Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Вирусът още не е "изгризал" бюджетния излишък

Пъзелът на държавните финанси обаче започва да се нарежда

S 250 2c4e3d8b ce1f 46e9 82a8 31a26286b67e
S 250 702e38e2 de60 4020 950e 036c8b74a67d
S 250 d13e1e80 32d8 45e5 ac1e bfb93533995a

И във втория пълноценен месец на коронакризата Министерството на финансите отчете солиден бюджетен излишък. Като цяло може да се каже, че отраженията на пандемията върху изпълнението на бюджета поне засега не са толкова тежки, каквито бяха прогнозите. В бюджета продължава да има солидни резерви, макар в първите месеци след принудителното спиране на бизнеса те да са най-необходими за рестарта му. Затова при отчитането на внушителен излишък в хазната е логично да изникват въпросителни около ефективността на антикризисните правителствени мерки и щедростта на държавата към закъсалите фирми и граждани.

 

Обяснението на финансисти и икономисти е, че досега правителството само е оповестило големите разходи, които очаква, но плащания очевидно още не са правени. Например по схемата "60/40" са изразходвани едва 147 млн. лв. при обявен бюджет от 1 млрд. лева.

В края на април бюджетният излишък е 1.63 млрд. лева, докато в края на май се очаква той да се свие под 1.29 млрд. лева. Може би пъзелът постепенно ще се нареди, защото официалната информация от финансовото ведомство е, че само за май на консолидирана основа хазната ще отчете дефицит от 352.8 млн. лева. На годишна база пък излишъкът ще се свие с 1.75 млрд. лева.

Хазната бе на "червено"

и през март и април, но заради огромния бюджетен излишък, формиран през януари и февруари, приходите все още превишават разходите.

Данъчните и неданъчните приходи по консолидираната фискална програма към май 2020 г. се свиват с 1.463 млрд. лв., докато постъпленията от помощи нарастват с 360.2 млн. лева спрямо година по-рано.

Забавянето в приходите се дължи от една страна на удължените срокове за плащане на някои данъци и местни данъци и такси, а от друга - на негативните ефекти от въведените ограничения в България и света във връзка с COVID-19. Министерството на финансите акцентира, че се очаква негативната тенденция да продължи и през следващите няколко месеца. Допълнителен натиск на данъчните и неданъчни приходи оказват и ниските цени на петрола.

През четирите месеца на 2020 г. приходите по консолидираната фискална програма достигат 14.623 млрд. лв., но спрямо същия период на 2019 г. те намаляват номинално с 552.9 млн. лева. 

Данъчните постъпления и приходите от осигурителни вноски са в размер на 11 549.2 млн. лв., като те намаляват с 416 млн. лева за година. Отчетено е забавяне при всички основни видове данъци. Най-осезаемо е то при преките данъци, където е отчетено понижение с 420 млн. лева спрямо април 2019 г., както и при корпоративните данъци - намаление с 586 млн. лева спрямо същия период на предходната година.

Трябва да се има предвид обаче, че тези цифри сериозно ще се изменят в следващите месеци, защото бизнесът получи отсрочка за внасянето на повечето си дължими данъци до края на юни. Например на корпоративния данък от 10% върху печалбата.

По-незначителен спад има при приходите от ДДС - със 70 млн. лв., като постъпленията от този данък са 3.728 млрд. лева. И тук обаче се очакват промени в следващите отчети, след подаръка на премиера Бойко Борисов към ресторатньорите и намаляването на ДДС за всичките им услуги от 20 на 9 процента. Според изчисленията на Министерството на финансите по-ниският данък за ресторантьорите ще коства на бюджета 150 млн. лева.

Любопитно е, че се забелязва увеличение спрямо миналата година при приходите от данъци върху доходите на физическите лица, както и от налога по по трудови правоотношения - съответно с 68 млн. лв. и 98 млн. лева.

Данните на финансовото ведомство показват, че

разходите набъбват с 644.3 млн. лв.

и достигат 16.338 млрд. лева. За сравнение разходите по консолидираната фискална програма към май 2019 г. са били в размер на 15,694 млн. лева. Това се дължи на по-високия размер на разходите за заплати, социалните плащания и др. за армията от чиновници.

По-интересното е, че на хартия държавната хазна не е изхарчила много за справяне с кризата. Това бе потвърдено и от заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, който неотдавна съобщи, че всички държави от ЕС, с изключение на България, вече са превишили изискванията за бюджетния дефицит (3% от БВП).

Разбира се,

управляващите приемат това  като комплимент,

но ако хвалбите са свият до поносим размер може да се каже също, че България е страната в ЕС, която е изхарчила най-малко за подпомагане на гражданите си и на бизнеса си в условията на криза. Реално осчетоводените в бюджета разходи за борба с кризата са около 100 млн. лева.

Причината е, че 700-те млн. лв., дадени от държавата за увеличение на капитала на Българска банка за развитие (ББР), (с част от тях банката ще гарантира заеми на фирмите пред търговските банки-заемодатели), не се осчетоводяват като бюджетни разходи, а се водят инвестиции.

Очакванията са в даден момент финансовият министър Владислав Горанов да подготви втора актуализация на бюджета за тази година, която да отразява по-достоверно ефектът от кризата върху държавната хазна. Засега обаче Горанов е записал, че бюджетът ще приключи годината с 3.5 млрд. лв. дефицит.

 

 


Влошаването е доста сериозно
Икономистът Лъчезар Богданов пред "БАНКЕРЪ"


Излишъкът е много по-малък спрямо миналата година по това време. Има доста сериозно влошаване. През март приходите отразяват ДДС и обороти от февруари, когато всичко си беше горе долу наред. Част от бизнеса може да не си е внесъл данъците и осигуровките, но повечето фирми осъзнават, че наказателната лихва е доста висока.

Първият по-проблемен месец е април. И се вижда, че има наистина намаляване на приходите от ДДС, обясни пред "БАНКЕРЪ" икономистът Лъчезар Богданов. Той прогнозира, че повечето фирми ще внесат данъците си, за които получиха отсрочка до 30 юни. Според него  приказките, че целият бизнес ще спре и ще се срине обаче не са се оправдали. 

Богданов поясни, че през март и април не са направени големи плащания по схемата "60/40" и още фирми тепърва ще се включват с искане за подпомагане. Но икономистът е категоричен, че бюджетът от 1 млрд. лв. по програмата е доста голям и за да бъде изразходван, времето за нейното прилагане ще бъде удължено. Според него схемата 60/40 е била създадена при хипотеза за много по-тежка криза и много по-голям брой включени лица. 

"Нашият проблем с излишъците е, че се обявяват големи разходи , но не се правят. Фигуративно казано, парите за магистрала "Хемус" например са заявен разход, но плащане ще има едва когато нещо се построи и се излее асфалт. Затова в последните две години отчитаме такива излишъци по методологията на Евростат - те казват, не сте построили магистрала, така че не сте направили тези разходи. Това,че   обявяват 1 млрд. лв. за ВиК не е разход, докато не се полагат тръби", обобщи Лъчезар Богданов. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във