са регистрирани 65 950 живо родени деца и в сравнение с предходната година броят им намалява с 1 635 деца. Броят на умрелите през 2015 г. е 110 117 души, като спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 165. България е на опашката от 224 държави по прираст, като към 2050 г българите ще бъдат около 5 млн. Населението на страната продължава да намалява и застарява. Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Намалява абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост. Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.

Защо ни трябва различна здравна реформа?

Националната здравна карта не дава отговор, когато някъде има недостиг на специалисти и лечебни заведения, докато другаде има излишък. Болниците източват НЗОК, а непрекъснато се разписват нови разрешителни. Листите на чакащи пациенти, няма да икономисат разходи, а заниженият достъп до здравни услуги е предпоставка за увеличена корупция. Не е реформа, когато се бетонира монопола на НЗОК и на държавата в здравеопазването ни. Заради криворазбраният солидарен модел за последните пет години броят на здравно неосигурените се е покачил почти десет пъти. Истинската здравна реформа е в демонополизацията на НЗОК и да може други здравни каси и здравни фондове да управляват публични средства и да влязат в конкуренция с НЗОК за вноските на здравноосигурените лица.

Предложенията ми накратко за различна здравна реформа са следните:
1. Здравноосигурителната вноска на всяко здравноосигурено лице да е в лична сметка с лична електронна здравна карта.
2. Всеки осигурен да може сам да избира къде и за какво лечение да плаща на принципа парите след пациента.
3. Разбиване на монопола на НЗОК и създаване на реална конкуренция с алтернативни други здравни каси.
4. Да се променят здравните пакети и да има възможност за избор според вида на оказаната медицинска помощ.
5. Създаване на връзка между здравно и пенсионно осигуряване, за плащане на специалните грижи в хосписите и санаториумите. Защото Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както казва чл. 52 от Конституцията на Република България.
България има нужда от различна гледна точка

Вече сме в дългова спирала, при която дефицитът увеличава дълга, който от своя страна увеличава дефицита. Счетоводни гимнастики прикриват чуждите инвестиции. Структурните проблеми и липсата на подходящи реформи в икономиката отблъскват чуждестранните инвеститори от страната. Икономиката ни е в състояние на бавен растеж, със структурни слабости и влошаване на качеството на живот. Нужна е различна стратегия за устойчиво икономическо развитие и преминаване от модел, основан на евро фондове и обществени поръчки към такъв на иновации и производство. България има нужда от различни хора с различен подход към икономиката и политиката.

Парите за лихво-точки свършиха, а хората не могат да си плащат повече ипотеките!

Голям брой българи притежават т. нар. жилищно-спестовни влогове, по-известни като лихво-точки. Нормално е държавата да поеме своя ангажимент към спестителите, защото притежателите на лихво-точки са именно такива. Коректността изисква щом са ползвани нечии пари, да бъде платена съответната лихва. Лихво-точките са наследник на жилищно спестовните влогове, които до 1990 г. са внасяни в Държавната спестовна каса - (сега Банка ДСК). В подобни сметки хората събираха пари, за да могат да купят апартамент от държавния или общинския фонд. След промените тези пари бяха преобразувани в лихво-точки. По закон лихво-точките могат да се осребряват при покупка на жилище или участие в ново строителство, само ако притежателят им няма друг годен за обитаване имот. Министерството на финансите обаче отново бави изплащането на компенсации от натрупани лихво-точки на хора, които са одобрени, след като са сключили сделки с имоти, за да си получат парите. Проблемът е на национално ниво и до изплащането на сумите хората са изпаднали в жестоки финансови затруднения. Причината е, че те са сключили договори, ипотеки, взели са кредити, строят, а пари няма", посочва Румен Гълъбинов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във