Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Валутният борд между спекуланти, интриганти и гаранти

Само Народното събрание може да девалвира лева и да срине борда

Валутният борд отърва кожата, въздъхнаха лаиците след изявлението на служебния премиер Марин Райков при представянето на служебния кабинет. А Райков каза буквално: Няма да допуснем политика, която би поставила под въпрос финансовата дисциплина и действащия Валутен борд в страната, който ще остане в сила до присъединяването ни към еврозоната. Споменаваме лаиците, защото финансистите знаят, че паричният съвет е недосегаем пот Закона за БНБ. За щастие на нацията и на страната, когато се пишеше регламентът на Борда, експертите от МВФ и редица български финансови експерти не позволиха да вземе връх типичната нашенска всезнайковщина и самонадеяност.


Фиксираният курс на лева спрямо еврото и системата на Валутен борд могат да бъдат отменени единствено, ако Народното събрание промени Закона за БНБ, чл.29. Всякакви други хипотези са само фриволно чесане на езици. Както се видя през последните дни - желаещи да го правят има в изобилие.


Практически има и още един вариант за сриване на борда - ако задлъжнялостта на държавата се увеличи бързо до нива, при които тя да не може да обслужва дълга си. Това би могло да се случи, ако лихвените плащания на бюджета нараснат двойно и надхвърлят 1 млрд. лв. годишно. За да се стигне дотам обаче, дори при 100% поскъпване на държавния дълг, трябва да бъдат емитирани облигации за близо 3 млрд. евро, или за 6 млрд. лева. Не че не е възможно, но още при намека, че се замислят подобни действия, което и да е правителство ще бъде свалено. Да не говорим, че за подобни облигационни емисии също се изискват решения на Народното събрание.


Нека напомним основното в правните регулации на Валутния борд и на фиксирания валутен курс. Механизмът на функционирането му е описан в Глава V Парични функции и операции на банката на Закона за БНБ. Там, в чл.29 е записано, че


левът е привързан

в определено съотношение към германската марка, а след като тя преустанови своето съществуване - към еврото. Това е важен текст, защото той обяснява какво става с Валутния борд, ако еврозоната се разпадне и еврото престане да съществува като единна европейска валута. В този случай по силата на Закона за БНБ Валутният борд продължава да функционира и левът автоматично се привързва отново към германската марка в съотношение едно към едно.


В член 28 от същия закон пък изрично се казва, че


задълженията на БНБ

не могат да надхвърлят левовата равностойност на валутния резерв, преизчислен по фиксирания в чл.29 курс. И се изброява за кои задължения става дума - това са банкнотите и монетите в обращение и салдата по сметки на други лица в БНБ, разплащателните сметки, минималните задължителни резерви на кредитните институции, както и сметките на правителството и на различни държавни фондове (така нареченият фискален резерв) в Централната банка.


Този и следващите текстове в Глава V на закона създават автоматичен механизъм за поддържане на Валутния борд. Ако например държавата намали фискалния си резерв, за да плати свои задължения, БНБ веднага продава евро на пазара по фиксиран курс, за да набави необходимия левов ресурс и превежда суми по нареждане на правителството на неговите външни или вътрешни контрагенти. Тогава намалява активът, но намалява и пасивът на управление Емисионно на БНБ, което всъщност управлява Валутния борд. Същото се случва и ако банките започнат да теглят средства от сметките си в БНБ, за да плащат на клиентите си. При положение че активите на Централната банка спаднат поради по-малък приток на валута в държавата, тя съответно намалява обема на банкнотите и монетите в обращение.


Всичко това представлява автоматизмът на Валутния борд, заложен в Закона за БНБ. За допълнителното му гарантиране в Глава V са записани и специални правила - къде, колко и в какви финансови инструменти може да бъде инвестиран валутният резерв, така че те да не носят риск от загуби заради девалвация на международни валути или примерно заради проблеми с плащанията по испански, гръцки, италиански или други подобни държавни облигации.


Решен е и въпросът с опасността от изкуствени печалби и загуби, произтичащи от измененията в цената на златото. Всички курсови разлики от поскъпване или поевтиняване на златния резерв се отнасят по специална сметка и не участват във формирането на приходите и разходите на БНБ.


Изброяваме всичко това, за да е ясно, че дори и да иска,


БНБ не може да предприеме девалвация на лева

чрез обезценка на валутния си резерв, като го инвестира рисково. Това би означавало нарушаване на закона.


Няма как да се реализират и разни странни предложения, появили се наскоро в социалните мрежи: Централната банка да продаде част от резервите си и след като те намалеят, левът да се обезцени. Валутните резерви са актив и ако бъде продаден част от него, се получава друг актив, а той в крайна сметка трябва да отговаря на изискванията в Глава V на Закона за БНБ. Така че при такива трансформации общият размер на резерва остава непроменен.


Има, разбира се, чисто хипотетична възможност БНБ да закупи левове (които сама трябва да напечата) срещу валута. Само че според закона, след като тези банкноти бъдат закупени, те моментално трябва да бъдат извадени от обращение, защото няма да отговарят на изискванията на неговия чл.28 да имат покритие в евро. С други думи, и по тази линия се стига до извода, че за да бъде сринат Валутният борд, Народното събрание трябва да промени Закона за БНБ.


Въпреки тези сериозни защитни съоръжения


мераци за девалвация на лева

и отмяна на Валутния борд има още от 1999-а. След приемането ни в ЕС пък всевъзможни експерти се чудеха как с фиксиран валутен курс някой ден ще влезем в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото.


От няколко години насам други специалисти твърдят, че левът бил надценен и това пречело на конкурентоспособността на българския износ. И затова било добре националната ни валута да претърпи обезценка. Нека за момент допуснем, че имаме действащо Народно събрание, което ще вземе решение да девалвира курса. Въобще не е сигурно, че това ще се отрази добре на бизнеса, в това число и на онзи, чиято продукция се изнася и постъпленията от нея са в евро. Първо, защото повечето суровини и материали се внасят в България и цената им в левове автоматично ще се увеличи. Освен това горивата - петрол, газ, част от въглищата и ядрените касети за АЕЦ Козлодуй, също са вносни и съответно ще поскъпнат. Което автоматично води до увеличаване на разходите за енергия както за фирмите, така и за гражданите. Търговците автоматично ще вдигнат цените на стоките, за да запазят стойността на продукцията си на вътрешния пазар.


Не на последно място, от една девалвация на лева или от отмяна на Валутния борд ще загубят гражданите, защото спестяванията им в левове, възнагражденията им, пенсиите и социалните помощи ще бъдат обезценени. Печеливши ще са само онези, чиито валутни спестявания надхвърлят многократно задълженията им левове. А това е една малка група от хора, които от двадесет години насам се опитват, а често и успяват, да ловят риба в мътна вода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във