Банкеръ Daily

Финансов дневник

За добро или лошо лихвите ще останат ниски

Какви са плюсовете и минусите от това

Лихвите по кредитите и депозитите ще се запазят на исторически ниски нива поне до края на 2021 година. Такива индикациите дават Българската народна банка и Европейската централна банка, което за пореден път показва как централните банки действат на принципа на скачените съдове и как политиката на ЕЦБ реално се отразява на България, поради специфичната парична и икономическа свързаност между страната ни и еврозоната.

 

В последната си макроикономическа прогноза БНБ изразява  очакванията си през 2021 г. депозитите на неправителствения сектор в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове в резултат на поддържането на предпазни спестявания при запазваща се несигурност относно развитието на пандемията.

"При допускане за постепенно овладяване на пандемията в периода 2022–2023  г. очакваме растежът на депозитите да следва плавна тенденция към забавяне вследствие на постепенното възстановяване на икономическата активност, намаляване на несигурността и съответно на предпазните спестявания", казват от централната банка.

Според икономистите на БНБ запазващият се

значителен приток на привлечени средства в банковата система

ще допринася за "задържане на лихвените проценти по депозитите на достигнатите исторически ниски равнища".

В същото време прогнозата е годишният растеж на кредитите за бизнеса и домакинства да се забави. Аргументът е,  че постепенното изтичане на удължените срокове по частния мораториум върху плащанията по банкови кредити се очаква да доведе до увеличаване на дела на необслужваните кредити в портфейлите на банките. Което пък се очаква да предизвика затягане на кредитните им стандарти, включително чрез известно повишаване на лихвените проценти по кредитите.

"В периода 2022- 2023  г. предвиждаме темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства да следва тенденция към плавно ускоряване в съответствие с прогнозираното подобряване на макроикономическата активност и с увеличаването на частното потребление и частните инвестиции", казват от Българската народна банка.

Паралелно ЕЦБ публикува своя годишен доклад за 2020 г., където подчертава, че значително е смекчила позицията си по паричната политика, за да противодейства на негативното въздействие на пандемията върху икономиката на еврозоната. (Все пак да не забравяме, чи България все още не е в Еврозоната, така че мерките на ЕЦБ не я облагодетелстват).

Тези мерки включваха:

- въвеждане на нова временна програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия;

- облекчаване на критериите за допустимост и за обезпечения;

- предлагане на нови операции по дългосрочно рефинансиране.

"Свързаните с паричната политика мерки бяха основен стабилизиращ фактор за пазарите. Те помогнаха  да се противодейства на сериозните рискове, свързани с пандемията, както и за трансмисионния механизъм на паричната политика, за перспективите пред икономиката на еврозоната и в крайна сметка за целта на ЕЦБ да поддържа ценова стабилност.

Наред с това макропруденциалната политика беше съсредоточена върху поддържане на притока от кредити към икономиката, а банковият надзор в ЕЦБ въведе микропруденциални мерки за смекчаване на ефекта от кризата и подпомагане на устойчивостта на европейския банков сектор", се подчертава в доклада, подписан от Кристин Лагард.

Резултатът в цифри е, че лихвите по банковите кредити в еврозоната се стабилизираха на историческо ниско равнище от 1.46 процента.

Плюсовете от ниските лихви

Експертите казват, че режимът с ниски лихвени проценти е добър за възстановяващите се икономики, тъй като ще доведе до по-високи разходи, потребление и растеж. Но както "БАНКЕРЪ" неведнъж е писал, монетата има две страни.

По-ниските лихвени проценти ще насърчат хората да заемат и да харчат повече. Лихвите са на най-ниското си ниво спрямо последните две десетилетия и това е изгодно за хората, които искат да вземат заеми от банки, защото ще получат по-добри условия по тях.

Във време, когато месечните доходи на домакинствата са били засегнати поради пандемията от Covid-19, по-ниските лихви ще бъдат от полза за тези, които изплащат жилищни заеми.

Като цяло по-ниският лихвен процент има положителен ефект върху сектора на недвижимите имоти и жилищата, тъй като все повече хора ще се стремят да купуват имоти. Това от своя страна ще държи на крака строителният сектор.

Ниската или отрицателна доходност

От друга страна обаче, ниските лихвени проценти са бич за спестяванията на домакинствата. Те са неизгодни за онези, които търсят доходност чрез спестовна сметка, фиксиран депозит или други подобни схеми, предлагани от банките.

Ако лихвените проценти останат ниски, тези спестовни схеми не само, че няма да носят никаква доходност, а точно обратното - поддържането им се превръща в разход за клиента заради таксите и инфлацията.   Докато по-високите лихвени проценти ще насърчат спестяванията, тъй като ще донесат по-висока възвръщаемост на инвестициите в схеми, предлагани от банките.

Но сме свидетели на един почти необясним процес – доходността е сведена до минимум и в някои случаи е направо отрицателна, но спестяванията в банките продължават да се трупат.

Причината за това е несигурността – както на гражданите така и на бизнеса.  Това обяснява

феноменът предпазни спестявания.

Страхът и несигурността са разковничето за ниските лихви и ниската доходност, както и за "исторически ниските нива", на които лихвите ще се задържат, докато не се случи колективната сигурност.

БНБ очаква 3.8% растеж на икономиката през 2021 година

Реалният БВП на България ще отчете 3.8% растеж през 2021  г., който да се ускори до 3.9% през следващата година, прогнозира Българската народна банка в актуалната си макроикономическа прогноза. През 2023 г. растежът ще се забави до 3.2 на сто.

В резултат на тази динамика икономическата активност през следващата година се предвижда да достигне средногодишните си нива отпреди кризата с COVID-19, уточняват от БНБ.

Според Централната банка съществува значителна доза несигурност по отношение на прогнозата, дори и в краткосрочен хоризонт. Тази несигурност произтича от продължаващото разпространение на COVID-19 и неговите производни  в страната и в света въпреки започналото изпълнение на плановете за ваксинация и продължаващото епизодично затягане и смекчаване на противоепидемичните мерки. Допълнителен източник на несигурност е и неизвестността колко ще продължи тази пандемия, какъв ще бъде обхвата й и каква би била ефективността на действащите мерки на фискалната политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във