Банкеръ Weekly

Финансов дневник

За едно пробито евро

Защо уж бачкаме, пък пари няма?


Да идем до Германия, до заводите МАН. Поточна линия, работници покрай нея, зад тях жълта линия, а зад нея - кибици. Тези, последните, зяпат, но като привършва детайл, с няколко отскока зареждат още.


Според Маркс такава монотонна работа води до професионален идиотизъм. Германците обаче им плащат по 25 евро на час и местят поточниците, за да не им писва. За онези отзад имат план, въпреки че според нас куче от клечане през месарница касапин не става. От тях често има нужда - когато титуляр отиде по себе си или да се обади по телефона, ако му стане лошо или се разболее.


Когато поточникът, титулярът или нека го наречем условно професионалният идиот напуска работното място, пресича една линия, която пищи. Така се засича колко от осемте часа си е спестил. Ако прекалява с микропаузите, шефът му го приканва към по-висока активност и му клъцва от заплатата. Ако и това не превъзпита професионалния идиот, този зад него, зяпачът, спешно застава на негово място.


Затова икономистите приветстват безработица до 5 процента. Тя се нарича оздравителна, защото кара този, които има работа, да работи.


Сега да отскочим до Китай, до Лянюнгян. В една фабрика за бронзови вази едно 16-годишно момиче изрязва от медна ламарина микроскопични венчелистчета и с тънка пинсета ги лепи. Това професионално идиотче прави това осем часа, има няколко почивки по 10 минути, за да хапне филия от къщи и да пийне студен домашен чай. То украсява по ваза на ден. Вече втора година. Остава му още една, за да... започне да получава заплата. През тези три години професионалното идиотче чиракува, учи занаята. Не плаща за обучението, но и не получава пари за труда си - своеобразен бартер. Момичето се старае много, не иска да разговаря. Ако сгреши нещо в сложния метален гоблен, изхвърча като тапа.


При нас, дали защото няма вече поточни линии и чираци, липсват професионални идиоти. При нас има професионални тарикати.


Наскоро за пореден път се ужасихме - работели сме за най-ниската заплата в ЕС - за по 1 евро на час, спрямо 1.3 евро в Румъния, 3.4 евро в Португалия,16.6 евро в Дания. И това не е случайно, просто производителността е такава. А се знае, че средната заплата следва средната производителност. Не обратното. Въпреки че безработицата ни от почти 12% означава, че за мястото на всеки работещ чакат двама без работа. От това производителността не се вдига. Колкото до израстването в квалификацията, само вижте как десетки хора с някакви странни духалки гонят есенната шума от тротоара, а вятърът я връща отново там.


Цялото това безумие може да струва само едно пробито евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във