Банкеръ Weekly

Финансов дневник

В КАПАНА ЛИХВЕНИТЕ СЪБЛАЗНИ

Къде е уловката? Това вероятно е най-честият въпрос, който човек си задава, гледайки рекламите за банковите депозити в последните месеци. И няма как да не е, след като отвсякъде го залива информация за немислими доскоро лихви от порядъка на седем-осем, че и повече процента, за които дори не трябва да се чака, а ще бъдат изплатени авансово...
Експертите в бранша се опитват да убедят потребителя, че става въпрос за напълно пазарни принципи. Казано по друг начин, депозитната война е следствие от световната финансова криза и по-трудния и скъп достъп до ресурс от международните пазари. Други пък твърдят, че рекордните лихви, обявени в последно време, се дължат на ангажиментите които мениджърите на нашите кредитни институции са поели пред своите шефове от банките майки за определено балансово число в края на годината.
За потребителя обаче е по-важно да знае как да избегне малките капани, които винаги се залагат при агресивното предлагане на депозитни продукти. Защото ако не е внимателен, рискува на финала да се окаже излъган в очакванията си за висока доходност на спестяванията си. А за да не се случи това, трябва да направи нещо много просто - да си чете договора и особено текстовете в него, написани с по-дребен шрифт (макар че банкерите твърдо отстояват позицията, че малките букви са отживелица). Но и без да са по-трудно четими, уловките са си уловки!
Във въпросните пасажи в договора за спестовен продукт с авансово получаване на лихвата например може да пише, че при изтегляне на депозита или на част от него, както и при внасяне на допълнителна сума, контрактът с банката се прекратява предсрочно. Следствието от това е, че върху вложената сума се дължи по-ниска от договорената (или направо символична) лихва. Може дори да се окаже, че според правилата на банката, която потребителят е избрал, ако той наруши контракта, не само да не получи нищо, въпреки че банката е разполагала с парите му, но и да трябва да плати неустойка плюс такси и комисиони.
Другата важна подробност в условията на депозитите е дали те се подновяват автоматично, ако сумите не бъдат изтеглени на падежа, или парите се прехвърлят по разплащателна сметка или в друг депозит с ниска лихва. С две думи, преди да се сключи договор с кредитната институция човек трябва добре да прецени за какъв период няма да се нуждае от съответния ресурс и да следи до кой момент той му носи задоволителна доходност.
Разбира се, другото важно нещо е на кого ще се дадат тези пари за управление. Най-простата логика е това да бъде банката, която предлага най-изгодна лихва. Проблемът обаче е, че кредитните институции обявяват цената за ресурса, който ползват, на различна основа - едни споменават равнището й на годишна база, а други - тази, която важи за целия период на депозита. Това прави сравнението доста трудна задача. Ето защо за потребителя ще е по-полезно да бъде обявяван един универсален показател, подобен на годишния процент на разходите при потребителските кредити, чрез който лесно да си направят сметката къде да вложат парите си. Такъв показател на практика съществува - това е ефективният годишен лихвен процент, или т.нар. еквивалентна лихва. Тя показва колко точно би била лихвата, която ще получи депозантът, ако вложената сума не се олихвява и капитализира няколко пъти годишно, а това става само веднъж на дванадесет месеца. Банкерите обаче се оправдават, че този показател се изчислява доста трудно, а и едва ли потребителите биха се ориентирали и се възползвали от него. В крайна сметка изводът е, че сметките са сложни, но си струва да се направят, ако човек не иска да остане излъган в очакванията си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във