Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Видимото и невидимото в стенограмата... Тя не е за КТБ, а за ликвидната криза

Как през 2014 г. банките спасиха себе си и държавата

Не две - двеста стенограми да бъдат разсекретени, обществото пак няма да разбере истината за драматичните събития около срива на Корпоративна търговска банка. И какво не бе направено, за да бъде туширана ликвидната криза във финансово-кредитния ни сектор в периода от края на юни до средата на юли 2014-а. Няма да я разбере, защото на масовия читател му липсва менталната основа за възприемането на тези факти. Става дума за минимума от финансова култура и здравословна любознателност, които нямат нищо общо със садомазохистичното желание за екшъни и скандали.

Разсекретяването на стенограмата от заседанието на Националния консултативен съвет по национална сигурност, проведено при  президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014-а, не даде отговор на въпроса каква е истината около срива на Корпоративна търговска банка. Не го даде по една проста причина -  този въпрос не е обсъждан на това заседание. Там са  обсъждани стъпките за предоставяне на финансова подкрепа, за да се преодолее ликвидната криза, затиснала банковия сектор дни преди съвещанието. Но от стенограмата малко хора могат да разберат какво точно е обсъждано - конкретните начини за преодоляване на тази криза са уточнявани по време на няколко заседания, които са своеобразни работни срещи в БНБ. А за тях не са водени стенограми. "БАНКЕРЪ" обаче е нарисувал тази картина много изчерпателно и я публикува още в броя си от 4-11 юли 2014-а под заглавие "Мътните води на спасението". Затова ще я припомним на читателите си почти дословно.

В четвъртък 26 юни 2014-а по обед

представители на третата по големина банка в България рапортуват в БНБ, че тегленията от нея са в рамките на нормалното. Няколко часа по-късно обаче се забелязва странно ускорение - банката получава една камара нареждания за преводи на внушителни суми (бел. ред. - по-късно се установява, че става дума за около 800 млн. лв.). Случващото се все повече започва да прилича на организирана атака. Бързо става ясно и че банката трудно ще се справи с нея, затова веднага уведомява за напрежението Централната банка.

В петък, 27 юни сутринта

ръководството на БНБ кани на среща представители на всички парламентарни политически сили, на правителството и на повечето търговски банки. На нея присъстват Йордан Цонев, премиерът Пламен Орешарски и шефовете на няколко кредитни институции: "УниКредит Булбанк", ОББ, Пощенска банка, ПИБ, "Societe Generale Експресбанк", ЦКБ, СИБАНК и "Алианц Банк България". Пред тях членовете на УС на Централната банка обявяват, че още една кредитна институция е подложена на атака, и представят три варианта за действие в създалата се ситуация. Централните банкери изрично подчертават, че политическите сили заедно с правителството трябва да изберат как да се действа, защото нито едно от трите решения не може да се осъществи без политическа подкрепа.

Единият от вариантите е бил със съгласието на всички парламентарни сили правителството да застане с целия си наличен финансов ресурс зад банковата система.

Вторият вариант за действие е бил - отново със съгласието на всички политически сили - Централната банка да вкара свои представители в атакуваната кредитна институция и да ограничи част от операциите й, без да спира изцяло работата й. Ръководството на БНБ обаче изрично подчертава, че и в този случай трябва да има консенсусно решение и да се окаже безрезервна ликвидна подкрепа на търговската банка.

Третият вариант е бил най-краен: с решение на БНБ и на Народното събрание да бъде обявена банкова ваканция. С други думи, всички банки да затворят врати за определен период от време. Шефовете на БНБ са обяснили, че в този случай политическата подкрепа няма да е достатъчна. И че за овладяване на ситуацията и за възстановяване на доверието във финансовата стабилност на страната ще е нужна и подкрепата на МВФ. А това предполага да се сключи споразумение с международния кредитор, за да бъдат осигурени няколко милиарда от външното финансиране. По-късно шефовете на някои банки споделиха, че са останали с усещането, че планът за банкова ваканция е бил предварително готов и че са били подтиквани да го приемат (б. ред. - може би затова на следващия ден, в събота, поне в три телевизии и две радиа Борисов настоятелно призоваваше да дойде МВФ).

