Банкеръ Weekly

Финансов дневник

За и против Европейски банков съюз

През последните месеци темата за създaването на Европейски банков съюз се превърна в основна тема за дискусия сред финансовите експерти. Ако зададем въпроса: Трябва ли да се създаде Европейски банков съюз?, може със сигурност да се каже, че категоричните отговори: Да, трябва и Не, не трябва са грешни. Знам, че на пръв поглед последното звучи доста абсурдно, но нека проследим аргументацията за и против.


Идеята за създаването на Европейски банков съюз е твърде комплексна, тъй като има политически и икономически аспекти. Сам по себе си обаче той е единственият инструмент, чрез който парите на данъкоплатците и вложителите няма да бъдат подложени на риск при наличие на системна банкова криза. Целта е


да се прекъсне порочната връзка банки - държавен дълг

за да не се допускат банкови фалити. Не трябва да се забравя, че при много от големите европейски банки проблемите възникнаха не като следствие от състоянието на кредитните им портфейли, а в резултат от инвестирането на значими средства в държавни дългове, предимно на страните, спадащи към т. нар. периферна Европа.


Банковият съюз трябва да бъде създаден, но с конструирането му в никакъв случай не трябва да се бърза. Защото това е стъпка, при която финансовият суверенитет на държавите членки ще бъде значително ограничен. Този съюз няма да замести политическия съюз, а по-скоро е форма на надграждане. Точно поради тази причина ще се наложи корекция и на Лисабонския договор. Според някои специалисти чл.126 (6) от договора дава определени надзорни права на Европейската централна банка.


По време на срещата между ръководителите на държавите от еврозоната на 28 юни идеята за създаването на Европейски банков съюз категорично бе поставена за политическа дискусия. Бе казано буквално:Ние заявяваме, че категорично трябва да бъде прекъснат омагьосаният кръг между банките и правителствата. Комисията ще предложи промяна на чл.127 (6) за създаването на общ надзорен механизъм в най-къси срокове. Обръщаме се към Съвета да вземе под внимание това наше намерение като спешен въпрос за решаване до края на 2012 година. Когато бъде създаден общ европейски надзорен орган, банките от еврозоната ще могат да увеличават капитала си директно чрез европейския стабилизационен механизъм.


В анализ на Deutsche Bank се прави изводът, че мнозина банкери смятат независимите финансови пазари по-стабилни от гледна точка на регулациите. Според тях пазарната фрагментация е контрапродуктивна за финансовата стабилност. Според специалистите на банката най-важното за стабилността на една банкова система е диверсификацията на банковите активи на географски принцип, а не диверсификацията чрез различни класове активи с един и същ емитент. Като най-красноречив пример за това е случващото се с банковия сектор в Испания.


Най-важният въпрос е кои институции ще поемат ролята на


паневропейски банков надзорен орган

Ако това бъде Европейската централна банка, каквато е идеята на мнозина финансисти, ще възникне драстичен конфликт на интереси. Тъй като, от една страна, ЕЦБ е мандатоносител за монетарната политика, а от друга, ще надзирава търговските банки. Ако допуснем обаче, че ЕЦБ се провали в своите надзорни функции, това неминуемо ще доведе и до възникването на съществен репутационен риск за ЕЦБ. В допълнение ще станем свидетели и на огромна концентрация на правомощия, тъй като към мандата на ЕЦБ за провеждането на монетарна политика ще бъдат вменени и надзорни функции, както и европейският борд за управление на системния риск. Между другото самият Марио Драги смята, че мандатът за провеждане на монетарна политика е напълно достатъчен за ЕЦБ.


От най-съществено значение за Европейския банков съюз е да се фиксира неговият резолюционен режим, казано с други думи -


какви превантивни правомощия ще му бъдат вменени

Най-важният елемент от тях е цената за спасение на дадена кредитна институция, което ще бъде за сметка на данъкоплатците, или съответно цената на ликвидация (ако тя не може да бъде спасена). Този въпрос се трансформира в политически и засяга споделянето на тежестта на спасението между акционерите, кредиторите и данъкоплатците. Точно този е най-същественият аргумент общият надзорен орган да не бъде част от Европейската централна банка. И именно споделянето на отговорността налага идеята, че естественото място на този орган е към вече съществуващия европейския банков орган към Европейската комисия. Отделянето на надзорния банков орган от централната банка ще копира американския модел, който доказа своята ефективност - без значение от сътресенията, през които премина.


Европейският банков съюз е амбициозен проект със значими последствия за цялата финансова система. Няма спор, че банковата система в Европа има крещяща нужда от това да подобри репутацията си. Половината от регулаторните органи на държавите, спадащи към еврозоната, се провалиха фундаментално. Германия също направи фрапантни грешки във финансовия надзор. Едно е ясно - колкото по-далеч са политиците от централните банки, толкова по-малко грешки ще се правят, но за да вземат такова решение политиците, трябва да са достатъчно зрели.


Бисер Манолов

Facebook logo
Бъдете с нас и във