Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Великото преселение на банковите клиенти

При някои трезори, цените на определени услуги скачат с по 200-300 процента.

S 250 b9d0113e fa7c 4cca 868e deb37b80f7d1
S 250 3699166d bf8e 4161 9cda a108cd13ed7e

Банките в България вече „гонят“ клиентите от офисите си. С една петилетка закъснение - в сравнение със западния свят - у нас също започна Великото преселение на потребителите. Накъде?

Разбира се натам - към модерното банкиране през Интернет, чрез компютър и телефон. Два лева за платежно на хартия, при 5 превода месечно, това прави общо 10 лева. За година - 120 лева. Да пестят поне 100 лв. на всеки 12 месеца - ето го смисълът на електронното банкиране, което струва стотинки. Така че увеличение на таксите за обслужване в банковите клонове, което е много скъпо и е свързано със заплати на хора, наеми за помещения, охрана и др., ще има и в бъдеще - за сметка на

по-ниските разходи

при електронното банкиране.

„Целта е да бъдат пренасочени клиентите към дигиталните банкови услуги, таксите за които ще са по-евтини", прогнозира и председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петър Андронов.

Иначе проучване на в. „БАНКЕРЪ“ показва, че таксата например за откриване на сметка в момента варира за отделните трезори от 0 до 2-3 лв., максимум - 4 лева. Максималната цена на месечното обслужване на сметка е 10 лв., а средната - 3-5 лева.

От другата страна на "сметалото" са таксите за годишно обслужване на дебитни карти. В някои кредитни институции такава "екстра" няма, при други е средно 10-12 лв. а в една банка-рекордьор - 40 лева.

За да онагледим

темповете на поскъпване

обаче, ще се спрем на най-новото, което предстои при "Уникредит Булбанк". От март банката започва да таксува клиентите си и за теглене на пари от нейните банкоматите, и за внасяне на суми в собствени сметки. Освен това от 2.50 на 4 лв се увеличава откриването на сметка без дебитна карта, а при валута - от 2.50 евро на 3 евро. Обслужване и поддръжка на разплащателна сметка без дебитна карта ще струва 4 лв., не сегашните 3 лв., а във валута - 3 евро, а не 2.50. 

Въвежда се и такса за внасяне по сметка на каса от самия титуляр. Ако искате да внесете до 3000 лв.(1500 евро) по собствената си сметка, това ще ви струва 1 лв. (0.50 евро). Ако внасяте по сметка на друг човек - до 5000 лв. (2500 евро), комисионата се вдига на 0.4% (минималната сума е 4 лв., а максималната - 400 лева). Ако се внася валута, различна от лева, комисионата се увеличава от 0.3% (минимална сума 3 лв.) на 0.4% (минимална сума 2 евро, а максимална - 200 евро).  

Нараства и комисионата за теглене от каса на банката за суми над 1000 лв.(500 евро) - от 0.50% става 0.60% (върху цялата изтеглена сума).

Както споменахме, за теглене от банкомат се въвежда такса от 0.30 лева. А пък с 0.40 лв. повече ще се плаща, ако пъхнем дебитната си карта в банкомат на  друга банка, т.е. вместо 1.10 лв. ще плащаме 1.50 лева.

Скача комисионата и за кандидатстване за ипотечен кредит - от 8 лв. на 12.5 лева. 

Съдейки по редовния бюлетин на Асоциацията на банките в България - кредитните институции у нас са спечелили през 2019 г. от такси 1,32 млрд. лева. И приходите от тях са с 5,8% повече спрямо 2018 -а. Съответно разходите за такси и комисиони нарастват със 17,1% до 216 млн. лева. В резултат нетният доход по тази линия се увеличава с 3,8% до 1,1 млрд. лева.

Докато приходите на финансовите институции от такси сериозно растат, не такава е

ситуацията с лихвите.

Въпреки ръста на кредитирането, банките не могат да се похвалят с увеличение на приходите от лихви. Оказва се, че ниските лихви не водят до ръст на техните печалби.

Колкото до банкерските притеснения, че намаляването на таксите за трансграничните преводи на европейско ниво до тези за вътрешните преводи ще "бръкне в джоба" на банките с около 100 млн. лв., те не се сбъднаха. Евромярката имаше само положителен ефект - преводите за и от чужбина поевтиняха десетки пъти. Пътуващите в чужбина също са облагодетелствани, защото таксите на банкоматите са като в България.

Твърде грешна се оказа и прогнозата на Икономическия институт към БАН, че уеднаквяването на таксите при преводите в евро в Европейския съюз ще доведе до намаляване на приходите на кредитните институции от такси. Затова те щели да се опитат да компенсират липсата на приходи чрез увеличение на таксите за разплащателни сметки и онлайн банкиране. Такава бе позицията на института в неговия годишен дoĸлaд зa cъcтoяниeтo и paзвитиeтo нa нaциoнaлнaтa иĸoнoмиĸa.

В действителност разпоредбите, които влязоха в сила от 15 декември миналата година, позволиха на българите да изпращат и получават евро десетократно по-евтино. Тези разпоредби вече облагодетелстват 36 000 малки и средни предприятия у нас, които внасят от ЕС, и 15 000, които изнасят, твърди българската евродепутатка Ева Майдел.

 

 


Втората революция в ЕС след роуминга


Според Ева Майдел падането на цените на преводите в евро за и от чужбина може да бъде определено като втора малка революция в Евросъюза, след намаляването на таксите за роуминг.

В анализ на консултантската компания "Делойт" нашата страна бе дадена като лош пример за това, че ние плащаме най-високите такси за трансгранични преводи в евро. За превод на 100 евро средната такса у нас е била близо 20 евро, което е два пъти повече от тази в Румъния - втората страна в ЕС с най-високи такси. Освен това проучването показало, че от 2012 г. насам таксите за трансграничен превод в общността намаляват и само в България се покачват. По последни данни на БНБ поне пет банки у нас са събирали от 30 до 57 евро на транзакция, налагайки и допълнителни 20-30 евро "глоба" за експресен превод.

През 2018-а изходящите парични преводи от държавата са били около 1.9 милиона на обща стойност 98 млрд. лева. При средна цена от 20 евро излиза, че банките са събирали между 35 и 40 млн. лв. годишно. Входящите преводи в евро пък са около 4.3 милиона на стойност 248 млрд. лв. и при тях средната цена е била между 5 и 8 евро, което означа още около 30 млн. лв., пресметна аналитикът Лъчезар Богданов.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във