Банкеръ Daily

Финансов дневник

Вашингтонски противоречия за българската икономика

Пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка са в ход, макар и във виртуален формат. И докато се решават проблемите на световната финансова система, вниманието у нас приковават далеч по-тривиални теми. Например прогнозите на двете институции за българската икономика. През тази година обаче те са доста противоречиви и донякъде взаимоизключващи се. 

Първата забележима разлика е, че докладът на СБ бе публикуван преди парламентарните избори, а този на МВФ след тях. Ще побързаме обаче да кажем, че едва ли става дума за някаква дълбока конспирация, а по-скоро за разлики в графиците за публикуване. 

Всъщност цифрите вътре са далеч по-любопитни. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира че реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 4.4% през 2021 г. и през 2022 г., след като отбеляза спад от 3.8% за 2020 година. Фонда на практика ревизира прогнозата си от октомври 2020 г. за растеж от 4.1 на сто през тази година. 

През 2022 г. МВФ очаква икономиката на България да нарасне отново с 4.4%, а инфлацията най-напред да забави темп до 1% през тази година (спрямо 1.2% миналата година), след което да се ускори до 2% през 2022-ра. Очакванията са безработицата да се понижи от 5.2% през 2020 г. до 4.8% през 2021 г. и до 4.4% през 2022 г., сочат прогнозните данни на МВФ.

Несигурността около хода на пандемията остава голяма. Ако настъплението на COVID-19 се разшири и бъдем принудени да продължим социалното дистанциране и забавянета на ваксинационната програма продължи, 2021-а година също ще бъде пожертвана без да се стигне дои подобряването на терапиите значително се забави, прогнозираното икономическо възстановяване през 2021 г. може да се забави.

В средносрочен план съществуват рискове, свързани със средствата на ЕС, които могат да стимулират растежа повече от очакваното, ако се използват бързо за проекти за публични инвестиции, съчетани с подпомагане на структурни реформи.

В пълен контраст Световната банка занижава очакванията си за икономическия растеж на България. За настоящата 2021 г. институцията прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще се разшири едва с 2.6%, т.е. с 0.7 процентни пункта по-ниско от предишната прогноза от януари т.г. (3.3%). За изминалата 2020 г. Световната банка смята, че спадът ще е 4.2%, т.е. по-малък в сравнение с предишните ѝ очаквания – за  5.1%. За следващата 2022 г. прогнозата е за 3.3% икономически ръст в сравнение със заложените 3.7% в прогнозата от януари т.г. За 2023 г. се очаква забавяне на ускорението и стабилизиране на растежа на ниво от 3.4%.

Банката подчертава още, че въпреки силния ръст от 3.6 процента средно за петте предпандемични години, реалното сближаване на българската икономика с ЕС е бавно. Страната остава най-бедната членка на Съюза с БВП на глава от населението на ниво от 53% от средното за блока. 

В по-критичния доклад СБ казва, че пандемията е разкрила недостатъците на редица публични системи - здравеопазване, образование, социална защита и административни услуги. Наблюдава се сериозен недостиг на медицински персонал, разделението в образованието по социално-икономически статус нараства, програмите за социално подпомагане са недостатъчни и неправилно насочени. Това са само част от констатациите. Не е пропусната критиката за бавната дигитализация на административните услуги. Това са предизвикателствата, с които правителството не се справя, посочва още Световната банка в доклада си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във