Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Вълчите ями на финансовата стабилност

Законът за държавния бюджет не е само годишната приходно-разходна сметка на държавата. Той е и финансовото изражение на политиките, които смята да следва правителството, което в даден момент управлява. И тъй като наближава сезонът за формирането, обсъждането и приемането на държавния бюджет, добре е да напомним за някои предизвикателства, пред които ще се изправи държавата през 2018-а. И които ще оформят приоритетите на финансовия министър. Те под една или друга форма ще повлияят сериозно на държавния бюджет и трябва да намерят отражение в текстовете на закона, който ще определя правилата за приходите, разходите и поемането на държавен дълг и на държавни гаранции през 2018-а. Ясно е, че активните обществени и политически дебати ще са насочени към размера на пенсиите, към заплатите на лекарите, на учителите, на полицаите и военните. Голямо внимание ще бъде обърнато на инвестиционните разходи, на капиталовложенията, на средствата за усвояване на европейските фондове и модернизацията на армията. Но бюджетът има и други, нетолкова популярни сектори в бюджета, на които ако не им бъде обърнато достатъчно внимание, може да се стигне до сътресения, много по-дълбоки от тези, които би предизвикало примерно недофинансирането на здравния сектор или на сектора сигурност и отбрана. Тези нетолкова популярни сектори в бюджета, за които говорим, са пряко свързани с финансовата стабилност на държавата.  Ще припомним, че последните доклади на МВФ и на Световната банка по програмата за оценка на финансовата стабилност и качеството на надзорите институции очертаха два сериозни проблема, за които се изискват законодателни решения. Първият проблем е необходимостта, да се създаде

работещ механизъм за ликвидна подкрепа

при възникване на атака срещу ликвидността на банките. От рода на тази, на която бяхме свидетели през 2014-а. Тогава се видя, че държавата не разполага с ефикасен механизъм за бързо предоставяне на ликвидност на поставена под натиск кредитна институция. Режимът за предоставяне на рефинансиране срещу първокачествено обезпечение - ДЦК, злато или парични наличности, предвиден в Закона за БНБ и в свързаната с него Наредба №6, се оказа  ограничен във възможностите си. Просто защото банките използват първо тези активи, за да плащат при ликвидна криза.

Освен това по-голямата част от притежаваните от кредитните институции държавни ценни книжа се използват за обезпечаване на бюджетните средства, така както изисква Законът за публичните финанси. При това положение свободните наличности от ДЦК, които могат да се употребят за рефинансиране в случай на ликвидна криза, са много малко. Почти ги няма. И това също се видя през 2014-а. Точно по тази причина повечето банки в момента поддържат ликвидност от около 30%, която силно подрива финансовите им резултати. Лошото е, че при ликвидна атака 30% ликвидност не може да спаси една банка, ако зад гърба й няма кредитор от последна инстанция. Доколкото обаче в условията на Валутен борд БНБ не може да играе ролята на кредитор от последна инстанция, този ангажимент следва да поеме изцяло държавната хазна. В този случай обаче вече не става дума за кредитор от  последна инстанция в истинския смисъл на тази дума, а за

предоставяне на така наречената ELA (Emergency Liquidity Assistance)

Този механизъм е широко застъпен в политиката на Европейската централна банка. Най-общо казано, при него второкачествените обезпечения - всичко, което не е ДЦК, злато и парични наличности, се превръщат във първокачествени, чрез предоставянето на държавна гаранция по тях. И едва след като по този начин, образно казано, се повиши качеството им, те се приемат от Централната банка като обезпечение. Този механизъм е застъпен в предложените промени в чл.154 на Закона за публичните финанси. Но за да бъде завършен той, е нужно в Закона за държавния бюджет за 2018-а, а и за всички следващи години да има специален текст, който да предвижда предоставянето на държавна гаранция в случай на ликвидна криза. И формулирането, и включването на този текст в документа е отговорност на министъра на финансите, а приемането му е отговорност на управляващото мнозинство.

Второто много важно предизвикателство, което бе изтъкнато в докладите на МВФ и на Световната банка, с което трябва да се справят министърът на финансите и управляващото мнозинство,е

осигуряването на финансова независимост на КФН

Факт е, че при сегашното ниво на финансиране от бюджета - 10 млн. лв., КФН не може да осигури ефективен надзор нито върху застрахователния, нито върху инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор. Заключението на експертите от Световната банка, че Комисията трябва да надзирава 550 застрахователни компании и брокери с четирима надзорни инспектори, е направо катастрофално. Да не говорим, че при сегашното й финансово осигуряване КФН не е в състояние да наеме актюери, а без тях да се говори за надзор в застрахователния и в пенсионноосигурителния сектор е направо трагикомично.

Освен това финансовата зависимост на КФН от държавния бюджет е в пълен разрез с изискването за пълна независимост на комисията. В Министерството на финансите отдавна стои проект за нов Закон за КФН, където са уредени всички въпроси, свързани с финансовата самостоятелност на комисията. Този закон вече е предложен за обществено обсъждане. Но е изключително важност той да мине през Народното събрание, преди законът за държавния бюджет да бъде отправен там, за да е ясно ще бъде ли самостоятелна и независима комисията, или  ще продължи да се гъне, както и досега, във финансов недоимък, който няма да й позволява да осъществява ефективен надзор върху небанковите финансови институции.

Третият ангажимент на финансовия министър, свързан с финансовата стабилност, е по отношение на

политиката по държавния дълг

Вече е ясно, че за банковия и застрахователния сектор от 2018-а в сила влиза едно изискване на европейските регламенти, регулиращи капиталовата адекватност, според които всички валутни облигации на българската държава започват да носят валутен, кредитен и концентрационен риск. Това са отнася и за облигациите, деноминирани в евро, които съставляват четири пети от българския държавен дълг. А близо половината от този държавен валутен дълг притежават български банки, пенсионни и застрахователни дружества.  С други думи, правителството принуждава тези компании да държат рискови книги в портфейлите си, които им нанасят капиталови щети, защото този риск трябва да се покрива с капитал. Правителството осъществява тази принуда по законов ред. Ще припомним, че по смисъла на Закона за публичните финанси всички бюджетни средства в банките трябва да бъдат обезпечени с държавни ценни книжа, и то не с какви да е държавни ценни книжа, а с емитирани от българската държава. В този ред на мисли правителството е длъжно да избере между два варианта за действие.

Първият е да промени Закона за публичните финанси и да позволи бюджетните средства в банките да бъдат обезпечавани с държавни ценни книжа, емитирани от други държави от Еврозоната - Германия, Холандия, Белгия, Франция, Финландия и т.н. По този начин банките ще могат да избегнат кредитния и концентрационния рискове, които носят българските евроболигации, като ги заменят например с германски или с италиански. Разбира се това може да се отрази негативно на цената, която правителството плаща за емитирания от него дълг, защото тя може да се повиши. Но когато принуждаваш някого да закупува финансов инструмент - в случая ДЦК, не можеш да му предлагаш второкачествен инструмент, който го товари с ангажименти.

Вторият вариант е в Закона за държавния бюджет за 2018-а правителството да заложи програма за емитиране на левови държавния ценни книжа с общ размер от 2-3 млрд. лв., които българските банки и застрахователни компании ще изкупят с част от огромния ресурс, който притежават.  По този начин те ще намалят валутния си риск и ще си осигурят допълнително доходност. Но това пак ще означава допълнителни разходи за бюджета заради нарасналия обем на държавния дълг. Разбира се, може да бъдат намерени и други, по-сложни подходи, но каквито и да са те този проблем трябва да бъде решен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във