Банкеръ Daily

Финансов дневник

Времена на дефицити и дългове: Бюджет 2021 взе първия завой в парламента

Бюджет 2021 мина през първото препятствие в парламента. Комисията по бюджет и финанси одобри на първо четене финансовата рамка за догодина - с 10 гласа "за", 7 "против", без въздържали се.

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2021-23 г., пък финансовият министър Кирил Ананиев е записал, че държавната хазна в следващите три години неминуемо ще приключва на минус. Правителството фиксира бюджетен дефицит от 5.2 млрд. лв. за 2020 г. и още 4.9 млрд. лв. за 2021 г., тоест общо над 10 млрд. лв. за две години. Съотношението на дефицита спрямо БВП е съответно 4.4% и 3.9 процента  и едва през 2023 г. се очаква дефицитът да намалее до 1.8% от БВП.

Притеснително е също така, че управляващите от ГЕРБ планират значително нарастване на държавния дълг. В проекта е записано, че в края на 2020 г. дългът ще достигне 28 млрд. лв. (23.5% от БВП), след като през септември правителството пласира еврооблигации на международните пазари за 5 млрд. лева. За следващата година е предложен таван за поемане на нов дълг до 4.5 млрд. лева. До 2023 г. обаче се очаква  държавният дълг да нарасне до 38.9 млрд. лева.

Според Министерството на финансите приоритетите в Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, здравеопазването, социалната и пенсионната политика и отбраната.

Например в него е записано увеличението с 30% на разходите за персонал в различни администрации. Предвижда се и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала в бюджетната сфера. Присъстват и милиардите, обещани за увеличение на пенсиите.

По време на дебатите в Бюджетната комисия финансовият министър Кирил Ананиев акцентира, че бюджетът за 2021 г. е бил разработен в безпрецедентни условия, при които огромен брой държави, включително и България се бореха с всички сили и средства за ограничаване разпространението на пандемията от COVID-19 и последвалия спад на икономическа активност и заетост. 

"Бюджетът за 2021 г. е продължение на провежданата последователна и балансирана фискална политика в последните години в условията на макроикономическа стабилност, продължение на следваните от правителството политики и приоритети, адекватен е със своите мерки на предизвикателствата на разразилата се пандемия и по нищо не се различава като концепция на бюджетните решения на останалите държави-членки на ЕС", подчерта Ананиев. 

По думите му предприетите мерки в условията на извънредно положение и в периода на извънредна епидемична обстановка предполагат увеличаване на публичните разходи на фона на по-ниски приходи, съответстващо на временно фискално разхлабване.

Очаквано от БСП разкритикуваха проектобюджета. "В бюджета освен приходи и разходи има трети елемент – избори", изтъкна социалистът Румен Гечев. Той изтъкна, че социалният бюджет, здравният бюджет и държавният бюджет са били приети рекордно бързо - три бюджета за три часа - много е вероятно да изпреварим други новини в CNN, посочи Гечев.

Според него продължават да се наливат пари в нереформирани системи и резултатите стават все по-плачевни.

"Този проект на бюджет поражда нови диспропорции. Сега се изпълнява едно политическо желание на коалиционния партньор и той се възползва. Вие разбрахте ли сега. Не коментираме, че пенсиите трябва да са по-високи. Въпросът е как да стане. При тази минимална пенсия разликата става незначителна между хората, които са работили 10, 20 или 30 години. Не е ли вярно, че при тази минимална пенсия, се получава така, че един главен инженер ще взима колкото пазача на предприятието. Това нормално ли е, приемливо ли е, това реформа на пенсионната система ли е - не е", разкритикува Румен Гечев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във