Вместо да си "глътнат граматиката", при тези консултации банкерите са дали твърд отпор на идеята за ваканция, като са обяснили, че в банките им има огромна парична наличност, а също, че има подходящи механизми правителството да използва тези пари и да реши моментния проблем с тегленията от третата по големина банка (тогава). Освен това вариантът за затваряне на всички кредитни институции ще доведе до истински хаос.

Докато текат всички тези взаимни обяснения в БНБ, в зала "Запад" на Народното събрание (в 12 часа) вече са започнали

консултациите между парламентарните партии

Там са даже Николай Бареков и хората от неговата партия "България без цензура". Участници в тези разговори твърдят, че депутатите дълго време са настоявали Бареков да напусне залата, но призивите им са останали безполезни. Докато се разправят с него, от БНБ пристигнал Йордан Цонев. Какво друго е казал депутатът от ДПС можем само да гадаем, но във всеки случай е споменал за варианта с обявяването на банкова ваканция и за евентуално сключване на споразумение с МВФ. След края на заседанието политическите сили заявяват, че са се споразумели изборите да са на 5 октомври (2014 г.) и в неделя ще отидат да проведат консултации при президента.

Какви точно да са мерките за излизане от ликвидния проблем? Лидерите на партиите оставят тези уточнения на своите финансови и икономически експерти, на правителството, на БНБ и на банките. И слава Богу!

В събота - 28 юни

се провежда поредното заседание в БНБ, на което освен финансовия министър Чобанов и шефовете на Централната банка участват Румен Гечев от БСП, Владислав Горанов и Ивайло Московски от ГЕРБ и Йордан Цонев от ДПС. Присъстват и мениджърите на повечето кредитни институции у нас, както и някои авторитетни независими финансови експерти. Отново се обсъждат ползите и рисковете от прилагането на възможните варианти за реакция при възникналата ситуация.

Повечето банкери заявяват, че обявяването на банкова ваканция е катастрофа и че са готови да предоставят необходимите средства за осигуряване на нужната ликвидност. Държавата и банковият сектор твърдят, че разполагат с достатъчно пари, за да решат проблема. Такива са аргументите на повечето банкови мениджъри. Това, че има моментен недостиг на ликвидност в една банка, не значи, че трябва да унищожим целия сектор и страната. Ние можем да дадем необходимите пари, ако политиците и правителството излязат с единна позиция - категорични са били банкерите. Присъствали на срещата твърдят, че най-твърдо е отстоявал тази позиция главният изпълнителен директор на "Алианц Банк България" и бивш гуверньор на БНБ Светослав Гаврийски. В един момент той заявил: "Ако утре (б. р. - в неделя) политиците направят глупостта да обявят банкова ваканция, аз няма да затворя банката. В понеделник ще обслужваме клиентите си, а аз лично ще изляза пред медиите и ще обясня какво всъщност причиняват политическите партии на хората. "Под натиска на банкерите - противници на банковата ваканция, е било решено да се разработи план за осигуряване на ликвидност и за успокояване на обществеността и вложителите. Банкерите обаче категорично са отказали да поемат

политическия риск

от тази спасителна операция. С него трябвало да се заеме правителството.

Финансовият министър Чобанов от своя страна пък бил категоричен, че без съгласието на всички политически сили не може да поеме ангажимента да задели държавни средства за подкрепа на ликвидността.

В крайна сметка се стига до споразумение между тях правителството да пусне краткосрочна емисия от облигации, които кредитните институции да изкупят. Всеки от банкерите дори уточнява каква част от държавните ценни книжа от тази емисия ще изкупи управляваната от него банка. Постигната е договорка операцията да бъде активирана едва след споменатата по-горе среща между представителите на БНБ, на правителството и на политическите сили при президента Росен Плевнелиев (в неделя). Но все пак има и условие: само ако партиите и държавните институции категорично заявят подкрепата си за това решение.

