Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Валутният борд & масовата психоза

S 250 801c7771 7302 4668 a25f 227529426749
S 250 812855a1 b35d 408f b81a 94f0c4bce805
S 250 d6180011 17a0 4a5f 98e0 f2ecffaf8664
S 250 8a9798df 993f 4f21 b72d 2b6a5cbef711

На финала на дългия маратон по приемането ни във валутно-обменния механизъм ERM II и Европейския надзорен механизъм българските институции трудно биха отчели желания успех. Вместо очакваните поздравления за усилията си, правителството и БНБ ще трябва тепърва да търсят широка обществена подкрепа за завършването на процеса. 

Дотук общата оценка е: Лоша комуникация и подценяване на ситуацията!

Само така може да обясним общественото напрежение, набиращо скорост след 23 януари, благодарение на внесените от Менда Стоянова поправки в Закона за БНБ. Експерти и граждани настръхнаха от спекулациите, че тихомълком се подготвя отмяна на валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото. Напрежението прерасна в масова психоза, защото в продължение на дни никой не се нае да обясни какви са мотивите за промените и защо се правят по порочната, но вече утвърдена практика в парламента - "на тъмно" - т.е. чрез изменения в преходните и заключителните разпоредби на друг закон, внесени от група депутати в последния момент - между двете четения, без обществено обсъждане и оценка на въздействието.

На петия ден на нагнетяващо се напрежение БНБ и финансовото министерство обявиха, че заедно с ЕЦБ подкрепят законопроекта, въпреки че под него стоят подписите на председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и група депутати от ГЕРБ. Седмица по-късно пък стана ясно, че текстовете са изготвени от експертите от БНБ по искане на Европейската централна банка. 

За какво иде реч

На 23 януари 2020 г. в парламента са внесени промени в член 29 от Закона за БНБ чрез преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон. Оказва се, че това е първата промяна в текста, уреждащ валутния курс на лева спрямо еврото, от 20 години насам.

През далечната 1997 г. в него е записано, че "официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал.1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото".

ГЕРБ допълват действащия текст с трета алинея, според която "Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз".

"Банкеръ" провери съдържанието на документите

В промените в Закона за БНБ са цитирани два европейски документа. В параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет от 1997 г. се казва, че валутният курс (в случая лев към евро - бел. ав.) и колебанията от плюс-минус 15% в него се определят "по взаимно съгласие на министрите на държавите-членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите-членки извън еврозоната, участващи в механизма. Следва се обща процедура с участието на Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет". Всяка от страните в този процес, включително ЕЦБ, има правото да поиска конфиденциална процедура за промяна на валутния курс.   

Теоретично тези текстове дават право на Еврогрупата и ЕЦБ да променят фиксирания курс при влизането ни в ERM II и по време на престоя ни в еврочакалнята след преговори с българския финансов министър и управителя на БНБ.

От уточненията на Димитър Радев и Владислав Горанов обаче най-накрая се изясни, че това може да се случи само с абсолютен консенсус. Освен това практиката е държавите с фиксиран курс да го запазват след влизането си в ERM II, както например се е случило с прибалтийски страни. 

Заради нестихващите притеснения премиерът Бойко Борисов поиска от Горанов и Радев промените в закона да бъдат допълнени с нещо като предпазна клауза. Министър-председателят настоя курсът на лева към еврото, който подлежи на преговори с Еврогрупата и ЕЦБ, да бъде приеман само с ратификация на българския парламент.

До редакционното приключване на броя нямаше официална информация дали БНБ и финансовото министерство са готови с поисканите от Борисов изменения. 

Конкретна дата за ERM II

С една дума няма причина за целия този шум, текстът е абсолютно стандартен. Появяването му означава само едно - правителството е пред завършване на приемането ни в механизма ERM II. Сроковете - до края на април 2020-а, са абсолютно реални. Реакцията на хората обаче показа, че степента на доверие в правителството е много ниска, заяви пред "Банкеръ" финансистът Любомир Дацов.

Дацов уточни също, че курсът на лева към еврото е въпрос на преговори, тъй като той трябва да е равновесен, когато влизаш в ERM II. "Друг е въпросът как се изчисля равновесен курс.

