Банкеръ Daily

Финансов дневник

Възстановяване с кредити - задача с повишена трудност

Министрите на финансите и икономиката Асен Василев и Кирил Петков в тандем с пет търговски банки задвижват инструмент за бизнес кредити без обезпечения, които ще бъдат гарантирани от държавата. Гаранциите ще се издават от Фонда на фондовете, а заемите ще се отпускат от търговските банки. Заемите са с фокус върху малките и средни предприятия.

 

Държавата вече е подписала договори с пет банки за реализацията на тази схема - Пощенска банка, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка.

Изискването към фирмите, които искат да получат финансиране, е да са оперирали поне в последните 3 години и в поне една от тях да са отчели печалба.

Кредитите ще са със 7 годишен срок за погасяване и с 12 месеца гратисен период. 

Заемът може да е в размер до 70% от оборота на компанията за 2019 г. или 2020 г. (в зависимост от това кой е по-висок), но е заложен и максимален размер на кредита - 3 млн. лева. 

Лихвите

няма да са преференциални,

а спрямо пазарните условия и политики на банките. 

Фондът на фондовете ще обезпечава 80% от риска по експозицията на всяка фирма, която взема кредит, а 20% са риск за банката. Ключовото условие за получаване на такъв заем е собственикът или някой от собствениците на фирма-кандидат за заем да влезе като съдлъжник със задължение да изплаща кредита като физическо лице.

В случая обаче е важно да се погледне и по-общо към ролята на банките в икономическото възстановяване. Първото условие за въвличането на кредитните институции в този процес е налице - те имат достатъчно капитал и ликвидност, за да кредитират бизнеса.

По данни на БНБ собственият капитал в баланса на банковата система се увеличава с 289 млн. лв. (1.9%) и в края на март възлиза на 15.6 млрд. лева. Наред с това се забелязва и

огромната ликвидност на банковия сектор. 

Ликвидният буфер на банковата система е 35 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 11.9 млрд. лева. Отношението на ликвидно покритие е 294.1% при 279.0% в края на декември миналата година.

На този фон има добри предпоставки за нарастващо кредитиране. Ето каква е моментната картина.

Според статистиката на БНБ, публикувана на 23 юни, кредитите за неправителствения сектор са 67.067 млрд. лева. През май 2021 г. те се увеличават на годишна база с 6.4%, но се ускоряват едва с 0.3% спрямо април, когато бе отчетено 6.1% годишно повишение.

Разбивката на данните обаче показва неприятна тенденция: макар че при заемите за бизнеса има годишен ръст, на месечна база се забелязва забавяне на растежа - кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 4.1% на годишна база през май 2021 г. при 4.3% годишно повишение през април 2021 година. В края на май те достигат 35.798 млрд. лева.

Смело може да направим заключението, че 

ръстът на кредитите идва от други сегменти.

И данните на централната банка го потвърждават:

Кредитите за домакинствата са 26.694 млрд. лв. в края на май 2021 година и спрямо същия месец на 2020 г. те се увеличават с 9.7 процента. Ускорение има и на месечна база, след като през април бе отчетено 8.5% годишно повишение. Още по-ударен е ръстът на жилищните кредити, които нарастват на годишна база с 13.4% до 12.697 млрд. лева. Потребителските кредити възлизат на 12.444 млрд. лв. и се увеличават с 8.7% спрямо май 2020 г. при 7.5% годишно повишение през април.

Създава се усещане, че моделът за възстановяване на икономиката чрез бизнес кредитиране, който се прилага в повечето развити страни на Запад, трудно би сработил в България. Разбира се, въпросът е защо.

От една страна, в такава ситуация банкерите винаги казват, че 

няма голямо търсене на кредити

заради потисната икономиката, заради кризата и поради липсата на добри бизнес проекти, които да получат финансиране.

Бизнесът на свой ред пък може да се оплаче, че банките са затегнали стандартите си, по които отпускат заеми на компаниите. Тогава като контра аргумент изниква сивата икономика и обстоятелството, че много фирми са си изградили профил на неблагонадеждни платци. 

Както винаги, истината може би е някъде по средата. В крайна сметка може да се каже, че и на бизнеса, и на банките не им се рискува точно в този момент.

Не бива да забравяме и мораториума по кредитите. Актуалните цифри показват, че обявената за една от най-ефективните антикризисни мерки

вече обхваща кредити в размер на близо 10 млрд. лева. 

Възможността за отсрочване на кредитите по силата на този инструмент изтече на 31 март. Последните заеми, попаднали в максималния 9-месечен обхват, би следвало да започнат да се обслужват редовно към края на годината.

И точно в това обстоятелство е скрит притъпеният апетит към поемане на риск от страна на банките и бизнеса. Изглежда логично банкерите да затегнат кесиите си, докато окончателно не измерят и овладеят ефекта кредитирането след изтичането на мораториума и потенциалното надигане на лоши кредити върху балансите на кредитните институции. Също толкова логично изглежда,

фирмите да не търсят заемно финансиране,

след като или са преминали, или им предстои да преминат към редовно обслужване на стари заеми, по които са преди това са получили отсрочка.

Поради тези причини не е изненада и прогнозата на БНБ, че "с изтичането на удължения срок за отлагане на задължения на клиентите на банките е възможно да се наблюдава увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще доведе и до известно увеличение на лихвените проценти по новите кредити.

От страна на търсенето, несигурността относно бъдещото развитие на макроикономическата среда, както и относително слабата инвестиционна активност на фирмите, е вероятно да имат ограничаващ ефект върху растежа на кредита за частния сектор".

Facebook logo
Бъдете с нас и във