Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАКОНЪТ СРЕЩУ ПРАНЕТО НА ПАРИ ОГРАНИЧИ ОФШОРНИТЕ ОПЕРАЦИИ

Критиката, която България получи от ЕС, че законите ни не са достатъчно ефективни за борба срещу изпирането на капитали, явно е стреснала парламента, защото на 22 юни депутатите приеха куп изменения в Закона за мерките срещу изпиране на пари. Разширен е кръгът на дружествата, които трябва да следят и да докладват на Агенция Финансово разузнаване за съмнителни сделки. Това задължение вече ще имат и взаимните фондове, както и фирмите, които се занимават с доверително управление на имущество или с регистрация на фирми у нас или в офшорна зона. Адвокатските кантори също ще трябва да предоставят подобни данни, освен ако не са ги научили в хода на съдебно или досъдебно производство.
Едно от допълненията в Закона може да хвърли в ужас всички шефове на български банки, които не са собственост на чуждестранни институции. В него пише: Забранява се на банки, учредени на територията на Република България и на чуждестранни банки, осъществяващи дейност на територията на страната чрез клон, да встъпват в кореспондентски (банкови) отношения с банки в юрисдикции, в които те нямат физическо присъствие и не принадлежат към регулирана група. На пръв поглед изглежда, че този текст забранява на всички кредитни институции, които са собственост на български капитали и нямат клонове в чужбина, да поддържат директни кореспондентски отношения с банки извън страната - например с Дойче Банк, със Банк ъф Ню Йорк, с Креди Суис, с Ю Би ЕС и т.н., което би било скандално. Проверката на в.БАНКЕРЪ обаче показа, че забраната се отнася за разкриване на кореспондентски сметки в т.нар. банки черупки. Това са институции, предимно в офшорни зони, които са регистрирани с цел да бъдат пощенски кутии, и в тях няма персонал. На практика това е адресът на мощен сървър, през който преминават финансовите операции и се насочват съобразно нарежданията на регистрираните клиенти. Обикновено такива банки черупки се обслужват от адвокатски кантори, а собствениците им са анонимни или се прикриват зад плетеница от многобройни офшорни компании и тръстове. За сметка на това кореспондентските отношения с големи и реномирани западни банки не са забранени.
Всички компании трябва да изискват от клиентите си данни за регистрацията им, за дейността им и декларация за произхода на средствата при извършването на каквато и да е сделка за повече от 30 хил. лева. Същото изискване е сила, когато плащането е в брой и надхвърля 10 хил. лева. Клиентите на казината и на салоните за хазартни игри трябва да бъдат идентифицирани още с влизането им в съответните клубове. Това става чрез записване на личните им данни и фотографирането им.
Въобще депутатите са се опитали да отразят препоръките на ЕС в Закона срещу изпирането на пари, но това няма да компенсира несъвършенствата на съдебната ни система - европейските институции искат от държавата ни не само да има адекватни закони, но и да ги прилага така, че ефективно да противодейства на опитите за изпиране на пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във