Банкеръ Daily

Финансов дневник

Войната за ББР

S 250 482bb904 510c 4422 be0d 963f7e4729f6
S 250 7d223587 d354 47d8 8bd6 df119bb87488

Мандатът на служебното правителство изтича неумолимо, а цялото време на един от най-атрактивните министри – Кирил Петков, премина под знака на превземането на бастиона на предишните управления – Българската банка за развитие. Разписа се, разбира се, и в ДКК, най-вече чрез огледа на три язовира, подхвана чистене в БАЕЗ и там с намерение да се ограничат дейностите - от застраховки при експорт, като отпадне застраховането на кредити и застраховките по обществени поръчки.

 

За овладяването на ББР обаче се води война на много фронтове. От една страна министър Петков предприема офанзива след офанзива за изчегъртването на старото ръководство на банката. В окопите на държавния бастион досегашният мениджмънт отблъсква атаките и успява да си спечели време. А всекидневните битки вече се разпростират и на терена на съдебната власт. 

Стратегията на "военните действия" Кирил Петков се гради на публичността и към момента всеки дребен детайл става медийно и обществено достояние, което е нещо ново, защото както знаем, парите обичат тишината.

Поредният епизод от сагата с промяната на Управителния и Надзорния съвет на банката бе документиран на 28 юни. Министерството на икономиката съобщи, че се присъединява към обжалването на решението на Софийския градски съд (СГС), с което на 25 юни временно бе спряно вписването в Търговския регистър на новите директори и надзорници в ББР.

В съобщението на министерството се напомня, че още преди две седмици БНБ е одобрила новия Устав на ББР, според който съставът на двата съвета може да бъде увеличен до седем членове. Според екипа на Кирил Петков след тези промени, независимо от подадените жалби от старите членове, в Управителния съвет на банката трябва да се впишат Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Крум Георгиев, а в Надзорния съвет влизат Валентин Михов и Васил Щонов, които министърът представи официално.

"Същевременно договорите за управление и контрол на освободените членове на двата досегашни съвета - надзорен и управителен, вече са прекратени и те не могат да ръководят дейността на служителите на банката", подчертаха още от икономическото министерство. Но новите управляващи все още не са вписани в търговския регистър. От което излиза, че към настоящия момент в ББР се създава безпрецедентен управленски вакуум и държавната банка с капитал в размер на над 1.44 млрд. лева реално е на автопилот.

Както стана дума, с решение на СГС от 25 юни бяха спрени абсолютно всички рокади в управата и надзора на кредитната институция. Любопитен щрих е, че в основата на това решение стои жалба от настоящия член на УС и изпълнителен директор на ББР Николай Димитров.

В обяснителна записка до Агенцията по вписванията Димитров опитва да блокира и всяко следващо вписване, инициирано от Кирил Петков, до окончателното произнасяне на съда, което може да отнеме и месеци.

В документа, с който "Банкеръ" разполага, Николай Димитров настоява Агенцията по вписванията да се съобразява и прилага "последствията от постановено спиране на производството по регистрация, въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, изразяващи се в забрана за длъжностното лице по регистрация да извършва вписвания по партидата на дружеството до отпадане на основанието, въз основа на което, е постановено вписването, включително нищожност на вписванията извършени в периода от спирането до отпадането на основанието за спиране"

В искането си Димитров се позовава на три решения на Търговската колегия на Върховния касационен съд.

"Причината за изготвянето на тази обяснителна записка е установено отклонение, както от трайната и непротиворечива практика на длъжностните лица по регистрация при обработване на заявления, подадени след спиране на регистърното производство, така и в противоречие на трайната и непротиворечива практика на съдилищата по разглежданата материя", посочва още изпълнителният директор на ББР.

В едно от цитираните решения на ВКС пък се казва, че: "Постановеното спиране на вписване на обстоятелства по реда на чл.536 ГПК има действие и по отношение на последващи подадени заявления за вписване на същите обстоятелства".

Давайки си сметка, че съдебната битка може да бъде загубена или пък да се проточи извън неговия престой в министерското кресло, Кирил Петков отново посегна към своето най-силно оръжие – публичността. Но си отвори и нов фронт във войната за ББР.

Петков изстреля серия от обвинения към опонентите си в ББР и към съдебната система в интервю за "Панорама" по БНТ. Това се случи часове след решението на Софийския градски съд от 25 юни, а министърът бе видимо афектиран от ситуацията.

В тирадата си Кирил Петков атакува директно съдията, подписала решението, с което се блокират рокадите в ББР - съдия Мария Вранеску. Петков обвини съдийката, че е с определението си е нарушила Закона за кредитните институции, защото по думите му "актовете на БНБ не могат да бъдат спирани".

"Вече пет седмици водим битка тази банка да започне да работи за обществото и малките и средни предприятия, да не са дават на 8 фирми 1 млрд. лева. Когато вече всичко е завършено и законът казва, че трябва да се впише, защото БНБ го е одобрила, се появява дълбоко вътрешно убеждение на Мария Вранеску да спре това назначение", заяви икономическият министър.

Подозренията на Петков са, че "тези дълбоки вътрешни убеждения са базирани на нещо друго, освен на следването на закона".

"Репутацията на съдийската колегия зависи от примери като този. Заради такива решения, българският съд има лоша репутация и никой инвеститор не може да се довери на решенията, които са в несъответствие със закона", подчерта Кирил Петков.

Очаквано, Софийският градски съд също взе страна в спора. Ден след интервюто на Петков СГС излезе със становище, в което определи твърденията на министъра като недопустимо вмешателство в работата на съда чрез неуместни политически изказвания.

"... "Лошата репутация на българския съд" и притесненията на инвеститорите, за които спомена министър Петков, са вследствие най-вече на публичното накърняване на независимостта и авторитета на съда, на обсъждането, а не на изпълнението на съдебните актове, на хвърлянето на "подозрения", но не и на факти", се подчерта в становището

По повод упреците на Кирил Петков, че "има концентрация този тип решения да отиват при трима съдии, една от които е Мария Вранеску", СГС казва, че:

"По закон спирането на регистърно производство, каквото е и искането за вписване на новото ръководство на ББР в търговския регистър, е бързо производство, което се разглежда от дежурна смяна, в която участват трима съдии по предварително утвърден график. Молбите се разпределят на случаен принцип измежду дежурните съдии автоматично чрез ЕИСС и съдът е длъжен да се произнесе в рамките на същия ден. Целта на тези дежурства е именно да бъде спазена законовата разпоредба за бързо произнасяне и не представлява целенасочена “Концентрация този тип решения да отиват при трима съдии”, както се опита да внуши с изказването си министър Петков".

Засега оръжието на публичността като че ли дава предимство на икономическия министър Кирил Петков и чрез одобрението на обществото в ролята на арбитър, той печели точки. Развръзката от битката на съдебния тепих обаче не е гарантирана. С което се отдалечава и поантата в историята "Войната за ББР".

Facebook logo
Бъдете с нас и във