Банкеръ Daily

Финансов дневник

Задава ли се отмяна на плоския данък и налагане на прогресивна система?

От въвеждането му през 2008 г. досега периодично се започва дебат за отмяната на "плоския данък" от 10% върху доходите, с прогресивна скала. Обикновено темата се дискутира при обсъжданията на държавния бюджет в есенните месеци. Сега дискусиите започнаха по-рано заради ДДС подаръците на премиера Бойко Борисов към хотелиери и ресторантьори и намаляването на ставката от 20 на 9 процента.

В последните дни държавният глава Румен Радев и предшественикът му Росен Плевнелиев също се изказаха по темата. И това бе един от малкото въпроси, може би дори единственият, по който мненията им съвпадат.  Радев се обяви за замяна на плоския данък с прогресивно данъчно облагане, а Плевнелиев подчерта, че "десятъкът" е извървял своя път и промяната на данъчната система трябва да е една от основните теми на новия парламент, който ще избираме догодина. 

В дните преди това финансовият министър Владислав Горанов загатна енигматично, че може би е дошло време за дебат по устройството на цялата данъчна система, което засили очакванията, че може би идва краят на плоския данък в България.

Защо сега

Въпреки че плоският данък е творение на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, във всяка от последните години БСП предлага неговата замяна с прогресивна скала. Социалистите се ползват и с подкрепата на синдикатите. Основният им аргумент е, че при облагането на всички доходи с една и съща ставка страдат хората с ниско заплащане. Друг от доводите им е, че плоският данък не е довел до увеличение на преките чуждестранни инвестиции.

Срещу тях обикновено застават управляващите от ГЕРБ и работодателските организации. Бизнесът е на мнение, че всяка радикална промяна в системата би изложила на риск и би поставила под съмнение стабилността и предвидимостта на средата и би отправила неблагоприятни сигнали към предприятията и инвеститорите. "Десятъкът" е и неизменна част от рекламата на България пред чуждестранните инвеститори

Нееднократно ГЕРБ заявяваха, че в техен мандат данъците няма да се променят, още по-категоричен беше и финансовият министър Владислав Горанов, който и сега се обяви против подпомагането на ресторантьорите. Последните изказвания и на Горанов, и на Борисов, който определи този ход като "риск, който е готов да поеме", обаче поставят под съмнение доверието към намеренията на управляващата партия. 

Основните въпроси са: достатъчно сериозни ли са намеренията на ГЕРБ и защо, макар и плахо, те биха предприели подобен ход сега. Първата причина е, че е заради кризата в икономиката и очакванията, че бюджетът ще приключи с годината дефицит. Това ще ограничи възможностите на правителството да финансира строителните проекти като магистралите, които са особено гореща тема по време на изборни кампании. 

Опитът на Гърция

Преди няколко години Атина повиши редица налози, включително върху жилищата, отмени необлагаемите минимуми и смени методологията за изчисление на социалните осигуровки, като крайната цел бе бюджетът да събира повече данъци. В крайна сметка се оказа, че с повишаването на данъците гръцкото правителство постигна точно обратното на това, на което се надяваше. През 2016 г. декларираните приходи на гърците са спаднали с над 2.5 милиарда евро спрямо година по-рано.

Според експерти при прогресивната скала данъчната тежест нараства по-бързо от нарастването на дохода. В резултат възниква силен стимул доходът, върху който се плащат данъци, да бъде по-нисък, което означава, че укриването на доходи ще се увеличи.

За и против

Икономистът проф. Гарабед Минасян от БАН е категоричен, че плоският данък не е изпълнил очакванията, с които е бил натоварен - че инвеститорите ще бъдат склонни да увеличат инвестициите си у нас и това ще се отрази върху благосъстоянието на хората, както и че ще се увеличи събираемостта на данъците.

"Евростат оценява степента на неравенство и социално разслоение преди данъчно облагане и след данъчно облагане. Съпоставянето на тези два измерителя показва, че нашата данъчна система не спомага за на намаляване на неравенството в обществото, а съдейства за увеличаването му. Това е една от причините, поради която цялата архаична данъчна система следва да се преосмисли", обясни Минасян пред БНР.

Финансистът Емил Хърсев обаче е на мнение, че плоският данък не бива да бъде променян, защото това ще лиши България от едно от много малкото ѝ предимства, които тя има в конкуренцията с останалите държави, за привличане на инвестиции и за привличане на пряк приход на доходи. По думите му светът върви към уеднаквяване на данъчното облагане.

" Някой ако си мисли, че ще им вземе на богатите парите, както проф. Минасян отбеляза, няма да стане! Нямаше да са богати, ако са толкова глупави и не са в състояние и да си оптимизират данъчното облагане", посочва Хърсев.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във