Банкеръ Daily

Финтех компаниите правят услугата достъпна и лесна за ползване

Участниците в кибер войната често сменят ролите си - днес e бял хакер, утре е черен

Експертите Георги Пенев и Вихрен Славчев пред "БАНКЕРЪ"

Георги Пенев и директор на Българската финтех асоциация, а Вихрен Славчев - изпълнителен директор на „Мнемоника“.

 

Уважаеми господа, насочваме футуристичен поглед към финансовите технологии и киберсигурността. Част от темите бяха засегнати в интервю на шефа на „Банка ДСК“ Тамаш Хак-Ковач за БАНКЕРЪ. Къде минава границата между конкуренцията и симбиозата за банковия сектор и финансовите технологии, г-н Пенев?

Г. П.: Ще започна провокативно. На едно от миналогодишните финтех събития г-н Тамаш Хак-Ковач и част от неговите колеги показаха, че не вярват в отвореното банкиране - нещо крайно неразбираемо от моя гледна точка. Година по-късно ми е интересно да чуя, че г-н Тамаш Хак-Ковач е променил мнението си.

Вижте цялото видео от интервюто с Георги Пенев и Вихрен Славчев ТУК:


Къде е разликата в услугите, които предлага дигиталното банкиране и финансово-технологичния сектор?

Г. П.: Всъщност разлика между финтех и банка няма. Дигитализацията започна през банките, докато в един момент се появиха малки и средни компании, които адресираха определени нужди на клиентите, които не се покриват от самите банки.

Говорите главно за платежни услуги?

Г. П.: По-скоро да. В България все още сме на този етап. В банковия сектор у нас в момента има 135 финтех компании, от които над 60% са в дигиталните разплащания.

Ключов е въпросът за регулациите на тези дейности. Лицензирани ли са всички компании от финтех сектора? Влизат ли под надзора на БНБ?

Г. П.: Разбира се, че влизат. Има финтех компании, които имат пълен банков лиценз, но невинаги от БНБ. Латвийската компания „Револют“ просто пренесе и паспортизира банковия си лиценз в България. Изискванията в ЕС са унифицирани.

Каква връзка могат да имат финтех компаниите с банковите депозити и кредити?

Г. П.: Да. Започнахме с отвореното банкиране. Същността му е, че банките правят все по-добро кредитиране, конкретно с т. нар. „кредит скоринг“ – оценка на потребителите, спрямо личните им навици и предпочитания. Нещо, което преди отвореното банкиране нямаше как да се прави. Сега у нас има компании, които могат да преценят дали клиентът е добър кредитополучател или не.

Тук говорим за симбиоза, а не за конкуренция между банки и финтех?

Г. П.: Напълно. Симбиозата и конкуренцията могат да бъдат разгледани по различен начин. С развитието на нови възможности през регулациите се създават съвършено нови бизнес ниши. Например иновационните фасилитатори – специален тип регулация, която позволява проактивното развитие на сектора и увеличаване на конкуренцията в него.

Как регулацията увеличава конкуренцията?

Г. П.: Помага за създаването на нови стартъпи, които получават лицензи по-лесно.

Каква инвестиция средно е необходима за влизане във финтех бизнеса?

Г. П.: За влизане в банковия сектор и лиценз за електронни пари няколкостотин хиляди лева. Но проблемът не са парите. Най-големият проблем е времето за вземането на лиценза. В Литва срокът е 6-9 месеца, у нас е между 18 месеца и три години.

Г-н Славчев, известно е, че крадците и измамниците като правило вървят поне с крачка пред охранителите на сигурността. Какво да кажем за настоящата действителност, при която всеки отделен човек помества собствената си вселена в смартфона – от финанси до личен живот?

В. Сл.: Много правилно казано, личната вселена на всеки вече се намира в персоналното устройство. За съжаление предимството на измамниците не е теория, а изстрадана практика. За да защитаваш каквото и да било – от средновековната крепост до модерния технологичен свят, трябва да познаваш всички методи на защита и всички похвати на противника. А съвременните нападатели се нуждаят единствено от последните достижения на техниката. Това отнема много по-малко време и средства. Срещу сравнително малко пари те могат да си купят в интернет инструменти, които най-често не разбират как работят, но им вършат работа. Експерти сме и ние, но експерти са и те, позволим ли си неуважение към отсрещната страна, сме изгубили войната. Доскоро наричах тази война партизанска, но вече не е – много често участниците в нея си сменят ролите – днес e бял хакер, утре черен. Това не са онези с качулките от новините, а хора като всички нас.

Каква е степента на риска за хората, които контролират и управляват банковите си авоари през смартфони?

В. Сл.: Българите вече се отварят широко към дигиталните платежни услуги в преносимо устройство. Самият аз ползвам ключа от колата и кредитната си карта през смартфона. Хубавото на тези устройства е, че рапортуват бързо. Смятам, че в момента банките са сериозен стожер на сигурността. Бидейки една от големите банки, ДСК, за която говорихме, вече е доста добре развита технологична банка, отделяща сериозно внимание на сигурността. Доскоро банките се въздържаха да използват „облачни“ услуги, сега използват по няколко. От своя страна финтех компаниите правят услугата достъпна и лесна за ползване.

