Банкеръ Daily

Финансов дневник

За премълчаваните "ефекти" от членството в Клуба на богатите

S 250 d731e83e 73be 4510 bec7 e895e02f123b

Григор Сарийски 

Напоследък тезата, че предстоящото влизане в Еврозоната не би трябвало да предизвиква особено притеснение у българите, се тиражира все  по-настойчиво. Тесен кръжец от заинтересовани лица убеждава широката публика, че режимът на валутен борд е почти същото като да си част от валутния съюз и че след като страната ни веднъж е приела поддържането на фиксиран курс към единната валута, то не е проблем да се циментира  завинаги в зоната на еврото. Подобно твърдение е откровена лъжа и неговите поддръжници удобно пропускат факта, че  включването в един валутен съюз далеч не се изчерпва с простата подмяна на паричните знаци.

 В действителност от извършването на този акт за новата страна-членка на Еврозоната произтичат множество задължения, като например участие в нейните спасителни механизми (сегашни и бъдещи), поемане на пропорционална част от разходите за провеждане на паричната политика и други, които рядко се артикулират.

Действително, една част от разходите, като например вноската в единния фонд за преструктуриране са вече поети, поради включването на България в банковия съюз по т. нар. „механизъм за тясно сътрудничество“. 

От момента, в който влезе в Еврозоната обаче, страната ще поеме всички останали разходи, а с времето те само ще нарастват и дълго ще тежат върху следващите поколения българи. Във всеки случай доста след като популярните лица, които сега ги убеждават в предимствата, изчезнат от екрана.

На този фон изглежда странно, че голяма част от досегашните оценки за разходите и ползите са меко казано половинчати, а сериозният анализ изобщо отсъства от дневния ред на обществото, освен ако не броим откровено пропагандните инициативи, които нашият политически и икономически елит организира. Като човек, който трудно споделя всеобщия ентусиазъм опитах да подредя някои доводи „за“ и „против“ предстоящото присъединяване и ето какво излезе:


1. В момента, в който подпише членството си в Еврозоната България ще загуби завинаги правото на самостоятелна парична политика. В момента тя на практика не провежда такава, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари, но в същото време България притежава най-важното – притежава суверенното право да овласти БНБ да използва отново тези инструменти. Факт, който учтиво се подминава в коментарите по темата е, че решението за това е (все още) изцяло в правомощията на българския парламент. Поне до влизането в Еврозоната, когато то ще бъде изгубено завинаги. Радетелите за скорошно присъединяване изтъкват като довод че щом не го ползваме от толкова дълго време, въпросното право е напълно излишно. Това е като да ви агитират да унищожите акта си за собственост, понеже от години не сте упражнявали правата си да продадете или да отдадете под наем някой свой имот.

2. Няколко години след присъединяването ще се освободят част от буферите, които в момента гарантират стабилността на българските банки. Бидейки страна, която не е член на валутния съюз България поддържа по-строги изисквания за стабилността на банките, функциониращи на нейна територия. Неслучайно именно представители на банкерската гилдия са най-активните по темата, тъй като това означава освобождаване на ликвиден и капиталов ресурс. Проблемът е, че по дефиниция ограничаването на който и да е буфер води до понижена устойчивост и при един неблагоприятен развой на събитията лесно може да се стигне до фалит. Подобни случаи не са рядкост в страните от периферията и след като България стане част от нея, този сценарий би бил напълно възможен и за нейните банки.

3. Ще отпаднат таксите за превалутиране от лева в евро. Този пример обикновено се изтъква от дежурните коментатори, които обаче пропускат да отбележат че крайният резултат ще бъде близък до нула. Това поне показва опитът от налагането на ограничения върху таксите за преводи, в резултат от разширяването на обхвата на Регламент (ЕО) № 924/2009. Тогава, през 2020 г. търговските банки с охота компенсираха понижените такси с налагане на нови такива или пък с увеличение на съществуващите - за откриване на сметка, за наличност, за теглене и пр. и няма причина да се очаква че през 2024 г. ще постъпят иначе. Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени между всички клиенти, т. е. докато сега разходите за превалутиране тежат основно на компаниите с международен бизнес (с доставки или пласмент зад граница) то компенсацията за отпадналите приходи от превалутиране ще тежи върху джобовете на  всички български граждани.

4. България може да се присъедини към малцинството на онези държави, които не са провеждали нито един референдум по въпросите на интеграцията. Прегледът на досегашната практика показва, че гражданите на всички държави, присъединили се към ЕС след неговото конституиране като такъв с договора от Маастрихт, са получавали правото да изразят волята си на даден етап от процеса на интеграция – по въпроса за влизане в ЕС или след това, за включване във валутния съюз (с изключение на Кипър и Румъния). Пренебрегването на гласа и волята на гражданите определено не е добра атестация за българската политическа система и показва, че трите десетилетия преход към демокрация са отишли нахалос. 

