Банкеръ Weekly

Финансов дневник

УОЛСТРИЙТ ПОЗЕЛЕНЯВА

Точно в деня на св. Патрик Уолстрийт реши да покаже, че милее за опазването на околната среда. На 17 март отвъд Океана започнаха да се търгуват първите производни контракти, свързани с отделяните въглеродни емисии. Сделките се сключват на Зелената борса (Green Exchange) - съвместно дружество между Нюйоркската борса NYMEX, брокерската фирма Евълушън маркетс, щатските инвестиционни банки Моргън Стенли (Morgan Stanley), Мерил Линч (Merrill Lynch) и други участници. САЩ и досега имаха малък пазар за търговия на емисии на Климатичната борса в Чикаго (Chicago Climate Exchange), ръководена от един от бащите на финансовите производни - Ричърд Сандър. Въпреки това начинанието на NYMEX се смята за най-решителната стъпка на американците към голямата лига на търговците от бранша.
Благодарение на участието си в протокола от Киото за вредните газове Европа надмина Америка по търговия на въглерод. През миналата година кредити за 40 млрд. евро - с 80% повече отколкото през 2006-а - смениха собствениците си на европейските пазари. И тъй като същността на природните катаклизми вече не се дискутира и тримата кандидати за президент на САЩ се обявиха в подкрепа на създаването на подобна търговска система и отвъд Океана, Уолстрийт започна да приема околната среда много по-сериозно. Потенциалната отплата ще е огромна. Проучвателната фирма Ню енърджи файненс очаква американският пазар за въглеродни емисии да достигне 1 трлн. щ. долара до 2020 г., ако получилият най-много гласове проектозакон за климатичните промени бъде одобрен от Конгреса. Като се прибавят и деривативите, обемът може да се окаже многократно по-голям, отбелязва Блайт Мастърс от Джей Пи Моргън Чейз (JP Morgan Chase).
Макар че Америка е пионер в прилагането на административния подход за контрол върху замърсяването на околната среда (система cap - and - trade, който прилага през 90-те години на ХХ век при два случая на киселинни дъждове), европейските финансови институции засега са по-напред в тази област. Последният обзор на Ceres - коалиция от инвеститори и групировки за опазване на природата, поставя английската банкова групировка Ейч Ес Би Си (HSBC) и холандската АБН АМРО (ABN AMRO) начело в класацията. Американците обаче бързо ги настигат. Щатският финансов гигант Ситигруп (Citigroup) е обещал 50 млрд. щ. долара за различни инициативи срещу замърсяването на околната среда за срок от десет години, включително 31 млрд. щ. долара за чисти технологии. Втората в щатската банкова класация - Бенк ъф Америка (Bank of America), пък е поела ангажименти за 20 млрд. щ. долара. Освен това тя единствена от големите банки е заявила, че ще определи цена на въглеродния двуокис (между 20 и 40 щ. долара на тон), когато разглежда молби за заеми от промишлени предприятия. Ситигруп, Джей Пи Моргън Чейз и Моргън Стенли напоследък също разработиха набор от въглеродни принципи, които ще затегнат финансовите условия за бълващите пушек електроцентрали.
Някои банки от Уолстрийт предлагат свързани с опазването на околната среда съвети за корпоративни обединения. Голдмън Сакс (Goldman Sachs) подчертава ролята си в миналогодишното поглъщане на енергийната групировка Ти Екс Ю от консорциум от фирми за частен капитал. Купувачите пожънаха аплодисменти за договорената сделка, която позволява на Ти Екс Ю да ограничи програмата си за изграждане на централи на въглища. Зеленият експерт на Голдмън Марк Терсек обяснява, че ключовият момент за консултантите е бил да направи лошото положение по-добро.
Финансовите институции виждат и много възможности за клиентите си от глобалното затопляне. Бенк ъф Америка например пусна зелени кредитни карти (за всеки похарчен долар по тази карта банката ще прави дарения на организация за опазване на околната среда, които да се инвестират в намаляване на парниковите емисии) и зелени ипотеки (по 1000 щ. долара се връщат обратно за енергийно ефективни жилища). Банковото ръководство дори предлага 3000 щ. долара на всеки служител, закупил кола хибрид и вижда голям потенциал в лизинга на слънчеви панели. Същевременно зелените взаимни и търгувани на борсата фондове се множат, твърди анализаторът от германската Дойче банк (Deutsche Bank) - Марк Фултън. Той е преброил близо 250 фонда.
Богатите инвеститори също са се включили в зелените инициативи. Финансова институция съобщава, че е получила десетки запитвания от физически лица - всеки от тези хора иска да инвестира между 50 и 100 млн. щ. долара в инструменти, посветени на опазване на природата. Една от привлекателните черти на този пазар е, че той не е в свързан с другите, макар че лошото регулиране може да удари цените, както това се е случило в Европа през 2006-а. Хеджинговите фондове също обичат въглеродните емисии, защото пазарът тепърва започва да се развива и все още предлага арбитражни възможности. Пийтър Фусаро от консултантската фирма Глоубъл чейндж асошиейтс съобщава за 75 хеджингови фонда по околна среда срещу едва няколко на брой преди три години.
Разбира се, не всеки вярва в добрите намерения. Стийв Милой от взаимния фонд Фрий ентърпрайз екшън фънд, който се управлява от скептично настроени към промените на климата мениджъри, твърди, че банковите инициативи в най-добрия случай служат за измиване на ръцете, а в най-лошия - разрушават пазарните оценки). Акционерите на дружеството са взели на прицел ред финансови институции, включително Ситигруп и Лиймън брадърс (чиито зелени инициативи се оглавяват от пра-правнука но Теодор Рузвелт). Джим Роджърс - шеф на голямата енергийна централа Дюк енърджи, твърди, че банките не са искрени - те могат да орежат финансирането на проект за електроцентрала, но няма да затегнат кредитните условия на родителите си.
Въпросът днес е дали управленската лудост и финансовите резултати от кредитния спазъм няма да потиснат ентусиазма на Уолстрийт към опазването на околната среда. Все пак подобно нещо се случи и по време на борсовия крах от 1990-1991 г. след години на вълнения преди документа от Киото. Майкъл Клайн - един от шефовете на поделението за банкови услуги и пазари на Ситигруп, изключва подобна възможност. Колегите му също изглеждат мотивирани. Пощурелите цени на нефта пък само ще засилят интереса към алтернативните енергийни източници. Налице е и силен социален натиск да няма връщане към старите навици. Така че този път революцията може и да успее.

Facebook logo
Бъдете с нас и във