Банкеръ Daily

Речта на Джеръм Пауъл, която предизвика мощни пазарни турбуленции

Висока инфлация се спира с рестриктивна парична политика

По време на годишната конференция на централните банкери в Джаксън Хол, щата Уайоминг, председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл изнесе 8-минутна реч. За мощния ефект от нея БАНКЕРЪ вече писа. Тук публикуваме самата реч.

На минали конференции в Джаксън Хол съм обсъждал обширни теми като непрекъснато променящата се структура на икономиката и предизвикателствата при провеждането на парична политика при висока несигурност.  Днес забележките ми ще бъдат по-кратки, фокусът - по-стеснен, посланието - по-директно.

Основният фокус в усилията на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC) в момента е да върне инфлацията до 2 процента, което е и нашата цел. 

Ценовата стабилност е отговорност на Федералния резерв, защото без нея икономиката не работи за никого. По-конкретно - без ценова стабилност няма да можем да стабилизираме пазара на труда за продължителен период от време - нещо, което би било от полза за всички. Тежестта на високата инфлация пада основно върху онези, които са най-малко способни да я понесат.
Възстановяването на ценовата стабилност ще отнеме известно време и изисква

дори силово да използваме инструментите си,

за да балансираме търсенето и предлагането.

Намаляването на инфлацията вероятно ще изисква продължителен период на  незначителен растеж. Освен това е много вероятно да има известно облекчаване на условията на пазара на труда.

Въпреки че по-високите лихвени проценти, по-бавният растеж и по-благоприятните условия на пазара на труда ще намалят инфлацията, те ще причинят известен болезнен проблем на домакинствата и бизнеса.

Става дума за неприятните разходи, които те ще трябва да поемат за намаляването на инфлацията.  Но един неуспех да се възстанови ценовата стабилност би имал много по-болезнен ефект.

Икономиката на САЩ очевидно се забавя

спрямо исторически високите темпове на растеж от 2021 г., които бяха отражение на повторното отваряне на икономиката след пандемичната рецесия. Въпреки че последните икономически данни не дават възможност за еднозначно тълкуване, моето мнение е, че нашата икономика продължава да демонстрира мощен задвижващ импулс.

Пазарът на труда е особено силен, но очевидно не е балансиран, като търсенето на работници значително надвишава предлагането. Инфлацията е доста над 2 процента и в отделните сектори на икономиката също продължава да се разпространява в тези мащаби.

Приветстваме по-ниските нива на инфлацията през юли, но трябва да видим много по-продължително подобрение. То определено трябва да е по-дълго от един месец, за да сме сигурни, че инфлацията се движи надолу.

Ние целенасочено пренастройваме политиката си до ниво, което ще бъде достатъчно ограничително,

за да върне инфлацията до 2 процента.

На последното си заседание през юли FOMC повиши целевия диапазон на лихвения процент по федералните фондове на 2.25–2.50 процента. Това е в диапазона от прогнозни резултати в рамките на Обобщената икономическа прогноза (SEP) за това какъв се очаква да бъде и да се задържи лихвеният процент по федералните фондове в по-дългосрочен план.

При настоящите обстоятелства - инфлация, която е далеч над 2 процента, и пазар на труда, който е изключително стегнат, не би трябвало да се стремим само към дългосрочно неутрализиране на тези ефекти.

Увеличението през юли на целевия диапазон беше второто подобно увеличение от 75 базисни пункта и тогава казах, че друго необичайно голямо увеличение може да е подходящо да се направи при следващата ни среща. Сега сме около средата на междинния период.

Нашето решение по време на срещата ни през септември ще зависи от наличните данни, съчетани с променящите обстоятелства в перспектива.

В даден момент, когато паричната политика се затегне допълнително, вероятно ще стане подходящо да се забави и темпът на увеличаване на лихвите.

Възстановяването на ценовата стабилност вероятно ще изисква за известно време да се поддържат рестриктивни политики. Историята ни учи да сме особено предпазливи, когато искаме преждевременно да разхлабим политиката си. Последните индивидуални предвиждания на участниците в комитета, работил по юнската Обобщена икономическа прогноза, показаха, че средният лихвен процент на федералните фондове е малко под 4 процента до края на 2023 година. Очаква се, че прогнозите им ще бъдат актуализирани за срещата през септември.

Нашите обсъждания и търсене на решения за паричната политика се основават на това, което сме научили за динамиката на инфлацията през 70-те и 80-те години на миналия век, която тя е била висока и нестабилна. Почиват и на опита, който имаме с инфлацията от последния четвърт век, когато тя беше ниска и стабилна. По-специално - взимаме решенията си на база три важни урока.

Първият урок е, че

централните банки могат и трябва да поемат отговорност

за осигуряването на ниска и стабилна инфлация.