5. Всъщност най-големият проблем е липсата на предсказуемост и предвидимост. Еврозоната вече наруши повечето от старите си клетви, като например спазването на критериите от Маастрихт, или пък т. нар. „no-bail-out rule“, а тепърва ще нарушава още много, тъй като предстои коренна промяна на начина, по който функционира тази общност. Чуват се все по-настойчиви гласове за обединяване на дълговете (т. нар. „момент на Хамилтън“) което означава, че от около 1/4 дълг към БВП в момента, България може да осъмне с почти четирикратно по-голям дълг (доколкото средната задлъжнялост на еврозоната вече наближава стоте процента), или с други думи в недалечно бъдеще българите могат да се сдобият с ангажимента да връщат дългове, които не са изтеглени от тях.

6. При членство в Еврозоната България ще получи улеснен достъп до кредити (както за гражданите и бизнеса така и за българското правителство), което от своя страна ще доведе до съвсем естествено нарастване на задлъжнялостта. Това всъщност е един от широко прокламираните „позитивни“ ефекти от присъединяването към Еврозоната. Често чуваме как страната ни ще получи автоматично по-благоприятен кредитен рейтинг и така желаещите да отпуснат заеми на местните стопански агенти или на тогавашния министър на финансите ще станат много повече. 

Проблемът е, че веднъж започнал този процес не може да бъде спрян. Достатъчно е да погледнем случилото се с Гърция, чиято задлъжнялост до влизането в Европейския съюз беше едва 1/2 от БВП, но през 2001 г., когато страната влезе в Еврозоната вече достигна над 100%, а след това, само за няколко години - до началото на дълговете криза въпросното съотношение се увеличи двукратно. Това са кредити, за които можем само да гадаем как са харчени от предишните гръцки правителства. Това са същите „лесни пари“, отпускани от частните кредитори с ясното съзнание че няма да бъдат върнати по нормалния начин, поради което сега тежат върху бъдещето на много следващи поколения. 

N.B. често се изтъква че ЕЦБ и европейските рейтинги са помогнали за „спасяването“ на Гърция, но в духа на тежката пропаганда се пропуска, че първо, Гърция изобщо не е спасена (тъй като в момента съотношението между нейния дълг и БВП е по-високо отколкото преди) и второ – че ако тази страната не беше допуснала грешката да приеме Еврото, тя никога нямаше да задлъжнее толкова. Просто високите лихви и по-ниският рейтинг щяха автоматично да спрат процеса още в зародиш. Рядко се споменава например, че след като консумира спекулативния ефект от приемането на еврото и навлезе в дълбока криза, Гърция устойчиво се отдалечава от европейския стандарт (измерен чрез БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност) и от 93% спрямо средното за ЕС 27 през 2009 г. сега тя достига едва 65 на сто.

Влошаването на този показател е налице за повечето страни от периферията, като спадът в Португалия, Италия и Испания например е между 1/10 и 1/8 за същия период. Особено любопитен е фактът, че след приемането в еврозоната, една от най-обещаващите централноевропейски икономики - на Словакия, влошава показателя си с около 8 пункта (до 68%), а Чехия, която и досега се въздържа от „членство в клуба“, за същия период подобрява своя резултат с 8 пункта – до 92 процента.

7. Коефициентът на задължителните резерви ще падне от 10% на 1% и т. нар. паричен мултипликатор ще се увеличи неколкократно. Подобен стимул за паричното предлагане ще доведе до трайно изпреварване на темпа на паричната маса спрямо този на произвежданите стоки и услуги. Така само за няколко години ще се натрупа допълнително инфлационно напрежение и ще последва ръст на цените, който ще доведе до ограничение на платежоспособността и на реалните доходи на българските граждани. 

Често дискусиите за ползата и вредата от влизането на България в Еврозоната се свеждат до въпроса дали на самата дата ще настъпи инфлационен шок и това до голяма степен пречи да се стигне до същината на проблема, а именно че големият скок на цените ще дойде по-късно и просто няма да бъде отчетен като ефект от присъединяването, но това няма да го направи по-слаб. С други думи основният ефект от предстоящото понижение на задължителните резерви е, че със своите спестявания или с фиксираната си заплата след няколко години престой в еврозоната българинът ще може да си купи по-малко стоки и услуги, отколкото преди това.

8. Ще се стимулират капиталовите потоци към и от България поради отпадането на рисковата премия, както и поради облекчението на някои от действащите в момента регулаторни пречки. На пръв поглед това изглежда като чиста печалба, но всъщност ще доведе предимно до надуване на спекулативни балони, а оттам и до ерозия на стабилността на финансовата система като цяло. 

