Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Влизането в Банковия съюз на ЕС си има цена

Парите за българския Фонд за преструктуриране на банките ще са изцяло под юрисдикцията на БНБ.

Процесът на подготовка на България за  влизане в Банковия съюз на ЕС  чрез механизма за тясно сътрудничество и едновременно с това - за влизане в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото, върви на високи обороти. Мениджмънтът  на “УниКредит Булбанк”, на “Банка ДСК”, на ОББ, на ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк вече активно работи с експертите на “ПрайсУотърхаусКупърс” и на “Ърнс енд Янг” по възложения им от ЕЦБ преглед на качеството на активите на тези банки. В същото време правителството e подготвило последните промени в българското законодателство, чието приемане от Народното събрание ще позволи пълната му интеграция с европейското право, регулиращо дейността на кредитните институции в Банковия съюз на ЕС.

Един от тези важни законопроекти, представен  за обществено обсъждане на страницата на Министерството на финансите, е за

промени в Закона за възстановяване и преструктуриране

на кредитни институции и инвестиционни посредници. От предложените изменения става ясно, че влизането ни в Банковия съюз е свързано най-вече с поемането на допълнителни ангажименти, в това число и на финансови. Например от публикуваните проектопромени в закона се разбира, че след приемането на страната ни в Банковия съюз (ако и когато това се случи) по линията на механизма за тясно сътрудничество  държавата ни веднага ще трябва да прехвърли в Европейския фонд за преструктуриране (ЕФП), парите, които са натрупани в българския Фонд за преструктуриране на банките (ФПБ). Като се има предвид, че банките ни и през тази година ще трябва да правят вноска в него, нищо чудно, ако сумата, която евентуално ще се наложи да прехвърлим, да надмине половин милиард лева, или четвърт милиард евро. Това се налага, тъй като - ако се присъединим към Банковия съюз на ЕС, банковият ни сектор ще попадне под юрисдикцията на единния надзорен механизъм на ЕЦБ и на свързания с него Единен механизъм за преструктуриране (ЕМП).

Както може да се предположи

прехвърлянето на средства

от България към Европейския фонд за преструктуриране няма да е еднократен акт. След влизането на страната ни в Банковия съюз това упражнение ще се повтаря всяка година. В мотивите към предложените промени в закона пише:

"Наред с прехвърлянето на първоначални средства и последващи вноски от кредитните институции във ФПБ към ЕФП, с присъединяването на Република България към ЕМП  ще се въведе задължение за кредитните институции, лицензирани в България, да правят вноски в бюджета на ЕСП в съответствие с разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2017/2361 от 14 септември 2017 г.  относно окончателната схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране."

Всяка година Европейския единен съвет за преструктуриране (ЕСП) определя

общия размер на годишната вноска

която банките от държавите  членки на Банковия съюз  трябва да преведат в бюджета му. След това  по точно определена формула  тази вноска се разпределя между всички банки у нас. В случая БНБ ще играе ролята на събирач на тези пари от нашите кредитни институции и ще ги прехвърля  по сметката на Европейския съвет за преструктуриране. С други думи, БНБ ще има колекторски функции. Но не само. Защото за клонове на банки от държави извън ЕС - т.нар. трети страни, БНБ ще трябва да формира и поддържа

отделен фонд за преструктуриране

Най-вероятно той ще се администрира от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, който и сега ръководи българския Фонд за преструктуриране на банките. Парите за този отделен фонд ще постъпват  от въпросните клонове и ще са изцяло под юрисдикцията на БНБ. Интересното е,  че за момента такъв клон у нас е само един  - този на турската “Зираат банк”. Но  законът създава принципни положения, а не се базира на частни случаи.

В случая обаче по-важно е

какви възможности предлага на България европейският механизъм за преструктуриране?

На пръв поглед тези възможности са огромни. Европейският  фонд за преструктуриране през 2019-а ще разполага с близо 33 млрд. евро. На фона на тези суми нашата вноска от четвърт милиард евро изглежда като капка в морето, но за мащабите на България тя си е сериозна сума.

Вероятно  ще бъде доста болезнено усещане за нас, когато  стане ясно, че банките ни правят вноски във фонд, чиито огромни възможности се използват по правило за спасяване на големи -  но за европейските мащаби, банки. А нашите кредитни институции, ако някога се наложи да бъдат подкрепени, няма да получат лесно от  тези европейски пари.

Причините за  трудния достъп до евромилиардите

ще са няколко. Страната ни е твърде малка и влиянието й върху органите, които вземат  решенията за използване на средствата от Европейския фонд за преструктуриране, ще е нищожно, да не кажем никакво. След влизането ни в Банковия съюз на ЕС всички правомощия по отношение на даване и отнемане на лицензии и решения за преструктуриране на всички български банки ще преминат от БНБ към Европейския банков надзор и към  ЕЦБ. БНБ ще играе само ролята на довереник на ЕЦБ, който ще прилага нейните разпоредби на местна почва. А ЕЦБ едва ли ще се затормозява да спасява или, казано по друг начин,  да преструктурира у нас банки, които заради размера си не са критично важни за стабилността на системата. А дори и в такива случаи отделянето на средства от европейския фонд за решаване на възникнали у нас проблеми, ще става доста трудно.

Инструментите за преструктуриране на банки

или по-точно техният избор, аранжиране в общата схема за преструктуриране на банка (ако до такъв случай се стигне) и приложението им ще са изцяло в ръцете на ЕЦБ. А това почти със сигурност означава, че стигне ли се някога до процедура по преструктуриране, тя ще бъде извършена при най-тежките условия за собствениците  на негарантирани влогове.  Тук трябва да уточним, че според действащите европейски и свързаните с тях български нормативни документи, засягащи банковия сектор, парите по гарантираните влогове в банките - до 196 хил лв., или 100 хил евро, са защитени - както когато става дума за  процедура по несъстоятелност, така и при процедура по преструктуриране. За всички останали влогове,  които не попадат в обхвата на  тази гаранция, преструктурирането на закъсала банка е предпочитан вариант, но трябва да е ясно, че в повечето случаи при него за собствениците на тези пари има щета. Защото процедурите по преструктуриране позволяват вземанията по тези депозити да бъдат намалени и трансформирани - ако не в капитал, то поне в квазикапиталови инструменти или пък да бъдат преобразувани във финансови инструменти, по които дължимите от банката плащания са отложени във времето. А това отлагане може и най-вероятно ще е за периоди от няколко години, ако въобще се стигне до подобни схеми. 

Говорим с такива големи условности поради няколко причини. Не трябва да се заблуждаваме, че дори да бъдем напълно готови за влизане в Банковия съюз на ЕС, съществува реална опасност от Еврогрупата, ЕЦБ и Европейската комися да ни предложат да се присъединим към механизма за тясно сътрудничество - т.е. да влезем в Банковия съюз, но да почакаме с включването ни към ERM II. Вероятно много хора ще заявят, че дори такава покана ще е голям успех за България. Още отсега трябва да е ясно, че случи ли се подобно нещо, това означава, че България е поканена да си плати за нещо, което й се обещава да получи в неопределено бъдеще. Все едно да ви поканят да си платите за почивка на Карибите, без да се ангажират кога ще можете да ползвате платената услуга. Впрочем включването ни в ERM II също не носи на страната ни някакви сериозни преки финансови облаги, но поне ще бъде значимо външнополитическо заявление за по-високия ни статус в ЕС и ангажимент, макар и условен, за присъединяването на страната ни към ядрото на този съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във