Банкеръ Weekly

Гурме

Василев сготви "Меню за реформатори"

Бившият вицепремиер на България Николай Василев очевидно не е издържал да гледа обърканите възвратнопостъпателни движения на българската икономика по време на безкрайния й преход. Затова е написал книга, която има мисията да отграничи истинското реформаторство от партийния популизъм и имитацията на действеност по въпроса. Кръстил я по начин, нетърпящ възражение - "Меню за реформатори", с подзаглавие "Визия за модерната икономическа политика".


Енциклопедичното четиво търси и намира отговорите на десетки въпроси, по които нашите политици упражняват лаическите си умения, като "Бюджетните разходи - "Не е щедрост да се харчат чужди пари", "Анатема ли е демонтирането на социалната държава", "Откъде ще дойде икономическият растеж", "Как да увеличим износа", "Made in Bulgaria - как да подкрепим родния бизнес", "Кой да определя приоритетните сектори", "Помага или пречи минималната работна заплата", "Какво да правим с бежанците и имигрантите", "Конвертируеми" ли сме" и т.н.


Някой, чел само една книга, би казал: "Аман от многознайковци и рецептурчици", но това би значело две неща - първо, непознаване на автора и после атрофия на естествения човешки стремеж към познанието.


А Василев е човек педантичен, добър реторик, силен както в обобщенията, така и в конкретиката, финансов и икономически практик и аналитик. Затова отговорите на отделните въпроси имат не само сериозна научнопрактическа стойност, но бликащата свежа публицистика и елегантен стил правят четенето на тази книга заразително.


На добър час!



 


Василев казва някои "нелицеприятни" истини за патологично объркания черноглед българин. Едва ли можем да заподозрем автора в безпочвен оптимизъм и патриотарство, той просто вади "добрите новини", за които като че ли масовият слух вече е закърнял. Четете:


"България въобще не е виновна за световната криза. Ако другите държави имаха бюджетни излишъци като нас, нямаше да има дългова криза. Ако Европа намаляваше данъците като нас, нямаше да изостава толкова в световен мащаб като инвестиции и темпове на растеж".


Неподвластен на популистките критики, Василев изказва и други "еретични" мисли: "Верен ли е митът, че от година на година живеем по-зле? От 1997 до 2008 г. нещата подобриха ли се, или не? През февруари 1997 г. средната заплата падна докъм 3 долара на месец. България изпадна в тотална икономическа и банкова криза, а държавата беше на крачка от втори фалит след 1990 година. Едва ли изобщо някой се е чувствал добре. В сравнение с това 2008 г. беше най-добрата година за българската икономика от времето на Хан Аспарух досега".


В книгата има цяла глава, посветена на причините и развитието на кризата, но изкушени от идеята за следкризисното поведение, нека се надвесим над главата "Фирмите се нуждаят не от кредити, а от собствен капитал". Василев припомня познатите твърдения: "Износът не води до растеж, защото не расте потреблението, населението не потребява, а спестява в депозити, с което забавя икономиката, банките пречат на бизнеса, защото не кредитират, а и лихвите са високи, фирмите се нуждаят от свежи средства, за да заработят, но никой не им ги дава, ако правителството увеличи разходите (доходи, обществени поръчки), растежът ще е по-висок".


На тези аксиоми авторът противопоставя защитими тези. Не банките са "лоши", защото не дават кредити, а повечето фирми не могат да представят убедителни резултати и инвестиционни планове, за да ги заслужат, пише Василев. И още нещо, още по-разтърсващо - и отделната фирма, и цялата икономика се нуждаят не от кредити, а от собствен капитал. Василев споделя тезата, че високата задлъжнялост увеличава риска от фалит. Затова препоръчва на фирмите да се финансират със собствен капитал, особено по време на криза, когато продажбите и печалбите може съвсем да се сринат. На въпроса: "Откъде?", авторът вади направо приятелски съвети. Ето ги: Лични спестявания на собствениците. Много често фирмите са регистрирани с 5000 лв. основен капитал, а след това собственикът е дал още милиони като кредит на фирмата си. Добре би било това да се капитализира и тогава балансът ще изглежда по-добре. На второ място - привличане на партньори - фирми от същия бранш, лица, близки до собственика. И, естествено, се стига до две форми, които не говорят много на голяма част от българските предприемачи, но са сериозни инструменти като прибягване до инвестиционни фондове за дялови инвестиции (venturecapital, private equity), както и публични емисии на ценни книжа през борсата.


