Банкеръ Daily

Финансов дневник

Войната в Украйна ще заличи растежа на Източна Европа

Виенският институт за международни икономически изследвания публикува на 27 април прогноза, че Украйна ще загуби 38% от БВП през тази година дори да се договори прекратяване на огъня през идните месеци, бюджетният дефицит ще набъбне до една четвърт от БВП, а безработицата ще достигне 25 процента. 

Учените смятат, че няма да започне силно възстановяване на страната преди 2024-а дори при политическо решение на конфликта, защото частните инвеститори ще изчакат преди да се завърнат в нея. Те вещаят също, че ако бойните действия продължат, украинският икономически продукт ще падне с 45 процента. 

Русия също ще понесе сериозни, но не чак толкова драстични щети - БВП ще се свие с 9% при основния сценарий на института, а безработицата ще е почти колкото в еврозоната: около 7.5 процента. При налагане на енергийно ембарго руският БВП вероятно ще падне с 15 процента. 

Според базовия икономически сценарий на Виенския институт за международни икономически изследвания след Украйна най-висока ще е безработицата в Косово - 24%, и в Босна и Херцеговина - 17.5 процента. Следват Албания - 12%, Сърбия - 11%, Румъния - близ 6%, България - 5%, Беларус - 4% и Унгария - под 4 процента. Средната безработица за 27-е страни членки на Европейския съюз се очаква да достигне грубо 7% през 2022-а.  

Въпреки че западните правителства ще успеят да управляват по-добре последствията от войната, части от техните стопанства като автомобилния сектор, ще потрадат от болезнените сривове на доставките и на пазарите. Енергийно ембарго пък ще донесе по-големи загуби на региона, като при най-песимистичния геополитически вариант подобна забрана ще тласне Източна Европа в нова рецесия точно когато тя се възстановява бързо от пандемията. 

Най-уязвима на ембарго на петрол и природен газ е Унгария, чийто БВП се очаква да падне по-рязко отколкото на съседите й. Поради това преизбраният преди около месец за премиер на страната Виктор Орбан е сред най-активните противници на санкциите.

Другата държава в риск от забраната на руските енергийни доставки е Сърбия, чийто растеж ще бъде изсмукан през тази година. Сръбският президент Алексанър Вучич е заявил за "Файненшъл таймс", че отхвърля каквито и да било наказателни акции срещу Москва, защото иска съгражданите му да са на светло.

Най-слабо засегната държава от региона ще е Словения, чиято икономика е дълбоко свързана със стопанствата на Германия, Австрия и Италия, въпреки че и в нея растежът ще се забави. 

Инфлацията обаче ще достигне двуцифрени стойности в почти всички европейски държави, особено ако се забрани вноса на руска енергия, предупреждава виенският институт. В Турция инфлационното равнище вероятно ще достигне 55% без енергийно ембарго и 67% с него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във