Прост и практичен въпрос: каква степен на сигурност носи влизането в телефон и приложения чрез пръстов отпечатък?

В. Сл.: Биометричните средства са по-трудни за разкодиране.

Каква е вероятността човек да се прости с парите си, ако загуби смартфон с финансови приложения?

В. Сл.: Много зависи колко дисциплиниран и подготвен е човекът. Все още имам приятели, които ползват мобилните си телефони без код и пръстов отпечатък.

Смартфони се разкодират срещу 10 лв. в почти всяко ателие.

В. Сл.: В случая ключово е времето за реагиране. От загубването на телефона до блокирането на картите има определено време, което отсрещната страна ще се опита да използва.

Как се преодоляват т. нар. биометрични данни?

В. Сл.: Няма да вляза в хипотезата на криминалните филми, котато пръстът вече не е при тебе. Но биометричните данни се преодоляват доста по-трудно. В такива случаи по-скоро се вадят и четат компоненти от придобития смартфон. Същото се случва и с компютрите – вместо да се разгадава паролата, се вади харддиска и ако не е криптиран, се чете.

Защо България, която се слави със своя ІТ сектор, изостава двойно в дигиталните банкови услуги, спрямо страните от Централна и Източна Европа?

Г. П.: Въпросът е към банкерите в България. Голяма част от потребителите все още ползват традиционните сметки. Ако трябва да направя съпоставка, ще сравня сегашния финтех сектор с някогашните ни мейл адреси. В момента повечето хора имат по няколко банкови сметки. Тази за разплащане е достъпна през смартфона. Но по-големите суми са в депозити или други по-сериозни сметки, недостъпни то мобилното устройство. Същото е и с мейлите. Някога един се ползваше за всичко, сега всеки си има специално предназначение.

Г-н Славчев, като специалист по киберсигурност, кои услуги ползвате от финтех сектора – това ще е показателно за потребителите?

В. Сл.: Като се започне от прехвърлянето на пари между приятели, и стигнем до плащане през часовник, което е много удобно.

Възможно ли е през финтех сектора да се правят разплащания с пари, които не са депозирани в банка?

Г. П.: Добър въпрос. За съжаление регулацията в България е направена така, че по един или друг начин банката е неминуема. Вероятно за да се намали риска в цялата финансова система. Европейската регулация е транспонирана в отделните държави по различни начини. И някои от тях позволяват да не се минава през традиционните банкови институции. „Револют“ е пример за това – тя няма нито един физически клон, но на практика си е банка. Необанка.

Какво конкретно съдържание стои зад термина необанка?

Г. П.: Необанка означава много по ефикасно работеща банка, с много по-малко разходи за клиента. Времето ще покаже кой ще оцелее по-дълго – банката или необанката. В момента у нас съществува финтех еднорог, оценен на над 1 млрд. долара. Нормалните държави създават условия за истинска конкуренция – най-високо качество на най-ниска цена.

Виртуалните валути влизат ли в периметъра на действие на финтех компаниите?

Г. П.: Трябва да направя разграничение между виртуална валута - digital currency и виртуален актив - digital asset. По регулации в Европа има спекулативни активи, които не са много по-различни от традиционния пазар. Има и виртуални валути, които се очаква да бъдат подкрепени от централните банки.

Могат ли виртуалните валути да изиграят положителна роля при сегашната стремителна инфлация?

Г. П.: При биткойна със сигурност пари не се „печатат“, блокчейнът не го позволява. Въпросът е къде ще отиде доверието.

Г-н Славчев, вие представлявате киберсигурността в най-широкия й аспект. Последни събития, включително и у нас, показват, че в сектора вече се образува кибер олигархия. Възниква ли в тези среди вътрешна криминална престъпност, с отвличания и убийства?

В. Сл.: За съжаление да. Технологията, която стои зад кибервалути, виртуални пари и активи е позната от над 10 години. Тази технология възникна въз основа на стремеж към децентрализация. Щом всички се съгласят, че имаш определени виртуални пари, значи ги имаш. Освен това тази технология е саморазрастваща се. Киберолигархията вече съществува. И това не е лошо. Това са хора, направили пари от търговия с активи. Банките регулират сектора все повече и повече.

Част от българските политици са противници на електронното гласуване. Имат ли основание да смятат, че то може да бъде манипулирано, след като всекидневно по света милиарди безпроблемно се превеждат по електронен път?

В. Сл.: Всичко, което става в безхартиения свят има няколко степени на защита. Но особена сред тях е администраторската степен, това е супер потребителят, чиито действия трябва да бъдат наблюдавани. Когато има неконтролируем администратор, се смята, че влияние може да има. Затова има още няколко степени, които контролират тази единица. Лично аз не виждам никакъв проблем електронното гласуване да бъде осъществено при много фактори на автентификация и мониториране. С времето това ще стане.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във