Банкеръ Weekly

Финансов дневник

УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ЛИХВИТЕ НЯМА ДА ВЛОШИ ПОРТФЕЙЛИТЕ

Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг към края на септември 2008 г. са общо 5.43 млрд. лв., или 8.2% от БВП. В сравнение с края на деветмесечието на 2007-а бизнесът е нараснал със 77.7 процента. Договорите само по финансов лизинг са на стойност 5.35 млрд. лв., докато година по-рано те бяха малко над 3 млрд. лева. Делът на тази услуга в общия обем на вземанията по лизингови договори се увеличава от 98.2% на 98.5 процента. Новите договори, сключени за периода от средата на годината до края на септември, пък са на стойност 1.08 млрд. лева.
Традиционно най-голям дял от вземанията се пада на лизинга на леки автомобили. В края на септември те възлизат на 1.83 млрд. лв. (или 34.2 процента). Следващият най-лизингован актив са машините, съоръженията и индустриалното оборудване. Задълженията по тези контракти са общо за 1.46 млрд. лева. Товарните и лекотоварните автомобили заемат 26.7% от вземанията на лизинговите компании, като общата стойност на задълженията по договори за лизинг на такъв вид активи е 1.48 млрд. лева.

Пламен Минев е главен изпълнителен директор на УниКредит Лизинг от ноември 2007 година. Същевременно заема и поста главен бизнес директор на компанията. На тази позиция той е от обединяването на лизинговите компании на УниКредит Груп в България. Преди това Минев бе главен изпълнителен директор на едно от интегрираните дружества - УниКредит Лизинг България. Кариерата му обаче е свързана с групата отдавна. Преди да застане начело на лизинговата компания, той ръководеше клоновата мрежа на БУЛБАНК. Професионалният му път минава и през БНБ, и МИНЕРАЛБАНК.