Към днешна дата може да изглежда странно, че гуверньорите от централните банки и други техни колеги някога е трябвало да бъдат убеждавани в тези две основни каузи, но както бившият председател на ФЕД Бен Бернанке доказа в свой текст, и двете цели са били сериозно оспорвани в периода на така наречената Голяма инфлация от 70-е години на миналия век.

Днес ние смятаме тези въпроси за решени. Безусловно приемаме, че е наша отговорност да осигурим ценова стабилност. Вярно е, че сегашната висока инфлация е глобален феномен и че много икономики по света са изправени пред също толкова голяма, ако не и по-висока инфлация, в сравнение с наблюдаваната тук - в Съединените щати.

Също така смятам за вярно наблюдението, че настоящата висока инфлация в Съединените щати е продукт на засилено търсене и ограничено предлагане и че инструментите на ФЕД работят основно върху съвкупното търсене. Но това по никакъв начин не намалява отговорността на Федералния резерв на САЩ да изпълни възложената задача и да постигне ценова стабилност. Очевидно е, че трябва да се работи за ограничаване на търсенето, за да се постигне по-добър баланс с предлагането. Ние сме поели своя ангажимент, за да изпълним тази задача.

Вторият урок е, че очакванията на обществото

за това каква би била инфлацията в бъдеще могат да играят важна роля

при определянето на нейното развитие във времето.

Днес по много показатели дългосрочните инфлационни очаквания остават доста добре закотвени. Това важи в голяма степен при проучванията на очакванията на домакинствата и на бизнеса, а също така и по отношение на мерките, които са взети спрямо бъдещите промени на пазара. Но това не е основание за самоуспокоение, тъй като от известно време инфлацията е доста над нивата, които ние сме си поставили за овладяване.
Ако обществото очаква, че инфлацията ще остане ниска и стабилна с течение на времето, тогава, при липса на големи сътресения, това вероятно ще стане.  За съжаление същото важи и за очакванията за висока и непостоянна инфлация.  През 70-е години на миналия век, когато инфлацията се покачи, очакването, че тя ще продължи да расте, се затвърди и бе от значение при вземането на икономически решения от страна на домакинствата и бизнеса.

Колкото повече инфлацията расте, толкова повече хората са в очакване, че тя ще остане висока и това им убеждение е ключов довод, когато те взимат решения за заплати и цени.

Както каза бившият председател на ФЕД Пол Волкър в разгара на Голямата инфлация през 1979 г.: „Отчасти инфлацията се храни от самата себе си, така че част от работата ни по възстановяването на по-стабилна и по-продуктивна икономика трябва да цели преодолява хватката на инфлационните очаквания. Можем да добием добра представа за това как действителната инфлация е в състояние да повлияе на очакванията за бъдещото й развитие от концепцията за „рационалното невнимание“.

Когато инфлацията е постоянно висока, домакинствата и предприятията са с изострено внимание и я имат предвид във всички свои решения в сферата на икономиката. Когато инфлацията е ниска и стабилна, те се чувстват по-свободни да насочат вниманието си в други посоки.

Бившият председател на ФЕД Алън Грийнспан формулира този факт по следния начин: „За да знаем какво целим на практика, трябва да сме наясно, че ценовата стабилност означава, че очакваните промени в цените са достатъчно малки и ще станат достатъчно постепенно, за да не засегнат съществено финансовите решения на бизнеса и домакинствата“. Разбира се, в момента инфлацията привлича вниманието на почти всички, което още повече подчертава сериозността на риска, пред който сме изправени. Колкото по-дълго продължава настоящият висок инфлационен ръст, толкова по-голям е шансът очакванията за по-висока инфлация трайно да се утвърдят.

Така стигам и до третия урок. Той е, че

трябва да продължим, докато не си свършим работата.

Историята показва, че разходите за заетост с цел намаляване на инфлацията вероятно ще се увеличат със закъснение, тъй като високата инфлация става все по-ключов показател при определянето на заплатите и цените.

Успешното намаляване на инфлацията по време на мандата на Пол Волкър в началото на 80-е години на миналия век бе предхождано от множество неуспешни опити в тази посока през изминалите преди това 15 години.

В крайна сметка бе необходим дълъг период на много рестриктивна парична политика, за да се спре високата инфлация и да започне процесът на понижаването й до ниските и стабилни нива, които бяха норма до пролетта на 2021 година. Нашата цел е да избегнем тази продължителност, като сега действаме решително.

Тези три урока ще ни ръководят, когато използваме инструментите си за намаляване на инфлацията. Ние ще предприемем решителни и бързи стъпки за умерено търсене, така че то да постигне някакъв по-добър баланс с предлагането и така ще поддържаме очакванията за инфлацията на някакви определени нива. Ще продължим, докато не сме сигурни, че сме си свършили работата.

Александра Трифонова

Facebook logo
Бъдете с нас и във