Банкеръ Daily

Финансов дневник

Законови промени въвеждат прозрачност при продажбата на активите на КТБ

В деловодството на парламента е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, като основната идеята на проекта е Фондът за гарантиране на влоговете в банките да стане по-прозрачен и по-отчетен. Вносители на проекта са Мартин Димитров, Петър Славов и Борислав Миланов от Реформаторския блок.

"Огромна промяна е нещо, което е имало нулев контрол до вчера, да вкараме в него отчетност и сериозен контрол от страна на парламента", каза Димитров в кулоарите на парламента. Той допълни, че първоначалната идея била фондът да качва на своята интернет страница докладите си, но това нямало как да бъде прието, заради банковата тайна. 

Поради тази причина Димитров и другите народни представители от Реформаторите измислили нов механизъм, който се надяват да бъде подкрепен от останалите си колеги и да сработи. Своята идея той представи днес и на новия шеф на фонда Радослав Миленков, както и на финансовия министър Владислав Горанов, които не възразили срещу нея. 

Според  чл. 39, ал. 3 от сега действащия Закон за банковата несъстоятелност най-важните правомощия на Фонда са предоставени на председателя, а една малка част на управителния съвет. В правомощията на председателят влизат и одобряване на бюджета относно разноските в производството по несъстоятелност и на програмата за осребряване на имуществото на банката, предявяване на отменителни искове и пр.

В мотивите към законопроекта се посочва, че "това са огромни интереси и прекомерна отговорност за председателя на УС. Одобряването на бюджета и на програмата са актове с по-принципно и дълготрайно значение и надхвърлят рутинното оперативно администриране чрез разрешителни актове, което поначало е функция на председателя на УС, и на това основание следва да се решават от колегиален орган. Извънредните разходи могат да са рискови и е добре да се разрешават от УС.".

Според вносителите интересът на обществеността към работата на Фонда ще бъде изключителна, особено в случая с КТБ, поради което колективното обсъждане, публичността и вземането на решения по посочените по-горе въпроси ще минимизира рисковете от вземането на еднолични решения.

Още повече, че досега в България не е обявявана в несъстоятелност банка от такъв мащаб от гледна точка на размера на активите, се казва още в мотивите.

Едно от предложенията е Народното събрание да избира човек с необходимия опит, който да има място в Управителния съвет на Фонда. По сега действащата уредба, управителният съвет на фонда се формира от представители, излъчени от Министерски съвет, БНБ, Асоциацията на търговските банки и двама члена-съвместно от представителите на БНБ и МС.

Друга идея е шефът му да се явява всеки месец в Комисията по бюджет и финанси към парламента и да представя данни, с което да има регулярна отчетност. Тази отчетност ще бъде необходима, тъй като ФГВБ ще се разпореща с продажбата на активите на Корпоративна търговска банка, чийто лиценз бе отнет от БНБ на 6 ноември.


"Винаги в един парламент има опозиция и тя винаги ще иска да види какво е станало, като това важи и за управляващите. А и всеки един депутат ще може да се запознае и да задава правилните въпроси", каза Димитров относно внесения проект. 


Facebook logo
Бъдете с нас и във