Банкеръ Daily

Финансов дневник

Връзката между държавите и банките отново в дневния ред на Брюксел

Банка д'Италия

Инвестициите на италианските и френските банки в дългови книжа на собствените им държави са на рекордно високи нива от началото на пандемичния взрив. Което съживява страховете за връзките на сектора с все по-задлъжняващите правителства.

 

Обемът от национални правителствени облигации и заеми, които банките от еврозоната държат, е нараснал с повече от 140 млрд. евро - до малко над 2.1 трлн. евро в периода февруари 2020 г. - февруари 2021-а, показват изчисленията на "Файненшъл таймс", направени въз основа на данни на Европейската централна банка. 

Правителственият дълг в балансите на италианските кредитни институции е достигнал рекордните 712 млрд. евро през миналия август - с 9% повече отколкото през февруари 2020 г. и оттогава е спаднал съвсем леко. 

Най-рязък следпандемичен ръст на вложенията в книжа на собствената си държава отчитат френските банки, които са притежавали дълг за рекордните 413 млрд. евро през миналия септември - скок с 18% от февруари 2020-а. 

Укрепването на връзките между кредитните институции и националните правителства възражда опасенията за пукнатини в европейския паричен съюз, които лъснаха по време на кризата на държавния дълг в еврозоната преди десет години.

По онова време огромните банкови експозиции в национални държавни облигации създаде негативна дългова спирала - порочен кръг между кредиторите от частния сектор и държавните управници, отслабващи се взаимно и в крайна сметка застрашаващи съществуването на единната европейска валутна зона. 

"Суверенният риск в банковите баланси все още не се следи, за разлика от другите рискови измерители, въведени от банковия съюз на еврозоната", посочва Хайке Май - банков анализатор в "Дойче банк". Според Май именно този риск остава "слонът в стаята", а сегашната пандемия, довела до скок на публичните задължения, подчертават нуждата от реформи.  

Връзката между държавите и банките в еврорегиона отново се връща в дневния ред на Брюксел.

Европейската комисия провежда публични консултации, за да проучи възможностите за реформи на инструментите за управление на финансовите кризи и на рамката за застраховане на депозитите в Европейския съюз.  

"Увеличението на задлъжнялостта между банки и правителства е тревожно и политиците би трябвало да се заемат с решаването на проблема", коментира Никола Верон от институт "Брюгел" в Брюксел.   

Правителствата от еврозоната са емитирали рекордни количества облигации през миналата година, за да финансират битката с пандемията, изпращайки задлъжнялостта на Евроленд над 100% от БВП за първи път в историята.

Огромната програма за покупка на облигации на Европейската централна банка обаче свали кредитните разходи на страните от блока на еврото до най-ниските в историята равнища. В допълнение идва договореността на ЕС за създаване на Фонд за възстановяване от пандемията, който да осигури заеми и безвъзмездни помощи за най-тежко пострадалите стопанства в размер на 750 млрд. евро.

В тази връзка бившият шеф на МВФ и на "Банк дьо Франс" - Жак дьо Ларозиер - коментира, че "банките трябва да отговорят на емитирането на облигации от държавите, защото те са добри инвестиции от гледна точка на риска, а и са насърчени да го правят, за да поддържат ликвидността".

Банковите регулатори третират държавния дълг като безрисково вложение за кредитните институции и им позволяват да не заделят провизии срещу подобни активи. 

Като вземат назаем пари от ЕЦБ при лихва от минус 1%, се създават чудесни условия за лесната търговска стратегия "carry trade", при която банките да правят пари от покупката на правителствени облигации.  

Председателят на френската "Сосиете женерал" - Лоренцо Бини Смаги - подозира, че регулаторите насърчават кредиторите да купуват правителствени облигации като позволяват на онези от тях с високи капиталови показатели да възстановят изплащането на дивиденти (каквато забрана наложи ЕЦБ миналата година). 

Бини Смаги посочва, че "банките биха желали да инвестират основно в сигурни активи, за да защитят капиталовите си равнища в светлината на посланията, които изпращат контролните органи".  

Банковите покупки на дългови книжа на собствените им правителства отбелязаха период на спад след окончателната международна спасителна акция за Гърция през 2015-а. След настъплението на COVID-19 през миналата година те отново тръгнаха нагоре, най-вече от страна на италианските и френските кредитни институции.

Рекордьор е Италия.

Осемнадесет процента от общите активи на банките на Ботуша са в дългови книжа на собственото им правителство, което е и почти двойно повече от общия им капитал. "Банка д' Италия" съобщава, че делът на италианските държавни облигации, купени от чуждестранни инвеститори, е намалял от 25.9 на 23.6 процента през първите шест месеца на миналата година, докато италианските кредитори са увеличи участието си от 16.9 на 18.6 процента.    

Експозицията на френските банки все още е под средното тегло за еврозоната от едва 4% от общите им активи и две трети от капитала им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във