Интересни са превъплъщенията на автора на "Менюто". Както слага ръка на рамото на изтерзания предприемач, така извисява анализа си на високо макроикономическо ниво, откъдето нещата се виждат още по-добре. Той се заиграва с Кейнс, който цитира Ленин, като казва, че: "Най-добрият начин да се унищожи капиталистическата система е да се поквари валутата." От перспективата на 2014 г. бих добавил: "Един от най-лесните начини да унищожиш една нация е като позволиш да има бюджетни дефицити и да натрупа огромни дългове".Всъщност това е почти същото, защото точно така ще унищожиш и валутата на тази нация. Стъпил на тази база, Василев става краен. (Това не е толкова страшно, ние отдавна свикнахме да живеем в крайностите на валутния борд.) Ето как звучи: "Бих предложил в целия ЕС да се забрани бюджетният дефицит и точка. Правителствата да харчат не повече от приходите, които събират". Аналитикът предполага, че следкризисно популистите са повече от реформаторите. Но какво от това, ако ги слушаме, все едно да оставим децата да решават какво да ядат, като резултатът ще бъде единствено бонбони, хамбургери и всички junk food (храни боклук) - вкусно, но вредно.


Пак във връзка с дефицитите Василев анализира "спасението от тях" в главата "Проклятието на дълговете -бързият път надолу по пързалката". "Дълговете се натрупват почти по един и същ начин във всички държави: бюджетът е на (голям) дефицит, взима се дълг, за да се финансират разходите (дефицитът), после се плащат лихви върху дълговете, което допълнително утежнява бъдещото балансиране на бюджета... Накрая, колкото повече се покачва дългът, толкова повече се вдигат лихвите заради по-високата рискова премия, която инвеститорите очакват, затова обслужването на дълга става все по-трудно." Следва припомняне на гръцкия модел. "Често чуваме как южните ни съседи не виждат смисъл да работят и да плащат данъци, защото те отивали най-вече за изплащане на дълговете и лихвите към чуждестранните кредитори. Да, така е. Математически няма друг начин. Не е възможно да вземеш огромни дългове, да плащаш върху тях високи лихви - за връщането на главниците изобщо да не говорим, и да не ти е трудно. А като вземаха големите дългове и вдигаха с тях доходите си, защо никой не се оплакваше?"


Плоският данък се превърна във финансова дъвка номер едно от средата на миналата година. Разединението по линията "за - против" разклати сериозно управляващата коалиция. Василев посвещава значителна част от книгата си на този въпрос и накрая стига до заключението, че е важно данъците да са ниски, плоскостта е само екстра. Което е нова теза, непозната на действащите политици. Вижте разсъжденията на автора. Ако плоската ставка е 50% или повече - Non, merci! - казано на езика на държавата, която най-много се заканва да вдигне максималната ставка. Тогава и бедният, и богатият ще плащат огромен данък - лоша работа. Целият смисъл на плоския данък е той да е нисък. Естония въведе 26% още през 90-те години. По-късно ние ги забихме в земята с нашите 10 процента. На футбол и волейбол също ги бием, но горе-долу това е всичко - по повечето политики, дискутирани в тази книга, Естония е пример за цяла Европа (нисък дълг, балансиран бюджет, силни предприемачи, модерно електронно управление). Ние поне в плоския данък сме по-добри. Дано някой не се сети да унищожи и това наше предимство. За мен ниската максимална ставка е дори по-важна от плоскостта, казва Василев. Нещо повече, авторът поставя в подчинено положение и въпроса за необлагаемия минимум, който предизвика остри обществени препирни. "По въпроса за необлагаемия минимум, комбиниран с ниска плоска ставка за по-високите доходи, съм почти неутрален. За мен този въпрос е второстепенен в сравнение с това максималната ставка да е ниска." Но в крайна сметка, претегляйки всички аргументи, авторът пише: "Предлагам да се запази режимът, валиден до 2013 г., според който се запазва плоският данък без необлагаем минимум."


