Банкеръ Weekly

Финансов дневник

В джобчето на държавата дрънкат милиарди

Управляващите - с чужда пита помен правят!

Приходите в хазната, заедно с помощите и даренията към края на юни 2020 година са 21.43 млрд. лева. Съпоставени със същия период на миналата година, те намаляват номинално с 855.1 млн. лева. И това е обяснимо след принудителната здравно-икономическа кома, наречена „извънредно положение“ и „извънредни мерки“.  

 

При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад с 1.27 млрд. лв. или около 6 процента. Затова пък данъчните чиновници и техните публични изпълнители са мотивирани да пишат постановления и запори и с гордост наричат себе си „репресивен апарат“. По време на пандемията стотици фирми, които не са приближени да властта,

усетиха какъв точно „апарат“ са те.

Постъпленията от помощи и дарения в бюджета, т.е. основно грантове по програмите и фондовете на Европейския съюз, са повече с 419.1 млн. лв. или с 36.4 % в сравнение с юни 2019 година.

Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски за първите шест месеца на тази година,  възлиза на 17.05 млрд. лева. Приходите от преки данъци са в размер на 3.16 млрд. лв., а от косвени данъци - 7.87 млрд. лева.

Любопитно е, че за полугодието постъпленията от ДДС са в размер на 5.20 млрд. лв., което е

едва 48.9 % от планираното. 

Министерството на финансите уточнява, че слабите постъпления се дължат на намалената стопанска активност и влошените макроикономически показатели за потребление, внос и износ, в резултат на пандемията и спада на цената на суровия петрол.

Ефектът в края на годината ще бъде още по-видим, защото ще се добавят и въведените от началото на юли намалени ставки от 20 на 9% за някои стоки и услуги (основно в туристическия бранш), които преди броени дни бяха допълнени и от намаляване на ставката за туроператорите, виното и бирата. Така че е съвсем нормално приходите от ДДС да намалеят допълнително заради политическите и в известен смисъл

нелогични решения на управляващите. 

Финансовото министерството отчита също, че приходите от акцизи възлизат на 2.54 млрд. лв., а постъпленията от мита са 104.2 млн. лева. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 5.31 млрд. лева. Неданъчните приходи са в размер на 2.80 млрд. лв., а тези от помощи и дарения - 1.57 млрд. лева.

От данните за разходната част на бюджета излиза, че управляващите

са похарчили около 800 млн. лв. повече

спрямо полугодието на 2019 година. Което означава 19.81 млрд. лв. спрямо 19.06 млрд. лв. година по-рано. Отново ще напомним, че в случая не става дума за значими бюджетни разходи за справяне с икономическата криза. Това се потвърждава и от финансовото министерство, което посочва, че "Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на миналата година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), на разходите за персонал и други."

По този начин, в края на първите шест месеца на 2020 г., три от които преминаха под знака на мащабна икономическа и здравна криза и на стотици неизпълнени обещания от страна на правителството, отново се оказахме с бюджетен излишък в размер на 1.61 млрд. лв. и фискален резерв в размер на 9.89 млрд. лева.

Некоментираната истина обаче е, че този добър баланс се поддържа благодарение на слабата реализация на капиталови разходи през този период и

клонящите към нула стимулиращи бюджетни мерки за икономиката. 

Все пак, както вече е ставало дума, заради засилващият се протестен натиск и все по-западащият бизнес, правителството реши да поразвърже кесията. Тези дни кабинетът обяви и втора серия от мерки за справяне с кризата, като социалните се оценяват на 731.5 млн. лв., а икономическите - на 431.4 млн. лева.

Водещ лайт мотив напоследък е и пренасочването на средства от сегашния програмен период на еврофондовете, но нека не се заблуждаваме - и това си има край. Поне досега практиката показва, че обещаните спасителни средства за бизнеса или не достигат до достатъчно широк кръг от фирми, или усвояването на средствата е твърде бавно, или пък се налага програмите да се прекрояват в движение заради предишните им недъзи.

Съществените проблеми обаче са други и те се разпростират отвъд спасяването на икономиката.

На първо място - през последното десетилетие изразходването на голяма част от бюджетните средства

се решава далеч от парламента.

Последният пример е с втория пакет от мерки срещу пандемията. За него ще се ползват пари от хазната, но харченето им не минава през актуализация на държавния бюджет.

Финансисти напомнят, че по Закона за публични финанси, от резерва могат да се погасяват заеми и да се финансира дефицит при приключване на съответния бюджет, но не и да се плащат текущи разходи, които не съществуват в закона за бюджета за съответната година.

Още по-неприятно впечатление прави, че разходите

не се обосновават с адекватна оценка на въздействие.

Последният покъртителен пример е едноличното решение на премиера за 30-процентно увеличение на чиновническите заплати в 28 държавни агенции. В проекта на постановлението, което се очаква да излезе, не е посочено нито колко пари ще струва това на бюджета, нито колко души ще се възползват от щедростта на правителството. Да не говорим, че общественото обсъждане е при съкратен наполовина срок - от 30 на 14 дни. 

Разбира се, може да се говори доста и за данъчната политика. Против всяка бюджетна логика е да се въвеждат различни ДДС ставки без оценка

с колко ще бъде ощетен бюджета

и колко ще спечели бизнесът от това. Така че ефектът върху бизнеса, цените и пазара на труда остана без прогнозна оценка.

Ако се върнем на въпросните мерки срещу кризата, например при представянето им не бе казана една дума за това как те ще помогнат за икономическото възстановяване до края на годината, през която по прогноза на Европейската комисия се очаква реалният БВП на България да се срине с около 7 на сто. 

Фактът, който може би най-много боде очите на данъкоплатеца е собственическото отношение на премиера и неговия кабинет по отношение на държавните пари. Осъществяването на бюджетните разходи се облича във фрази от сорта:

"ще дадем", "ще отпуснем", "ще подпомогнем".

Това дразни данъкоплатците, защото и децата знаят, че средствата в държавния бюджет са натрупани от събраните данъци, такси, акцизи и мита, т.е. от всички нас. А не от правителството, депутатите и партийния елит на ГЕРБ. В този смисъл правителството е длъжно да предложи на парламента за одобрение бюджетна програма за разпределение на събраните приходи - по най-правилния и прозрачен начин, естествено - и това не е нужно да става под звуците на фанфари. 

Очевидно е, че увеличаването на разходите има за цел да понамали натиска за оставката на кабинета. Но да не забравяме, че протестите са и за върховенство на закона, а до момента - поне при изпълнението на бюджета - този принцип се спазва половинчато. Меко казано...

Facebook logo
Бъдете с нас и във