Банкеръ Weekly

Финансов дневник

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЗАДВИЖИХА АНТИКРИЗИСЕН ПЛАН

Правителството започна да произвежда глупости в желанието си да изглежда адекватно на предизвикателствата, породени от световната финансова криза. Или поне такова впечатление оставят информациите от пресцентъра му, разпространявани по повод участието на премиера Сергей Станишев на заседанието на Европейския съвет в Брюксел.
Стана ясно, че кабинетът има готовност както за опериране със задължителните минимални банкови резерви, така и за стимулиране на кредитирането чрез възможности за пренасочване на фискален ресурс към конкретни финансови институции, пише в разпространено на 16 октомври официално съобщение на Министерския съвет. Какво точно се има предвид под разтегливата формулировка за пренасочването на фискален ресурс си знаят само авторите й. Но изявлението, че правителството има готовност да оперира с минималните задължителни резерви на банките, граничи с абсурда. Защото изпълнителната власт по закон няма никакви права върху тези пари. А евентуален опит кабинетът да координира с БНБ регулирането на резервите би бил грубо нарушаване на независимостта на Централната банка, регламентирана изрично в Закона за БНБ.
В четвъртък (16 октомври) репортери на Труд пък угоднически задали въпрос на премиера: дали може да се намали основната лихва на БНБ? На който, поне според вестника, Станишев дълбокомислено отговорил: Това също е възможно. Само дето БНБ не може да намали основната си лихва, защото от средата на 1997-а Централната банка не я определя. БНБ само обявява основния лихвен процент, формиран от сделките на междубанковия пазар. Схващаш ли, читателю, малката, но съществена разлика?
И още нещо. Едва ли е разумно премиерът да прави изявления, че България няма да гарантира влоговете с равностойност до 100 хил. евро. Когато това решение от Брюксел се превърне в европейска директива, ще сме принудени да я изпълним в указаните срокове.
Доста снижава градуса на оптимизма факта, че европейските лидери в Брюксел се договориха да се намали периодът, в който вложителите трябва да си получат парите, в случай че банката, която ги обслужва, фалира. Досега времето, през което това трябваше да се случи, бе три месеца. В някои случаи то може да бъде удължено до девет месеца. Според предложението на Европейската комисия обаче до три дни след обявяването на кредитната институция в несъстоятелност спестяванията трябва да бъдат върнати на нейните клиенти. У нас този срок е 45 дни и намаляването му до три ще е огромно предизвикателство за която и да е институция, ако, не дай Боже, се стигне дотам.
Най-важната последица от заседанието в Брюксел обаче е, че българското правителство в унисон с политиката на големите европейски държави стигна до решение да предприеме преки и индиректни мерки за осигуряване на финансов ресурс за българската индустрия. Защото голямата опасност от световната криза е, че банките остават без достатъчно средства, за да отпускат нови кредити. А крайният резултат от това е само един - намаляване на производството, рецесия, фалит на фирми и безработица.
Финансовият министър Пламен Орешарски изброи част от възможните мерки, като заяви, че държавата ще увеличи
капитала на Българска банка за развитие
която е специализирана в отпускането на заеми за малките и средните предприятия. Само че тя е твърда малка, за да може активността й да се отрази върху целия пазар.
Спомената бе и още една ефективна мярка, а именно: бързо да се подкрепят няколко големи инфраструктурни проекти с държавни пари. Така ще се създаде бизнес за много фирми, финансовите им приходи ще се увеличат, което ще подобри потенциала им да обслужват задълженията си към банките. Такава идея (и още няколко) в.БАНКЕРЪ лансира преди три седмици. Ще се открият и много нови работни места, което означава доходи за населението и сигурност за хората, че ще могат да обслужват взетите от тях заеми. Стига, разбира се, тези пари да не бъдат излети отново в близки до властта фирми.
Има обаче и още много други възможности за
наливане на ликвидност
във финансовия сектор, която ще му позволи да продължи да кредитира икономиката. Защото в случая става дума именно за ликвидност. Заради свитото и постоянно поскъпващо външно финансиране българските банки са принудени да прибягват до какви ли не хватки за привличане на пари от населението. Една от тях е предлагането на по-висока доходност по сметките и депозитите на клиентите. Ожесточената конкуренция за тях обаче заплашва да завърши със самоунищожение. Лихвите по левовите влогове достигат двуцифрени числа, а по тези в евро гонят 6, че дори и 7% годишно. Е, разбира се, има и големи банки, които поддържат средни лихви в евро между 3.5 и 4 процента. Но докога? А колкото по-скъп е привлеченият ресурс, толкова по-високи ще са лихвите по заемите, което пък ги прави и по-недостъпни за фирмите. Получава се затворен кръг и за да се излезе от него, наистина трябват мерки на правителството и на БНБ.
Например управляващите могат да гласуват
намаляването на осигурителните вноски
Това ще остави повече пари в сметките на фирмите и в джобовете на хората и ще повиши възможностите им да обслужват задълженията си към банките. Освен това така правителството ще изпълни обещанията си държавата да прибира по-малко пари от бизнеса и от гражданите. За момента тези ангажименти все още са само на книга, тъй като всяка година приходната част на бюджета си стои на високите 40% от брутния вътрешен продукт. Ето сега - по-малко от година преди изборите, трите партии от управляващата коалиция могат да докажат, че не са лъгали избирателите си.