В неделя - 29 юни

мениджърите на почти всички банки се събират в голямата зала на БНБ, за да чакат резултатите от разговорите при президента. За участие в тях са поканени лидерите на всички парламентарни партии (без "Атака"), министър-председателят Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов, управителят на БНБ Иван Искров, подуправителят й Калин Христов, както и представители на всички извънпарламентарни политически сили, които са излъчили свои депутати на последните избори за Европейски парламент. След напрегнати дебати присъстващите на заседанието се обединяват около позицията политическите сили да подкрепят усилията на БНБ и правителството за подкрепа на ликвидността на банковата система. Когато заседанието приключва, управителят на БНБ Иван Искров бързо се връща в БНБ, където го посрещат очакващите го банкери. Оттук нататък нещата се развиват като в забързан каданс.

Банковите мениджъри веднага нареждат на своите подчинени да изкупят съгласно предварително договорените квоти краткосрочните облигации, които правителството ще емитира в понеделник.

На следващия ден - 30 юни, официално е съобщено, че заместник-председателят на ЕК и комисар по конкуренцията Хоакин Алмуня е потвърдил съгласието на комисията правителството да окаже държавна подкрепа за осигуряване на ликвидност на българските банки. Дава му се възможност да осигури

кредитна линия от 3.3 млрд. лева

Тук трябва да бъдат пояснени няколко подробности.

Първо, не става дума за финансиране от ЕС. Въпросните 3.3 млрд. лв. са осигурени от български финансови структури.

Второ, одобрената помощ е на нетна основа и може да бъде ползвана в рамките на една година. (Нетна основа ще рече, че сумата, с която държавата може да подкрепи ликвидността, е до 3.3 млрд. лева.) Формално парите, които са осигурени в подкрепа на банковата ликвидност, наистина са държавни, защото са осигурени благодарение на

облигации за 1.23 млрд. лв.

емитирани в понеделник от Министерството на финансите. Те са със срок на погасяване пет месеца, а доходността им до падежа е 0.83 процента. Ако пресметнем доходността им на годишна база, тя е около 2 процента. Реално обаче това са пари от банките, които са закупили 89.7% от ценните книжа, както и покупките, направени от частни осигурителни и застрахователни дружества и от гаранционни фондове, придобили 10.3% от облигациите.

Така банките спасяват и финансовия сектор, и държавата

Заслугата за разработването на механизма за финансиране и на осигуряването на съгласието на дирекция „Конкурентоспособност“ на Европейската комисия в почивен ден имат подуправителят на БНБ Калин Христов и тогавашният финансов министър Петър Чобанов.

На срещата при президента схемата за ликвидна подкрепа само получава политическа подкрепа от парламентарните партии. Но от стенограмата от същата тази среща се виждат още две неща. Първото е, че тогавашният министър-председател Пламен Орешарски иска политическите партии да одобрят промени в Закона за държавния бюджет, за да увеличат лимита на дълга. Това е необходимо, за да се осигури финансиране за плана за преструктуриране на КТБ, разработен от БНБ. Той изисква приемането на специален закон, който също е разработен от БНБ, но той не получава политическа подкрепа. Защо? Това вероятно можем да научим, ако бъде разсекретена стенограмата от второто заседание при президента, проведено на 14 юли 2014-а. Впрочем предложението за актуализация на бюджета в частта за увеличение на дълговия лимит също бе бламирано от политиците.

Второто нещо, което се вижда от разсекретената сега стенограма от 29 юни 2014-а е, че лидерът на ГЕРБ много настоятелно иска да обвърже мерките за ликвидна подкрепа с оставката ако не на правителството, то поне на финансовия министър. И когато го питат кой ще подпише документите по спешно емитирания дълг, той отговаря - новият финансов министър. И дори назовава името му - Калин Христов. Без въобще да е питал дали примерно Калин Христов е съгласен за втори път да си вземе отпуск като подуправител на БНБ, за да стане финансов министър за 20 дни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във