Василев взема отношение и по усилията на управляващите да правят власт с човешко лице с конкретен повод въведената политика хората, които получават минимална работна заплата или по-малко, да могат да си получат внесения данък за цялата 2014 г. обратно през 2015 г., след като попълнят данъчна декларация. Василев не подкрепя подобна мярка с няколко ясни аргументи


1. За пръв път се нарушава основен принцип в данъчното облагане - математиците биха го нарекли непрекъснатост на функцията, че не е редно човек, който получава по-нисък нетен доход, да получава по-висок брутен доход. И обратно - който има по-висока заплата, да получава по-нисък нетен доход. Сега минималната работна заплата е 340 лв. на месец. Хората със заплата 350-360-370 лв. ще платят данък и накрая ще получат по-нисък нетен доход от хората с 340 лв., които ще си получат целия данък обратно. Странно и несправедливо. По-точно - голяма глупост и лош прецедент.


2. Създава се много силен стимул стотици хиляди хора да декларират, че получават минималния доход. Държавата ще загуби много приходи от данъци и осигуровки.


3. Сега стотици хиляди граждани, които имат единствено трудови доходи и едва ли са попълвали данъчна декларация, ще трябва да го направят. Бумащината в системата ще се увеличи значително.


4. Прогнозата ми е, че много голяма част от засегнатите изобщо няма да внесат данъчна декларация, което ще обезсмисли цялата тази политика. По-правилна политика щеше да бъде да се въведе необлагаем минимум за всички. Но пък това бюджетът не може да си го позволи. А най-правилна - да не се прави нищо по темата.


 

 

Г-н Василев, целият ни преход от социализъм към капитализъм не е ли всъщност низ от (псевдо)реформи?


- Не повече от една трета от годините са били наистина реформаторски.


В какво отношение са реформите като изблици и приемствеността в името на някаква консенсусна цел?

- Това са различни координатни оси. Приемствеността не изключва реформаторското, но е възможно и две последователни правителства да са реформаторски, без да има приемственост между тях.


Преди да кажем какво е тази книга, споделете какво не е. Това би Ви предпазило от неверни оценки на предубедени читатели.

- Това не е учебник, но може да се използва за учебни цели от студенти и преподаватели. Това не е политическа програма, но прилича на такава и бих се радвал, ако намери поддръжници. Това не е исторически преглед, но все пак е анализ на световната и българската икономика за последните десетилетия. Книгата не е партийно обвързана, не взема политическа страна, но би била полезна за реформаторски настроените политици.


А какво е това гурме "Меню за реформатори"?

- Никола Янков каза, че прилича на наръчник по държавно управление. София Касидова я оприличи на наръчник по приложна икономика. Тя е и кръстницата на книгата. (Бел. ред - двамата, заедно с Валери Димитров, са автори на предговорите към книгата.)


Какво прави тази жива златна рибка в една празна чиния?

- Внушението е, че на никого нищо няма да му се даде даром. Не давай на бедния риба, а го научи да си я лови сам.


Златната рибка обаче на практика си е просто проста рибка.

- Да, приказната златна рибка не съществува, идеята е всеки сам да си я търси. Имам предвид успеха.

Facebook logo
Бъдете с нас и във