За да увеличи свободните средства в кредитните институции, правителството може да направи и някои
корекции в закона за бюджета
Там има изрично изискване банките да гарантират с държавни ценни книжа (ДЦК) всички средства, които бюджетните организации поддържат по свои сметки. С други думи, дори и лев от държавните пари не може да бъде използван за отпускане на заеми. За да стане възможно това, гаранцията трябва да намалее, като нищо не пречи банките да обезпечават с ДЦК, например до 50% (а не със 100% както сега) бюджетните средства, с които разполагат. Всъщност подобно облекчение е напълно необходимо, ако правителството смята да подпомогне банковия сектор при финансирането на бизнеса.
Тук е моментът отново да напомним, че е добре преди да се предоставя каквато и да е подкрепа за кредитирането,
да се затворят всякакви законови вратички за износ на депозити
Дилъри твърдят, че в последно време някои български банки са подложени на външен натиск да депозират част от средствата, които набират от клиентите си у нас при своите майки. Нека не забравяме, че мениджърите на тукашните им поделения не са нищо повече от скъпоплатени техни служители и са длъжни да се подчиняват на разпорежданията на своите шефове. И тъй като не е редно в сегашната ситуация с български пари да подпомагаме чуждестранни икономики, е хубаво да се направят необходимите промени в Закона за кредитните институции.
Що се отнася до БНБ, тя е в състояние да поддържа потенциала за отпускане на заеми, като намали
задължителните минимални резерви
Ще припомним, че сега те са в размер на 12% от средствата, които банките привличат от своите клиенти. Става дума за огромен ресурс в размер на 6.6 млрд. лева. Ето защо въпросните резерви могат да бъдат намалени до нивата отпреди година, когато те представляваха 8% от привлечените средства. По този начин на разположение на кредитните институции ще останат около 2 млрд. лв., които могат да бъдат предоставени като заеми.
Освобождаването на средства, които могат да бъдат вложени в кредитирането, неминуемо ще доведе до намаляване на лихвените равнища. Разбира се, държавата директно може да повлияе положително в това отношение. В момента
основната лихва
която всеки месец БНБ обявява (а не определя!), се формира от сделките, които банките сключват помежду си. Когато на междубанковия пазар търсенето надхвърля предлагането, както е в момента, основната лихва се качва. Как може сегашната тенденция да бъде обърната и лихвата понижена? Отговорът е прост. Ако правителството предостави на Фонда за гарантиране на влоговете определена сума - 700 млн. или 800 млн. лв., с тези пари той може да предлага краткосрочно финансиране на банките. Вливането на подобна сума на паричния пазар ще доведе до увеличаване на предлагането на левове и в резултат на това основната лихва ще се понижи. А това логично би трябвало да предизвика поевтиняване на заемите в левове.
Тук отново обаче изниква въпросът дали парите, които вземат българските банки от Фонда, няма да отидат при майките им чужбина. Решение на този проблем, както вече казахме, има, и то е, първо, да се пипнат нормативните документи и, второ, банките да подпишат споразумение, че няма да увеличават нетните си валутни позиции към чужбина. За целта може би е разумно банките да се ангажират да предоставят месечно, а защо не и седмично информация на Фонда и на БНБ за вземанията си от чужбина.
В наредбата за минималните задължителни резерви пък може да се предвиди, че парите, които банките поддържат по безлихвена сметка в БНБ, се увеличават с размера на нарастването на средствата им по сметки в чужбина.
Що се отнася до
гарантирането на влоговете
управляващите ще преминат към една нова схема. А именно - освен от парите на гаранционния Фонд върху влоговете на гражданите и фирмите да се разпростре и директна държавна гаранция. На заседанието си в четвъртък (16 октомври) парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене предложение за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесено от Румен Овчаров. Основното в него е, че Фондът ще гарантира пълното изплащане до 100 хил. лв. на сумите по влоговете на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им.
Другата новост е, че се предвижда защита и за банковите влогове, направени от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. От гаранцията обаче са изключени доброволните схеми по трети стълб на осигурителната система. Освен това за период от една година след влизането в сила на законопроекта Фондът може да гарантира - от името и за сметка на държавата
заемите, предоставени на междубанковия пазар
по ред и условия, определени от управителя на БНБ.
Последният детайл в проекта за изменение на закона за гарантиране на влоговете се отнася до финансирането, което Фондът може да получи от държавния бюджет. В момента това може да стане след решение на Народното събрание. По думите на Овчаров обаче във време на криза едва ли ще е удачно да се водят дебати в пленарната зала, а би било по-уместно парите за Фонда да се предоставят с решение на Министерския съвет.
Изменението цели по-голяма бързина и оперативност, е записано в мотивите към проекта. Впрочем в Закона за държавния бюджет за тази година пък пише, че 1.5% от предвидените приходи могат да бъдат изхарчени от Министерският съвет без санкцията на Народното събрание. Така или иначе положителното е, че независимо от някои недомислици, които се ръсят като зърно от редосеялка на различните пресконференции, управляващите вече избистрят някакъв що-годе приличен антикризисен план.

Facebook logo
Бъдете с нас и във