Г-н Минев, финансовите системи в целия свят са обхванати от криза, а според официалната статистика на Българска народна банка лизинговият бизнес у нас продължава да расте с над 75% на годишна база. Означава ли това, че секторът все още не усеща негативното влияние на случващото се на глобалните пазари?
- Информацията, която цитирате, се отнася за първите девет месеца на 2008 г. - период, в който глобалната криза все още не беше оставила отпечатъка си върху финансовия, още по-малко върху реалния сектор на България. От тази гледна точка ръстовете, за които говорите, следват логиката на традиционно динамично развиващия се лизингов пазар у нас. През последните години този бизнес наистина растеше бързо - ако средно за страните от Централна и Източна Европа увеличението на обемите бе между 20 и 30%, нарастването на нашия пазар бе над 70 процента.
Не така обаче изглеждат нещата през последните два месеца. Глобалната криза се отрази на финансовите пазари както в Европа, така и в България. Повечето лизингови компании, опериращи на българския пазар, са част от банкови и финансови групировки. Това е причината те също да усетят въздействието на кризата под формата на известни нарушения в ликвидността. Дружествата станаха по-предпазливи и консервативни, което е нормално поведение в подобна ситуация. От друга страна, някои представители на реалната икономика също бяха повлияни от нея, отделни сектори вече започнаха да изпитват сериозни затруднения. Това накара част от фирмите да преосмислят инвестиционната си програма. Затова в последните месеци се забелязва леко охлаждане на лизинговия сектор. Моята прогноза е, че тази тенденция ще се запази през следващите месеци, а и през цялата 2009 година. Специално ние от УниКредит Лизинг сме предвидили новият бизнес на компанията догодина да не е по-голям от този през 2008-а.
Ясно е, че достъпът до финансиране става все по-труден и скъп. Влошиха ли се и в каква степен условията, при които лизинговите компании ползват ресурс от паричните пазари? Дойде ли времето да се мисли и за алтернативни източници на средства?
- Не можем да говорим за влошаване на условията. По-справедливо ще бъде, ако кажем, че просто цената на ресурса на финансовите пазари се повиши за всички участници. Повечето лизингови компании се финансират чрез компаниите си майки. За съжаление източниците, от които те могат да вземат средства, са твърде ограничени като брой. За разлика от банките, лизинговите дружества нямат право да набират влогове и депозити и от тази гледна точка са ощетени. Не мисля, че емитирането на облигации точно в този момент е най-подходящият инструмент. Така че единствената възможност, която им остава засега, са паричните пазари в страната и чужбина.
Неотдавна обаче УниКредит Лизинг договори кредитна линия с Европейската инвестиционна банка като алтернативен източник на финансиране. Това безспорно е положителен знак за доверието на финансовата общност към групата УниКредит. Според договора, който подписахме в края на миналата седмица, ЕИБ ще предостави на нашата компания 80 млн. евро. Те ще бъдат усвоени на три транша, като първият ще бъде получен още в средата на декември. Със средствата ще бъдат финансирани проекти на малки и средни предприятия с персонал до 3 хил. души, които са насочени основно към енергоспестяване и използване на алтернативни енергийни източници. Част от парите ще бъдат насочени към инфраструктурни проекти, а друга ще отиде в подкрепа на производството като цяло.
Повишената цена на ресурса рефлектира и върху лихвата по лизинговите договори. Какво е средното увеличение за пазара като цяло през последните няколко месеца?
- В България все още няма официална статистика, отразяваща промените в цената, при която лизинговите компании предоставят услугите си. Нашите собствени проучвания обаче показват, че през последните два месеца повечето дружества са повишили годишния лихвен процент средно с около 1.5-2%, а за някои видове сделки увеличението е с 2.5 процента.
Това увеличение важи ли и за старите договори, или при тях нещата стоят по по-различен начин?
- Обикновено за съществуващите договори цената се променя на тримесечна база, като в основата на изменението стои осредненият базов лихвен процент за предходния период. Най-често се вземат тримесечният или шестмесечният EURIBOR (бел.ред. - междубанковият лихвен процент за еврозоната). Посоката може да бъде и нагоре, и надолу. Всяка лизингова компания е договорила със своите клиенти начина на преизчисляване на погасителните планове при промяна на основната лихва.
Споменахте, че при определени сделки увеличението в лихвата достига и до 2.5% - за какъв тип активи и клиенти нарастването на цената на услугата е най-високо?
- Цената на всяка лизингова сделка е функция на риска. Тоест, при равни други условия, колкото по-висок е той, толкова повече нараства и лихвата. Не бих могъл да кажа, че има някакво стандартно увеличение. По-скоро се подхожда индивидуално към всеки отделен случай, особено когато става дума за по-мащабни проекти. Но като правило по-рискови за лизинговия бизнес са употребяваните активи или някои видове индустриално оборудване.
От статистиката на БНБ се вижда, че въпреки значителния ръст на лизинговия бизнес през първите девет месеца на 2008-а делът на лошите вземания дори намалява. Има ли опасност повишаването на цената на услугата да увеличи проблемните финансирания?
- Доколкото в първите девет месеца на годината все още нямаше реално отражение на финансовата криза върху реалната икономика, числата, публикувани от БНБ, са логични. Но няма как да не очакваме влошаване на вземанията в следващите месеци. Дори си мисля, че първите симптоми за затруднения в изплащането на месечните погасителни вноски вече са налице. Не е тайна, че някои от клиентите на лизинговите компании официално заявяват исканията си за преструктуриране на стари задължения. Но тези трудности не са в резултат на новите лихвени равнища, а на реални проблеми в някои икономически отрасли. В крайна сметка едно средно увеличение на годишната лихва с около 1.5-2.5% не е нещо, което да влоши качеството на портфейлите.
Има ли стопански отрасли, които лизинговите дружества избягват да финансират?
- Мисля, че е твърде рано да се говори за трайни негативни тенденции в отделни сектори на реалната икономика. Явно в последно време се забелязват някои трудности в строителството, в продажбата на недвижимите имоти, има сигнали за отрицателно влияние на кризата върху автомобилния транспорт, върху търговията с метали... Налице са и първите симптоми за затруднения в химическата и минната промишленост. Това обаче съвсем не означава, че лизинговите дружества ще променят политиката си към цели отрасли на икономиката. Просто се налага да бъдат по-прецизни в оценката на клиентите и проектите, които са обект на лизинговата сделка. Наистина би било груба грешка точно в този момент да изоставим партньорите си.
Наред с увеличаването на лихвата компаниите повишиха и първоначалната вноска по лизинга. С колко средно нарасна тя?
- Увеличаването на процента на първоначалната вноска е част от по-консервативната политика, която се прилага в последните месеци. То е средно между 50 и 100%, но варира за отделните компании и в зависимост от вида на активите. Най-общо мога да кажа, че ако проектите, които са обект на лизинговата сделка, са реалистични, а инвеститорите - добре познати на лизинговото дружество, нарастването не е драстично. Пък и първоначалната вноска е нещо, което показва финансовата и моралната ангажираност на клиента към самия проект и увеличението й не бива да се приема като негативен сигнал към реалния сектор, а като по-голяма заинтересованост за успешното му приключване.
Сигурно е така, но не е ли по-логично в предкризисна ситуация на бизнеса да се даде глътка въздух - чрез разсрочване на задълженията, чрез намаляване на някои такси и комисиони? Не е ли възможен сценарий, в който условията за финансиране да не се променят толкова драстично за сметка на печалбата на лизинговите дружества например?
- Няма как да не се стигне до разсрочване на задължения на клиенти, особено на тези, които имат лоялно отношение към нас и изпитват някакви временни затруднения в резултат на кризата. Всяко преструктуриране на една сделка обаче означава прекласифицирането й в по-рискова група. Това означава заделяне на повече провизии от лизинговата компания, което влошава нейния резултат. Тази цена трябва да бъде платена и в повечето случаи е за сметка за кредитора. Но и клиентът трябва да бъде готов за подобен разход. Таксите и комисионите пък са незначителни и не са решаващи за общата цена на услугата. А и идеята е не да се реализира максимална печалба или пък тя да се свие, а ресурсът да се предоставя на клиента при най-добри условия, така че да е възможно задълженията да бъдат обслужвани във време. И нека не забравяме, че ценовите параметри не са единствената предпоставка за успешното обслужване на лизинговите сделки.
Разговора води Светлана Стоилова

Facebook logo
Бъдете с нас и във