Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЗАЕМИТЕ ИЗБУЯХА ЗАСТРАШИТЕЛНО

Увеличение на заемите с 63.7% за една година. Много е, но не чак толкова, че да накара публиката да се стресне. Такъв е ръстът на банковия сектор като цяло за 2007-а. А в частност? При някои банки той е толкова фрапантен, че е трудно да бъде преглътнат. Има институции като Корпоративна банка и ИНВЕСТБАНК, при които заемите са удвоили своя размер. При Токуда банк и Общинска банка този ръст е 185% годишно. Вярно е, че тези институции не са сред най-големите и започнаха своята експанзия едва през последната година и половина, като стартираха почти от нулата. Само че... те не са единствените, показващи подобно впечатляващо увеличение на отпуснатите кредити. За 2007 г. Банка Пиреос (България) например отчита ръст на предоставените заеми от 194.42%, СИБАНК - от 166% , а Райфайзенбанк (България) - от 162 процента. Тук вече става дума за големи кредитни институции, където подобно увеличение се измерва не с десетки или стотици милиони, а с милиарди левове. И после нека някой да каже, че банките не предоставят заеми.
Кредити се раздават, та пушилка се вдига. При това те се отпускат по всички направления както за фирмите, така и за гражданите. Факт е, че за една година общият им размер се е увеличил от 22.77 млрд. на 37.27 млрд. лева. С други думи, през цялата 2007-а
икономиката и населението са погълнали 14.5 млрд. лв.
заеми повече, отколкото през 2006 година. Вярно е, че в средата на миналата година някои банки върнаха в балансите си фирмени кредити, които бяха прехвърлили на своите майки в чужбина, с цел да избегнат ограниченията на БНБ, действащи в периода 2005-2006 година. Става дума за вземания от фирми, чийто общ размер е около 3 млрд. лв., но дори да приспаднем тази сума от общия ръст за 2007-а, той ще си остане достатъчно висок - около 11.5 млрд. лева.
Делът на заемите в активите на банките
става все по-голям. В края на 2006 г. той е бил 53.97%, а дванадесет месеца по-късно - 63.09 процента. С други думи, отпуснатите заеми растат много по-бързо, отколкото активите на банките като цяло. И в това няма нищо странно. Та нали заемите са най-доходоносният актив на банките, пък и една от основните им функции, поне според общоприетото разбиране, е да стимулират развитието на икономиката. Друг е въпросът защо дори при това активно кредитиране икономиката на страната демонстрира слаба конкурентоспособност и не може да осигури достатъчно стоки, които с успех да се продават и на външния пазар. Който се съмнява в това твърдение, да погледне данните за външнотърговския баланс, или, по-точно казано, за външнотърговския дисбаланс. Но това е друга тема.
Както вече стана дума, нормално е делът на заемите в активите на банките да се покачва. Но при повечето кредитни институции тези съотношения са, меко казано, впечатляващи. Оставяме настрани
Българо-американска кредитна банка
при която кредитите традиционно заемат над 90% от активите й. За тази банка това отдавна се приема като даденост. Но и подходът при отпускането на заеми тук се движи по строго определени правила - всеки или почти всеки кредит е обезпечен с ипотека. При това стойността на финансирането е до 75% от оценката на имота. При такива правила рискът по отпусканите от БАКБ заеми е два пъти по-нисък от този на останалите. Банката все още се ползва и с подкрепата на правителството на САЩ, което чрез Американската агенция за международно развитие бе мажоритарен акционер в Българо-американския инвестиционен фонд - дружество, което допреди седмица бе собственик на 53.88% от акциите на БАКБ. Тази свързаност с американското правителство осигуряваше на банката сравнително евтино външно финансиране и безрезервно доверие от страна на партньорите й. Сега, след като Алиет Айриш Банк купи 49.99% от акциите на БАКБ, поведението й на кредитния пазар вероятно ще се промени. Но това е въпрос на бъдеще.
