Банкеръ Daily

Финансов дневник

Задлъжняваме, докато преследваме лукса

Снимка: Асоциация на колекторските агенции в България

Активното кредитиране през изминалата година удвои броя на просрочените задължения на иначе оптимистично настроените домакинства и фирми. До този извод е стигнало  годишното проучване на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) за задълженията на домакинствата и бизнеса през 2017 г., което се извършва от 2013 г. насам. Оказва се, че само за година броят на възложените за събиране просрочени дългове  достига 2 633 192 случая, а са били  1 831 585 през 2016-а. Хората от  колекторската асоциация отдават тази активност  на растящия оптимизъм у хората, породен от икономическия подем в страната. Това -  наред  с повишаващите се доходи, им дава увереност да поемат  по-сериозни финансови ангажименти. Констатацията е, че при сегашното   раздвижване на икономическите дейности  клиентите често пропускат вноски от невнимание, а не заради парични затруднения.  Затова те и по-бързо излизат от просрочие, отбелязват от АКАБГ.

"Случва се,  и то нерядко, средствата, изтеглени от небанкови институции, да се използват за  разходи за лукс. Това също обуславя сравнително по-честото забавяне при обслужването им в сравнение с банковите продукти, които са свързани с дългосрочни и добре обмислени инвестиции", уточнява Александър Грилихес, заместник-председател на АКАБГ.

Друга положителна тенденция е,  че на фона на растящия брой на възложените  за събиране вземания техният размер се свива значително, което се тълкува като показател, че  “бремето” им е все по-поносимо за домакинствата. Според НСИ средната работна заплата за страната към края на 2017 г. достига 1095 лв., което е с близо 40% повече от размера на средния дълг през този период - през 2017 г. той е бил 775 лв. при 912 лв. през 2016-а.

По данни на асоциацията няма чувствително разместване в  състава на различните групи от субекти, които  възлагат събиране на дългове  за събиране през 2017 година.  Банките отново заемат първото място, но делът им намалява спрямо предишната година и за 2017 г. представлява 41.59 на сто от сумата за предишната. Бързите кредити изместват телекомуникационните продукти и достигат малко над 30% от дълговете, обработвани от колекторските агенции. Отчетлив ръст има и при лизинга - там сумите  вече надвишават 4% от възложените задължения.

"Изминалата 2017 г. се отличава и с продажбата на първите по-сериозни портфейли, съдържащи  обезпечени с имоти кредити. Тенденцията е ясна и характерна за развитите пазари, където банките периодично изчистват натрупаните  активи от този тип", коментира  Райна Миткова, управител на колекторската агенция EOS Matrix и председател на АКАБГ.

Наблюденията на събиращите  дружества сочат, че 2017-а е била по-скоро буферна по отношение на лошите банкови кредити - договаряли са се сделки, които са започнали да се случват в началото на 2018 година. Такъв е случаят със сделката между ОББ и EOS Matrix. В края на януари банката продала на колекторската агенция 460 млн. лв. лоши кредити, с чието събиране тя да се заеме.   

"Сделката вече е факт. Има заявени амбиции от страна на други кредитори за още такива сделки. Те, разбира се, няма да са в този мащаб, но ще са достатъчно значими. Времето ще покаже  колко от тези сделки ще бъдат реализирани през тази година”, коментира Райна Миткова.

Статистиката на АКАБГ показва намаляване на изкупените задължения. След почти двойното увеличение от 2016 г., през 2017 г. изкупените дългове се понижават с 14.2 процента.  През изминалата календарна година прехвърлените към колекторските агенции необслужвани заеми са били в размер на 772 млн. лв., докато година по-рано сумата им е била  900 млн. лева.

"Стрес тестовете на финансовата система през 2016 г. оказаха натиск върху кредиторите да изчистят масирано лошите си кредити. Очакванията тази тенденция да продължи и през 2017 г. не се оправдаха", коментира Александър Грилихес.

 


Кой е длъжникът?

Следвайки тенденцията от първите шест месеца на 2017 г., профилът на длъжника се утвърждава трайно като млад мъж, под 30-годишна възраст, добре образован и обикновено ангажиран с  трудов договор. Обичайно това е човек, който наскоро е започнал първата си постоянна работа и не е преценил правилно съотношението между приходите и разходите си. Разместване има обаче при териториалното разпределение. Най-добре контролират плащанията си жителите на София, Пловдив и Варна. Докато най-много са некоректните платци в Бургас, Стара Загора и Русе.

"В желанието си за експанзия банките надценяват тези градове, където стандартът на живот на жителите се различава от този в големите населени места като София и Пловдив. Финансовите институции ги третират като равностойни, откъдето следват и по-високите нива на задлъжнялост", пояснява Зорница Димитрова, член на колекторската асоциаиция.


Facebook logo
Бъдете с нас и във