Банкеръ Weekly

резонно

В дългова спирала ли сме?

БНБ публикува най-новите данни за брутния външен дълг (към края на юни), от които основните изводи са, че банки и фирми  връщат успешно заемите си от чужбина, докато държавата продължава да ги трупа. Държавата е добавила 3.5 млрд. евро външни дългове само за две години. За това време държавата е увеличила външната си задлъжнялост с близо 90 процента.Тук скачат десни аналитици и казват: "България вече е в дългова спирала."

На първо четене - да. България напълно изпълва определението за дългова спирала. А то е "състояние, при което държавата предпочита с години да тегли заеми, с които да финансира бюджетните си дефицити, вместо да реформира системата на публичните си финанси". Управляваната от безпринципна коалиция държава няма никаква политическа воля за реформи на "каците без дъно" - образование, полиция, армия и... здравеопазване, в което в момента се правят експерименти с неясен край.

 

 

Брутният външен дълг е важен показател, но по-важна е неговата разбивка - на държавен дълг, дълг на фирмите и на банките. Нека да започнем с позитивните новини. Те идват от банковата сфера. Българските банки вече дължат на своите собственици по-малко от 4 млрд. евро. След като в началото на кризата - в края на 2008 г.,  беше постигнат връх в банковите задължения от 9.6 млрд. евро, последва низходящ тренд, който продължава вече осма година. Преди това банките усилено теглеха заеми от своите майки, за да участват в кредитния бум и надуването на имотния балон. В момента те почти не използват външен ресурс при кредитирането и разчитат на привлечените депозити. Банките само за 12 месеца са възстановили на чуждестранните си собственици

около 800 млн. евро

Изрядни длъжници са и фирмите от реалната икономика. От кризата насам компаниите са изплатили близо 6 млрд. евро на своите чуждестранни собственици. Става дума предимно за заеми, които преди това чуждестранните компании са предоставили на своите дъщерни дружества в България.

Почти 4 млрд. евро са възстановени

през миналата година, което стана възможно заради по-добрите финансови резултати на компаниите. Данните на НАП показаха, че данъчната печалба на всички регистрирани фирми се е увеличила със 17% на годишна база до 19.2 млрд. лeва.

Едновременно с това се забелязва и тенденция за намаляване на брутната задлъжнялост на страната, което започна през второто тримесечие на миналата година.

Трупането на външни дългове от страна на държавата започна в средата на 2014 г., когато правителството на Пламен Орешарски изтегли 1 млрд. лв. от външните пазари. Парите бяха необходими за погасяване на друга емисия, с падеж в началото на 2015 г., както и за покриване на дефицит. Най-вече след затварянето на КТБ и поради наличния дефицит държавата на няколко пъти излиза на международните пазари, за да тегли заеми. Последния път това се случи през март 2016 г., като тогава второто правителство на ГЕРБ взе 2 млрд. евро. Така в края на второто тримесечие външният дълг на публичния сектор е 7.5 млрд. евро, или

с 3.5 млрд. евро повече

спрямо 24 месеца по-рано.
Друг показател е

делът на дълга към БВП

който е стабилен. В края на юни 2016 г. делът на брутния външен дълг на България нараства леко до 76.7% от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо нивото му от края на май, показват предварителните данни на Българската народна банка. За май данните сочеха 76.1 на сто.  Миналата година пък приключи  с брутен външен дълг за 34.091 млрд. евро, което беше 77.2% от БВП.

В абсолютно изражение брутният външен дълг нараства с 803.6 млн. евро до 34.895 млрд. евро за периода януари-юни 2016 г., но само спрямо юни 2015 г. има спад от 2% на годишна база, или със 701.7 млн. евро. Тогава показателят възлизаше на 35.6 млрд. евро, или 80.6% от БВП.

Въпреки покачването на дела на месечна база нивото му остава по-ниско както спрямо края на 2015 г., така и в сравнение с края на първото шестмесечие на миналата година.

За да добием представа какво се случва през последните две години, е добре да погледнем движението на дълга и неговия дял от БВП за по-дълъг срок от време.

Разглеждайки динамиката на брутния външен дълг на България за последните 17 години, можем да откроим четири отделни периода: От 1999 до 2003 г. брутният външен дълг остава почти непроменен в номинално изражение (изчислен в евро), докато в относително изражение (като процент от БВП) намалява поради икономически растеж и растеж на цените (номинално увеличение на БВП). Първите години след въвеждане на валутния борд се характеризират със стабилизиране на икономическата ситуация в страната и все още плахо навлизане на външни инвеститори.

В периода 2003-2008 г. външният дълг расте значително както в номинално изражение, така и в съотношение с БВП. Това са годините на силен икономически ръст преди кризата, когато външните инвестиции са един от основните двигатели на растежа.

В петилетката след началото на кризата (от 2009 до 2014 г.) се забелязва отново "стагниране" на външния дълг. Тези години се характеризират с ниска икономическа активност и несигурност от страна на външните инвеститори, както и с ограничено търсене на кредит.

През 2015 г. се забелязва значително намаляване на външния дълг както в номинално, така и в относително изражение, основно по линия на изплащане на кредите, отпуснати на български фирми от техните майки.

Много спорно е дали 80% дял на брутния външен дълг към БВП

е голяма или малка цифра

България има нисък валутен и лихвен риск, по отношение на срочността на дълга също пропорциите са добри - решителен превес на дългосрочния дълг. Други държави имат дългове, които значително надвишават брутния им продукт. Рекордьор е Люксембург, който носи знамето с 3443% дял на брутния дълг в БВП, между 100 и 200% са САЩ, Италия, Ирландия, над 300% - Хонконг...

В крайна сметка не е важно конкретното число за дела на дълга в БВП, а в способността на държавата, банките и фирмите да го обслужват. А това зависи от бизнес климата, съществена част от който е работата на съдебната система, за което е отрицателният пример в ЕС.

Както в икономиката, така и във финансите няма еднозначни величини. Трупането на дълг от бизнеса и банките е символ на оживление в икономиката и кредитирането, но и опасен сигнал за инвестиране в прегрели отрасли. Свиването на тези дългове е сигнал за реализъм, но и сигнал за стагнация, от която се опитваме да излезем.

Задлъжняването на държавата може да е сигнал за финансиране на скъпи реформи, но и за запълване на зейналите дупки в бюджета в резултат на изтичане на средства в нереформираните сектори.

Това, с което и започнахме, може да е сигнал за навлизане в дългова спирала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във