Все повече банки у нас се опитват да следват челния опит на БАКБ. В случая става дума за едни от най-големите кредитни институции в България. При СИБАНК заемите вече представляват над 82% от активите, при Банка ДСК - 83%, при ОББ - близо 84%, при Банка Пиреос (България) - около 89 процента. Такава концентрация на активите на банките в отпускането на заеми предполага изключително внимателно управление на риска и на ликвидността. Добрата новина в случая е, че дори и според данните на БНБ през 2007-а не се наблюдава увеличение на просрочените вземания, независимо че лихвените проценти бяха увеличени. С други думи, като цяло кредитните институции са въвели механизми за достатъчно точна преценка на платежоспособността на своите клиенти.
От 2000 г. насам - на всеки три месеца, в.БАНКЕРЪ изготвя
класация на най-активно кредитиращите банки
в България. Принципът й е участниците на пазара да се подреждат по три показателя. Това са размерът на отпуснатите заеми, съотношението им спрямо активите и ръстът на кредитите в рамките на 12 месеца. Банките, които са сред първите десет и по трите критерия, влизат в групата на най-активно кредитиращите за разглеждания период. Комбинацията между тези показатели осигурява своеобразен баланс, така че в групата да попадат банки с големи по размер кредитни портфейли, а тяхната дейност да оказва съществено влияние на пазара. Ръстът на заемите и делът им в активите пък отразяват доколко активна е била кредитната политика на една банка през изминалите 12 месеца. Разбира се, към тези критерии би могло да се прибави и показател за качеството на обслужване на кредитите, само че БНБ все още не е започнала да публикува данни за класифицираните заеми на отделните банки. А класациите на в.БАНКЕРЪ по правило се изготвят само въз основа на публична информация.
В сегашното подреждане съществува и още една особеност. От него са изключени УниКредит Булбанк и Юробанк И Еф Джи България. Тъй като двете институции възникнаха в средата и в края на миналата година вследствие на консолидации между няколко банки, сегашните им показатели са несъпоставими с данните на обединените в тях институции отпреди една година. Затова при тях не може да бъде изчислен ръст на заемите.
При всички тези уговорки в групата на най-активно кредитиращите институции за 2007 г. попаднаха Банка Пиреос (България) и СИБАНК. И двете водят сходна политика. Те поставят акцент върху корпоративното финансиране, като се опитват да развиват кредитните услуги за граждани, които до неотдавна не бяха сред приоритетите им.
Банка Пиреос (България)
оправдава очакванията, че трайно ще се установи като една от най-големите и активни кредитни институции на нашия пазар. За една година отпуснатите от нея заеми са нараснали близо три пъти и в края на 2007-а са 3.2 млрд. лева. Банката продължава да отдава предпочитание на корпоративните си клиенти, като кредитите за фирми са се повишили от 791.7 млн. лв. през 2006-а до 1.95 млрд. лв. в края на 2007-а. В потребителските заеми определено има застой, но той може да се обясни с факта, че мениджмънтът на институцията отдава предпочитание на ипотечните заеми за населението. Тук не става дума само за жилищни кредити, но и за потребителски, като се отпускат срещу залог на имот. По този начин банката получава възможност да отпуска повече заеми, без да е необходимо значително да повишава капитала си. В тази ситуация е напълно логично, че чистите приходи от лихви и от такси и комисиони - близо 118 млн. лв., осигуряват повече от 95% от постъпленията на банката и имат основна заслуга за годишната й печалба от 36.27 млн. лева.
При
СИБАНК
ситуацията е почти идентична. Единствената разлика е, че мениджмънтът й залага в еднаква степен на фирмените, потребителските и ипотечните заеми. За една година общият размер на кредитите, предоставени от СИБАНК, са нараснали със 166% - от 611.3 млн. до 1.6 млрд. лева. През този период тя наблегна и на заемите за граждани - сфера, на която преди това декларативно не обръщаше внимание.
