Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Възмездие за трезорите

В еуфорията около очакването за начало на възходящ лихвен цикъл в САЩ и Великобритания банкери шушукат (за да не ги чуят регулаторите и политиците), че животът става по-лесен. Скоростта на регулаторните промени намалява, най-тежките глоби и наказания за лошо управление като че ли са зад гърба им, а нарастването на лихвите вече се провижда на хоризонта.

Обществена тайна е, че по-високите лихвени проценти са блага вест за банковия сектор. Особено за щатските банки, чиито услуги са насочени основно към местните потребители. Тази особеност им позволява доста чевръсто да прехвърлят върху длъжниците по-голямата част от всяко лихвено увеличение, а същевременно да отложат, колкото е възможно по-дълго, и пренасянето на облагите от лихвения ръст към депозантите.

Чуждестранните банки с операции в Щатите се ползват със същите предимства, но за по-малка порция от бизнеса си. При тях най-голямата облага ще дойде от повишението на доходността на вложенията им в щатски ДЦК и в други видове американски дългови книжа.

Да не забравяме и благоприятното въздействие на по-високите лихви. Те се третират като показател за силна икономика, като път за подобряване на корпоративните печалби, което пък ще окуражи компаниите да разширяват дейността си. А за финансирането на тази експанзия повечето корпорации се обръщат към банките, което означава и кредити в по-големи обеми. Икономистите на "Джей Пи Моргън" са изчислили, че повишението на лихвените проценти със 100 базови пункта може да добави към чистия лихвен приход на институцията 2.8 млрд. щ. долара. 

Историята е с щастлив край, но в нея има и много притеснителни моменти.

Първият е влиянието на по-високите лихви върху пазарната оценка на зелените пари - по правило тя се повишава. Длъжниците извън Щатите са ентусиазирани купувачи на щатски дълг. Деноминираните в американски долари задължения само в развиващите се пазари са скочили с 81% (до 3.3 трлн. щ. долари) през последните пет години (по данни на Банката за международни разплащания). По-скъпият долар означава по-високи разходи за обслужване на доларовия дълг в националните валути на длъжниците. Което, в комбинация с икономическия спад на развиващите се пазари, заплашва да влоши още повече положението им.

Вторият проблем произтича от интернет, и по-конкретно от по-младите потребители, които при първия сигнал за повишение на лихвите могат да загърбят лоялността си към обслужващата ги банка и да насочат спестяванията си към друг кредитор, който им предлага по-висок доход.

Не са за пренебрегване и опасенията от негативните обществени нагласи към банките. Самата мисъл, че те правят огромни печалби за сметка на другите сектори на борещите се да излязат от рецесията стопанства, може да постави кредитните институции между чука и наковалнята. От едната страна ще е политическият натиск да предлагат по-ниски лихви по заемите. От другата - ще ги натискат депозантите да им бъдат повишени лихвените проценти след годините на символични лихвени доходи. 

Несъмнено всички кредитори ще спечелят от по-високите лихви. Но някои ще спечелят повече. До голяма степен това ще зависи от кривата на доходността или от разликата между краткосрочните и дългосрочните лихви. Банките, които заемат пари за кратки срокове и отпускат дългосрочни заеми, реализират солидни приходи, когато дългосрочните лихвени проценти са значително по-високи от краткосрочните (казано на пазарен жаргон - когато кривата на доходността е стръмна). Повишението на лихвите обаче често е свързано с по-плоска крива на доходност. Банкери от швейцарската група "Ю Би Ес" са изчислили, че чистият лихвен доход на институцията ще намалее с 1.4 млрд. швейцарски франка, ако краткосрочните лихви се увеличат с 200 базови пункта, а дългосрочните - само с двайсет.

Най-добре ще се чувстват банките, които са приели по-голямо количество депозити, а са отпуснали и по-малко кредити. Защото депозитният излишък по правило се инвестира в краткосрочни ДЦК с по-ниска доходност. И когато лихвите тръгнат нагоре, доходността също ще започне да расте. Потенциален печеливш при подобен сценарий например е английската "Ейч Ес Би Си груп", която държи потребителски депозити за 1.4 трлн. щ. долара и е раздала като потребителски заеми само 954 млрд. долара.

Добре ще заживеят и френските банки, когато Европейската централна банка прецени в далечно бъдеще да започне лихвени повишения, тъй като не плащат лихви по текущите сметки.

Италианските кредитори, за които депозитите са основен източник на финансиране, също ще се "облажат" от по-високи лихвени проценти. В по-тежко положение ще са банките, които извършват повече операции с кредитни карти, защото те по-трудно ще прехвърлят лихвения ръст върху клиентите. По същата причина в по-неблагоприятно положение ще са и кредиторите от С

еверна Европа, където преобладават заемите с фиксирани лихви.

Що се отнася до натрупването на лоши заеми, които са традиционен спътник на всеки лихвен възход, банкери са изчислили, че обикновено те започват да растат от 18 до 24 месеца след старта на лихвените повишения.

Влиянието на растящите лихви надхвърля далеч традиционните отношения на банките с клиентите им. От една страна, лихвеният ръст ще предизвика подем на инфлацията и оттам - призиви за повишение на заплатите. А на фона на все още скромните банкови печалби това ще е последното нещо, което ще предприемат работодателите. От друга страна, ако по-високите лихви означават по-високи печалби, акционерите могат да поискат по-високи дивиденти. А търсещите по-високи доходи инвеститори могат да предпочетат да заменят банковите си акции с ценни книжа с фиксирани лихви. Така че не може да се каже категорично дали увеличението на лихвените проценти ще стимулира котировките на банковите акции. Анализатори на частната банка "Беренберг" са установили, че като цяло цените на банковите книжа изпреварват другите акции, когато лихвите падат и когато кривата на доходността става по-стръмна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във