Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Вече 22 г. левът членува в ERM ІІ


Калин Христов, подуправител на БНБ


Както е добре известно, участието на националната валута в ERM II е един от петте Маастрихтски критерия, по които се оценява готовността на една страна за присъединяване към еврозоната. България в момента не изпълнява този Маастрихтски критерий.

Отсъствието на формални изисквания за присъединяване към ERM II прави процесът субективен и политически. Съответно изпълнението на този критерий за членство в еврозоната не е напълно под контрола на кандидатстващата страна.

Единственият документ, свързан с принципите за ERM II, е решение от две страници на Европейския съвет, взето през 1997 г. в Амстердам. В този документ обаче конкретни критерии за присъединяване към ERM II няма.

Самият процес на кандидатстване и вземане на решение е добре дефиниран. Съответната процедура е много ясна. Същественото в тази процедура е това, че искането се изпраща от финансовия министър и управителя на централната банка от съответната държава в петък, след затваряне на финансовите пазари, а решението се взема в събота и се обявява в неделя преди пазарите да отворят.

Тази тридневна процедура досега формално не е стартирана и завършена от българската страна. Това, което беше направено, бе едностранното ни поемане на определени ангажименти, които да бъдат изпълнени предварително – с цел да получим потенциално положителна оценка, с която се очаква да имаме основа за искане за присъединяване на лева към ERM II.

Тук ще бъде полезно да направя следните уточнения:

Липсата на формални критерии за присъединяване към ERM II, както и историческата практика от всички предишни присъединявания на национални валути към ERM II, не изключват правото на страните членки да добавят нови условия или да създават нови критерии. Такива нови условия или критерии могат например да отчитат еволюцията на институциите в еврозоната.

Същевременно обаче, за да бъдат тези нови условия и критерии задължителни за новите кандидати, е необходима промяна на европейското законодателство. Такава промяна няма, въпреки че в еврозоната бяха създадени Единният надзорен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в сила същите писани правила, съществуващи от повече от 20 години.

Ето защо комбинацията между нови изисквания и непроменени правила означава следното. Единственият начин за прилагане на нови правила е, ако самата страна кандидат ги поиска едностранно под формата на условия, които сами си поставя. Точно такъв беше случаят с България.

Няма съмнение, че за България участието на лева в ERM II няма да представлява никакво усилие, нито да изисква каквато и да е промяна в паричния ни режим. Вече 22-ра година левът де факто участва в ERM II – с нулево и "без напрежения" отклонение на курса.

Важно е да бъде подчертана още една особеност в нашия случай. Българските власти имат за цел участието в ERM II да започне едновременно с присъединяването към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на т.нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ. С други думи, според така обявената цел – не може да имаме присъединяване към ЕНМ преди присъединяване към ERM II, нито обратното, т.е. двете трябва да се реализират в един и същ момент.

Присъединяването към еврозоната е по-следващ етап. Според обявените през лятото цели трябва да се присъединим към ЕНМ чрез тясно сътрудничество и към ЕМП, преди да се присъединим към еврозоната. Участието в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) преди членство в еврозоната носи асиметрично третиране с произтичащите от това рискове, които са добре известни.

България вече е приела да носи тези рискове. Тече процесът на установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ на основата на чл. 7 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година.

Този процес обхваща три блока.

Първо, става дума за законодателна основа – необходими са промени в българското законодателство, които да прехвърлят надзорни правомощия от БНБ към ЕЦБ и освен това да осигурят правна сигурност на ЕЦБ при прилагане на решенията ѝ в България. Вторият блок е свързан с надзорния процес. Необходимо е синхронизиране на надзорните практики на БНБ с тези на ЕЦБ като част от подготовката за присъединяване към ЕRМ. Тази част от процеса е вътрешноинституционална, протичаща двустранно между БНБ и ЕЦБ. На трето място идва цялостната оценка на някои банки в България – процес, ръководен от ЕЦБ, който обхващаща преглед на качеството на активите и стрес тест на банки.

На 12 ноември т.г. ЕЦБ публикува информация относно оценката на банките. На този етап ЕЦБ избра да извърши цялостна оценка на шест банки в България.

Специално прегледът на качеството на активите се очаква да бъде извършен на основата на данни от банковите баланси към края на 2018 г. и с използването на нова методология на ЕЦБ, публикувана през юни т.г.

Накрая ще се спра накратко върху очакваните ефекти върху кредитния процес, свързани с цялостната оценка на банките.

Първият очакван ефект е забавянето на кредитирането в периода на прегледа. Такива са историческите данни, наблюдавани в еврозоната през 2014 г. при оценката на банките преди стартирането на ЕНМ, а също и у нас при прегледа на активите през 2016 г. Това забавяне на кредита се дължи на няколко фактора – въздържане от поемането на нов кредитен риск, намален капацитет за администриране на кредитната дейност поради ангажирането на човешки ресурси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите. Всичко това общо намалява обема на съществуващия кредит.

Вторият очакван ефект е свързан с асиметричността на влиянието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 г., когато БНБ подложи всички банки у нас на преглед на активите и стрес тест, сега оценката ще бъде извършена само на няколко банки. При равни други условия, допускайки че това ще засегне кредитния процес в съответните банки, това означава създаване на относителни предимства за банките извън процеса.

*Заглавието е на редакцията. Публикуваме текста със съкращения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във