Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Законът за фалит на гражданите - спасение или наказание

До края на март се очаква в Народното събрание да бъде внесен проект на Закона за фалитите на физическите лица. Вестник "БАНКЕРЪ" научи, че в момента по него работят експертите към три парламентарни комисии - правната, по бюджет и финанси и по икономическа политика и туризъм. Според запознати специалистите, натоварени с изработването му, са разгледали аналогични закони, които се прилагат в около 30 държави.


Създаването на проектозакона за фалитите на физическите лица е едно от основните искания на няколко граждански организации, обединяващи т. нар. потърпевши от некоректни кредитори. Същите тези организации вече близо година шумно прокламират претенциите си за промени в законодателството. Някои от тях са осъществими и вече намериха приложение в предложенията за изменения на Закона за потребителския кредит и за защита на потребителите. По други - като защитата срещу лихварите, се подготвят чисто нови закони. Но има и искания - като това за мораториум върху изпълнителните дела и отмяната на бързото изпълнително производство, които, меко казано, са неразумни.



Дори осъществимите искания да попаднат в обсега на закона, те едва ли ще доведат до облекчаване на положението на длъжниците. Нещо повече, прилагането им в българското законодателство ще натовари допълнително редовните длъжници и гражданите, които тепърва ще взимат заеми. Такива например са предложенията за формирането на лихвите по кредитите на базата на общодостъпни индекси като ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР и въвеждането на задължението банките да предлагат на клиентите си ипотечни заеми, при които дългът ще се смята за погасен след осребряване на обезпечението. Но това е тема на отделна публикация.


 


 


Приемането на Закона за фалита на физическите лица ще има ефект, който малцина очакват. От момента, в който в публичното пространство се заговори за необходимостта от подобен нормативен акт, се създаде впечатлението, че той ще даде втори шанс на лицата, затънали в дългове. Или, казано по друг начин, ще облекчи положението им. Но това е една доста сериозна заблуда, за която в. "БАНКЕРЪ" предупреждава отсега.


В Европа, а и в повечето развити държави няма закон, който да ощетява кредиторите в полза на нередовните длъжници, независимо дали те са граждани, или фирми. Защото презумпцията е, че получените назаем пари са взети с ангажимент за връщане в посочен срок заедно с полагащото се на собственика възнаграждение. Ако това не стане, длъжникът трябва да осребри имуществото си и с получените пари да удовлетвори кредитора. А колко ще прибере кредиторът определя единственият орган за решаване на спорове - съдът. Това е смисълът на процедурата по несъстоятелност, която познаваме от фирмената практика.


Такава практика в момента не съществува за физическите лица, поради което в Гражданскопроцесуалния кодекс за тях е определен един


несеквестируем минимум

който въпреки задълженията трябва да им остане, за да могат да живеят. Той се отнася както за вещи и доходи, така и за имоти. В смисъл - че всеки член на едно семейство има право на определена квадратура жилище, което никой не може да му отнеме. Тази квадратура се определя с постановление на Министерския съвет. Едва ли са много хората, които са се интересували какво пише в съответното постановление, откога е то и как е променяно. Но в него е описана истинската защита, от която могат да се въползват хората, срещу които има изпълнителни дела. Практиката в страните от ЕС е, че когато се прилага специален закон или някаква друга правна процедура за несъстоятелност на физическите лица, несеквестируемият минимум отпада.


Какво ще рече това? Ако в момента едно четиричленно семейство е задлъжняло, по силата на ГПК никой не може да му отнеме определена жилищна площ - 75 квадрата. Независимо какъв е размерът на необслужения дълг на това семейство, то си запазва жилището, ако то не надвишава въпросната квадратура.


След приемането на закона за личния фалит, ако се стигне до


процедура по несъстоятелност

нещата ще изглеждат по съвсем различен начин. Цялото имущество на длъжника ще е описано и ще мине под контрола на назначено от съда лице - настоятел, синдик, без значение какво наименование ще му бъде дадено в закона. Пак съдът ще определя максимален месечен размер на средствата, които обявеният в несъстоятелност гражданин може да харчи. Всички останали негови доходи и парите от продажбата на имуществото му отиват за погасяване на дълговете му. С други думи, имотите на лицето се отнемат, продават се и с парите се плаща на кредиторите. А длъжникът и семейството му (ако то не се разпадне) отиват да живеят при роднини или под наем. Нека всеки сам прецени дали това положение ще е по-добро от сега съществуващото.


Освен това, ако осребреното имущество не е достатъчно за покриване на задълженията на гражданина, те се разсрочват и съдът определя


минималната погасителна вноска

която той трябва да прави всеки месец в рамките на определен период от време или докато не погаси задълженията си. Въпросният период в различните държави е от пет до десет години. Но нека приемем, че българският законодател ще бъде благосклонен към гражданите, които имат проблем да обслужват дълговете си, и ще определи, че те трябва да ги погасяват, да кажем, три години, след което всички неизплатени задължения се погасяват автоматично и лицето вече е чисто пред кредиторите си. През всичките тези години задлъжнелият гражданин, образно казано,


ще е изправен на ръба

- той няма да може да припари до заем или да купи стока на изплащане. Освен това, ако вземе някакви пари от приятел или роднина и определният от съда настойник или синдик установи това, ще последват административни наказания, като например удължаване на срока на несъстоятелността. Въобще всички разходи, които длъжникът направи над определените от съда, водят след себе си тежки за него последствия. Същото ще се отнася и при просрочие на определените от съда погасителни вноски.


Не си мислете, че ще можете лесно да укриете имущество, ако го прехвърлите на близки и роднини, преди да обявите неплатежоспособност. В Закона за фалитите на граждани ще има текстовете, които ще постановяват, че всички сделки, сключвани в рамките на една, две или повече години преди датата на неплатежоспособност, се обявяват за недействителни. Имуществото, за което тези сделки са сключвани, ще се връща в масата на несъстоятелността, която се управлява и осребрява от синдика или настойника, и с получените пари ще се погасяват задълженията на фалиралия гражданин.


Когато срещу дадено лице има открита процедура по несъстоятелност, това означава, че то не е можело да управлява личните си финанси. И поради това в повечето държави на такъв длъжник се забранява да заема управленски длъжности в държавната и общинската администрация, както и в търговски дружества.


Но рисковете за хората от въвеждането на закон за фалита на физическите лица не се изчерпват само с вече изброените. Искане за обявяване на физическо лице във фалит ще могат да подават не само банки и фирми за бързи заеми, а всички, на които лицето дължи някакви пари и не ги плаща. В това число влизат данъчните, както и дружествата за комунални услуги, като например топлофикацията и електроснабдяването. В този кюп влизат и бившите съпруги, които не получават редовно издръжките си, както и наемодатели и граждани, от които сте взели заем и сте подписали запис на заповед. Достатъчно е например бившата ви съпруга да ви осъди за неплатени издръжки и ако не можете да ги погасите, всичките ви останали дългове стават незабавно изискуеми.


Може би след написаното дотук хората ще се замислят искат ли въобще да съществува законова процедура по несъстоятелност на физическите лица, или сегашният правов ред им е по-изгоден.

Facebook logo
Бъдете с нас и във