Като емблематичен пример в това отношение могат да бъдат посочени кипърските банки. Както е известно, през 2013 г. банките в тази страна държаха в структурата на активите си голям обем гръцки държавни ценни книжа, които осигуряваха доста добър доход, но и носеха риск, който беше официално подценен в рейтингите на големите агенции, тъй като Гърция беше член на Еврозоната и поне на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си. 

Проблемите за Кипър започнаха, когато в резултат от мерките по преструктуриране на гръцкия дълг, портфейлите на кипърските банки рязко се обезцениха и възникна риск от банкрут на цялата банкова система. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „предложиха“ на банките в засегнатата страна да се спасяват самостоятелно !? Те изпълниха това предписание, „спасявайки“ се с цената на частична експроприация на средствата на своите депозанти, въпреки че подобно решение е несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост. Просто към онзи момент то беше единственото възможно.

9. Лихвите (вероятно) ще паднат, или ако влезем в период на покачващи се лихви, просто техният ръст ще се позабави. Това вероятно ще стимулира започването на всякакви безсмислени проекти с ниска добавена стойност, поради простата причина че цената на  финансирането им ще бъде изкуствено занижена. С други думи, няколко години след като влезе в Еврозоната, България ще се сблъска с проблема на т. нар. „зомби-компании“, които могат да съществуват само благодарение на малките разходи за обслужване на техните дългове. По правило подобни компании не могат да осигурят достойно възнаграждение на заетите в тях и това ще доведе до допълнително стагниране на реалните доходи на българите, които бездруго и в момента са най-ниските в рамките на ЕС.

10. Членството в Еврозоната ще осигури участието на български представители при вземането на решения на ниво ЕЦБ. Поне формално. Реалното участие с нещо повече от предоставяне на информация за сведение е меко казано под въпрос, доколкото България е с относително малка тежест при своята скромна по мащаб икономика и застрашително намаляващо население, но дори да беше от по-големите, нейният глас едва ли щеше да бъде чут защото чуваемостта по принцип не е характерна за въпросната институция, а и за структурата като цяло. 

Във всеки случай това беше подтекста в действията на германския представител в Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ, Сабине Лаутеншлагер, която през 2019 г. се обяви против поредното решение за въвеждане на нови стимули (чиито горчиви плодове берем в момента), но единственият ефект от нейното несъгласие беше преждевременната и оставка - около две години преди изтичането на мандата. Разбира се, не е изключено българските представители да имат по-голямо влияние и някак да успеят да прокарат свои гледища по отделни въпроси, но едва ли някой би заложил заплатата си на това.

11. Българска народна банка ще бъде длъжна да участва в програмите за количествени улеснения, или иначе казано ще бъде задължена да финансира заеми за европейските правителства (предимно от ядрото на Съюза). Идеята на подобни програми е да се поддържа интересът на инвеститорите към дълговете на страните-членки, но също и да се ограничат разходите на емитентите за обслужването им. Проблемът е, че крайният ефект от подобни мерки се изразява преди всичко в ускоряване на ръста на цените, което се посреща с известна неохота от населението. 

През 2020 г. Федералният конституционен съд в Карлсруе обяви извън закона участието на Дойче Бундесбанк в подобни програми, тъй те като са в противоречие с някои конституционни текстове, но след кратък спор с Брюксел и Франкфурт Германия отстъпи. На този фон е излишно да се гадае какъв би бил изходът при възникване на следващи противоречия (а те изобщо не са изключени) между политиките на ЕЦБ и нечие местно законодателство, особено ако става въпрос за българското.

12. Ще разберем какво е „асиметрични шокове“. На собствен гръб. Подобни шокове се получават, когато макроикономическото развитие в една страна се отклонява от преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона. Това може да са отклонения, дължащи се спекулативен приток на капитали, инфлационни процеси, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност и пр. Асиметричните шокове са проблем за който все още не е разработено практическо решение (макар на теория да е известно какво трябва да се направи), тъй като ЕЦБ трудно може да води парична политика, която едновременно да овладява риска от прегряване в някои страни и дефлационните процеси в други. Бидейки закотвена към еврото, България получава автоматичен пренос на ефектите от паричната политика на ЕЦБ и това я прави уязвима към асиметричните шокове. В същото време, обаче, БНБ все още разполага с известни възможности за противодействие. Поне до момента, в който стане част от системата на централните банки в ЕЗ.


Налице са множество въпроси, които старателно се държат встрани от дневния ред на българското общество, защото като минимум биха развалили общото настроение, а и кой знае… може някой от радетелите за Еврото да се присети, че е преди всичко българин и че унищожаването на националната валута определено не е сред нещата, с които човек може да се гордее. Не и ако мисли за нещо друго, освен за собствения си джоб.

Facebook logo
Бъдете с нас и във