Банкеръ Daily

Финансов дневник

Всеки шести лев е отлетял за 10 години

Лихвата по евровите депозити неочаквано подскочи през октомври

Шестте процента годишна обезценка на парите ни към октомври са "отхапали" 600 лв. от всеки влог от 10 000 лева и той реално вече е 9400 лева.

Още по-нелицеприятна е картината, ако се върнем във времето назад. По официални данни в България за последните 10 години инфлацията е била 16.5%, но реалната инфлация, тази на малката потребителска кошница,  е в пъти повече. Да все пак вземем милостивото число (16.5%). Ако през 2011 г. сме заделили 10 000 лв., стойността им днес се равнява на 8350 лева. Иначе казано, за този период инфлацията е "изяла" 1650 лв. от тези пари. За по-ясно: всеки шести лев е „отлетял”.

Това е само една част от лошите новини. Другата част е очерталата се тендеция на трайно поскъпване. Според експерти инфлацията ще продължи поне до пролетта на 2022-ра. Това означава, че хората без спестявания ще трябва здраво да затегнат колана. За тези пък, които кътат пари по банкови депозити – нови загуби още поне половин година.

Проблемът в случая е, че банковите депозанти са безпомощни да съхранят парите си при лихвите, които предлагат банките по срочните депозити. 

Престоят на пари в банка вече  "подстригва"  главницата

на внесените суми или инвестицията е на загуба. С други думи лихвата по депозита, която все още е със знак „+“ в рекламните брошури на банките, реално е отрицателна.

Средната лихва по новите депозити, договорени в левове, остава на познатото ниско ниво от 0.07% през октомври. Това е минимално повишение от 0.01 процентни пункта спрямо предходния месец.

Банките обаче "гласуват" за еврото. Средната годишна лихва по новите депозити на домакинствата в евро скочи "рязко" до 0.47% през октомври, сочат данните на Българската народна банка. Така средната лихва нараства близо 7 пъти само за месец. За сравнение, средната годишна лихва по влоговете, договорени в евро, през месец септември бе 0.07%. Лихвата през октомври е на най-високо ниво от близо 4 години насам, като за последно доходността бе по-голяма през януари 2017 година (0.52%). Въпреки "резкия скок" обаче, средната годишна лихва по депозитите в евро остава далеч под равнището на годишната инфлация у нас.

Спадът на лихвите по депозитите е устойчив

За сведение в края на миналата година депозитите  за срок до 1 година са носели 0.19% за левовете, 0.20% - за еврото и 0.39 – за долари.

Ако вземем за пример срочен депозит от 1000 лв., оставени при "рекордно висока лихва" от 0.05%, от януари до октомври тази година по тях са „натрупани“ 50 ст. - те недостигат дори за едно горчиво кафе. Има за по една студена вода на всяка вложителска глава.    

Лихвите по банковите депозити отдавна не носят положителна доходност на притежателите си. Мечтата им поне да опазят  главниците на вложените средства също се разминава с реалността, защото евентуалните такси за откриване, поддържане или закриване на депозита "отхапват"  от внесените пари. 

Зловещата магия на депозитите -  от една страна те са по-безрисковия инструмент за управление на спестяванията, ако ги сравним с цените на пазара на акциите и техните колебанията. От друга страна, са и по-достъпни. Защото прагът на първоначалната инвестиция например не е така висок както този за закупуването на недвижим имот. В добавка  раздялата с една такава инвестиция може да стане много по-бързо и с предвидим резултат в сравнение например с бавния процес на продажба на едно жилище.

И още:

спестяванията  са "заключени" на сигурно място, 

а така се предотвратява и изкушението да бъдат похарчени за по-маловажни неща. 

Не на последно място - пазарът на срочни депозити е стабилен и сумите до 100 000 евро (и тяхната равностойност в левове) са гарантирани. На датата на падежа спестителят получава спестяванията си плюс лихва, без да са необходими допълнителните сложни стъпки, за да постигне това, както е например при продажбата на имот, на акции или на дялово участие във фирми. Той получава  гарантиран лихвен процент за срока на депозита - независимо от това, дали междувременно има промяна в лихвите.

Описаните предимства са  безспорни, а "подрязването"  на главници не е така видимо. 

Да разгледаме  един реален пример -  как би се "люспил" депозит от 10 000 лева.

Ако оставим 10 000 лв. на депозит в банка днес, след година ще изтеглим 9986 лева. Тази сметка не е направена с методите на банковото счетоводство, но дава ясна представа  какво става с парите ни, ако "отлежават" в някоя  влогово-кредитна институция.

Бакалската сметка е следната: ако се депозират парите на най-популярния тримесечен влог, при който средната лихва е 0.1%, това ще означава годишна доходност около 10 лева. Казваме около, защото има минимална капитализация на лихви през годината, така че числото е незначително по-голямо.

От тези 10 лв. брутна печалба, първо трябва да се извадят таксите, които са  платени  на банката, за да се постигне  този резултат. Таксата за обслужване на този влог, ако е от отворен тип, най-често е между 1 и 2 лв. месечно. Да предположим, че е 2 лв. -  за една година това прави 24 лева. Това означава, че освен 10-те лева печалба, които ще трябва да върнем на банката, ще се бръкнем и с 14 лв. от главницата. 

(Тук даже и не споменаваме за таксата за откриване на депозита, които някои банки създадоха, защото и без нея картинката е доста еднозначно тъжна.)

Но пък сме длъжни да припомним, че "печалбата" от 10 лв. попада под ударите на данъка  върху лихвата, който я орязва с 8 процента.

Има ли още фенове на депозита?

Facebook logo
Бъдете с нас и във