Има много методи за изчисляване на равновесен валутен курс, но верният е как ще реагира платежният баланс. Когато няма проблеми с платежния баланс и търговската сметка, тогава е ясно, че валутният курс е в равновесие и няма никакви диспропорции", обясни експертът.

По думите му внесените текстове са съвсем нормални и не би следвало да пораждат никакви притеснения. Според него такива изменения в закона се правят, когато има ясна дата за ERM II. "По-добра новина отдавна не бях чувал", обобщи Любомир Дацов. 

Обяснителен режим - постфактум

Или влизаме в еврозоната с фиксирания курс на лева към еврото, или се отказваме от членството ни. Около тази позиция се обединиха "тримата големи" в процеса на присъединяване към ERM II - премиерът Бойко Борисов, управителят на БНБ Димитър Радев и финансовият министър Владислав Горанов. Те полагат усилия всички усилия до края на април България да влезе в механизма ERM II и Банковия съюз. 

Министър-председателят подчерта, че участието ни в тези структури е гаранция, че "повече няма да падат банки", ще намалеят непрекъснатите рискове и че страната ни ще участва активно във вземането на решения. По думите му няма да се повишават цени, ще влизаме с този курс, който е днес, и валутният борд няма да пада.

Горанов също увери, че правителството няма да предприема нищо, което поставя под риск валутния курс лев-евро, който действа в момента. "Ако някой повдигне този въпрос пред нас, няма да влезем. Или ще влезем с този курс, или няма да влезем. Много е просто, ясно и точно", акцентира финансовият министър.

Успокоение внесе и гуверньорът. "Ние се намираме на финалната права по преговорите за присъединяването и до участие в еврозоната. Това е позиция на правителството. Темата с валутния курс никога не поставяна по време на разговорите с европейските финансови институции", подчерта на свой ред Димитър Радев.

Плюсове и минуси на присъединяването 

Експертите от агенция "Фич" очертават като плюс от членството в еврозоната достъпът до статут на резервна валута, който елиминира риска от самостоятелно действие при валутни кризи. Въвеждането на еврото също така подпомага чуждестранното търсене на вътрешни финансови активи и допринася за гъвкавост на фискалните и външните финанси. Намалява се кредитният риск, а и се получава достъп до надеждната рамка на ЕЦБ за парична политика и средства за ликвидност за банките. Агенцията отчита и по-ниски транзакционни разходи и увеличени търговски и капиталови потоци с останалата част от еврозоната, както и допълнителни възможности за външно финансиране за страни в беда.

Основните недостатъци пък са загубата на гъвкавост на паричната политика и гъвкавостта на валутната политика. Има макро и финансови рискове от прекомерния приток на капитал, включително потенциален скок на цените на кредитите. Забелязва се потенциал за силен дефлационен натиск. Тежест се явява и потенциалното задължение на членките на еврозоната да предоставят на финансова подкрепа на други държави от валутния съюз в случай на кризи и необходимост от спасителни програми. 

Комуникационната стратегия издиша

Никой никога не е имал намерение да сменя валутния курс, при никакви обстоятелства, потвърди пред изданието и бившият вицепремиер от кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев. "Втората тема е комуникационната стратегия на правителството. Влизането ни еврозоната е пълна мъгла, това не е от вчера или днес и не засяга само сегашното правителство. Ту искаме, ту не искаме. Ще влизаме тази година или догодина. После срокът бе края на българското председателство на ЕС, което вече забравихме през коя година се проведе", коментира Василев. 

Без да навлиза в детайли, той сподели, че промените в закона са технически въпрос между БНБ и ЕЦБ, който не засяга масовата публика. "Това се подробности, които нямат никакво значение за валутния курс. Но всичко това е резултат от липсата на добра комуникационна политика по темата", обясни бившият вицепремиер. 

Все пак Николай Василев видя в казуса и един голям позитив: "Популистите в държавата, те си знаят кои са, те навремето бяха против влизането в НАТО, против ЕС, против валутния борд. Сега изведнъж много от тези популисти или масово населението, което не подкрепя каквито и да е реформи, като чуха, че ще променят валутния курс - писнаха. И се оказа, че подкрепят валутния борд. Всъщност това е страхотно", обобщи Василев. 

Ексминистърът заяви, че през 2009 г. страната ни е била по-близо до членство в еврозоната, отколкото през 2020 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във