След като белгийската Кей Би Си стана притежател на 75% от капитала на СИБАНК обаче, предлагането на финансови продукти за населението ще стане неин приоритет. Целта е по този начин тя да навлезе на нови пазари и да увеличи възможностите си за ръст на активите и за по-голяма печалба.
Данните на БНБ показват, че повечето банки, които се опитват да пробият в групата на най-големите кредитни институции, обръщат все
повече внимание на услугите за граждани
Такава е тенденцията при ЦКБ, при МКБ ЮНИОНБАНК и дори при ИНВЕСТБАНК. Факт е също, че подобна политика за момента носи успех. Освен това тя води до намаляване на риска за кредитните институции, тъй като увеличаването на заемите за населението е свързано с т.нар. диверсификация. Казано с други думи, колкото повече различни като профил кредитополучатели има една банка, толкова по-малка е вероятността заради криза в един или друг сектор на икономиката множество кредити да бъдат просрочени.
Изключение от тези модни тенденции прави единствено Корпоративна банка. Тя остава вярна на името и на профила си и продължава да набляга на заемите за фирмите. Тази политика обаче е базирана на опита на мениджмънта й в корпоративните финанси и на разбирането, че там, където има много състезатели (при услугите за граждани), шансовете за бърз успех са по-малки. Благодарение на увеличението на капитала си със 130 млн. лв., чрез емитиране на акции и търговията им на фондовата борса, Корпоративна банка получи възможност за рязко увеличаване на обема на отпуснатите кредити - от 380.1 млн. през 2006 г. на 1.32 млрд. лв. в края на 2007 година. В същото време обаче засега мениджмънтът й подхожда предпазливо по отношение на рисковете, свързани с прекомерния ръст. Потвърждение за това е по-малкият дял на заемите в активите й - 74.6%, в сравнение с други институции, при които той надхвърля 85 процента. Иначе казано, мениджмънтът на Корпоративна банка поддържа сравнително повече бързоликвидни средства, инвестирани в ценни книжа и в депозити в други финансови институции, с които да посрещне големи непредвидени плащания.
Въобще данните за кредитирането през 2007 г. отразяват
свирепата конкуренция
между банките. Дали те ще се повторят през 2008-а? Едва ли... Трудно ще станем свидетели на подобен ръст на заемите в бъдеще. Кризата на международните финансови пазари е само една от причините за това, но тя е временна. Защото рано или късно ще отшуми. Важното е, че занапред ръстът на кредитите ще бъде много по-тясно обвързан с ръста на балансовите числа въобще. Защото не е възможно всички активи на една банка да бъдат инвестирани в заеми. Международните регулации, които нашият пазар стриктно трябва да спазва, не позволяват подобно нещо. А, както се вижда, при много банки делът на заемите в общия размер на активите им е много, да не кажем, стряскащо голям.
Разбира се, винаги ще има и недоволни, които ще твърдят, че банките не кредитират достатъчно. Но нека не забравяме, че техният основен, най-важен и единствено закрепен със закон ангажимент е да опазят непокътнати парите, които са им доверени от техните клиенти, и да им ги изплащат без забавяне на падежа. Именно по тази причина, според всички международни и национални нормативни документи, една банка трябва да бъде санкционирана, когато не изплати в срок задълженията си. Забележете, ако тя не кредитира, санкции за това не се предвиждат. Напротив - именно отпускането на заеми е подложено на най-жестоки регулации. Пишем тези няколко реда на финала, за да е ясно, че кредитирането е изключително важно за развитието на икономиката, но много по-важно за стабилността на държавата е банките да обслужват своите задължения. Ще припомним, че в периода 1994-1996 г. имаше голям ръст на предоставените заеми, но това не спаси България от финансов крах. Сега, едно десетилетие по-късно, икономиката е с много променено лице, но правилото за предпазливото банкиране си остава в сила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във