Банкеръ Daily

Банката реализира на пълни обороти възложените й антикризисни програми през 2020-та

Търсим решения, които да преведат бизнеса през кризата

Живко Тодоров, изпълнителен директор на Българската банка за развитие, пред "Банкеръ":

Г-н Тодоров, година след началото на кризата и обявяването на антикризисните програми на ББР в подкрепа на гражданите и бизнеса, как оценявате напредъка по тях и последните промени в параметрите им?

- Обявените от правителството през м. април 2020 г. мерки набраха сериозна скорост и изпълняват целите, заради които бяха създадени. Към момента потвърдените за гарантиране заеми, общо по двете програми, са за 293 млн. лева. Над 1 200 компании и над 30 хил. физически лица са подкрепени чрез тях.

Всяка от програмите претърпя ревизии, които следваха хода на пандемията и условията по тях бяха адаптирани, така че повече граждани и фирми да бъдат подпомогнати. Имаше банки, които реагираха бързо и приведоха в ход новите изисквания. Имаше и банки, които изпълниха ресурса си и неколкократно  увеличавахме лимитите им. При някои кредитни институции имаше известно забавяне, но се надявам скоро да видим още по-добри резултати и предвидените средства да достигнат до нуждаещите се в удължените срокове. Изказвам нашите благодарности към всички банки партньори, които дават възможност подкрепата за бизнеса и гражданите да достигне до нуждаещите се.

На какво се дължи ниският интерес от страна на компаниите към тези кредити, който бе очертан в последното проучване на една от националните работодателски организации?

- Запознати сме с проучването на БСК и неколкократно сме обсъждали темата. Не смятаме, че има нисък интерес, което е видно и от данните за потвърдените гарантирани заеми.

Мярката за подкрепа на МСП през ББР допълва правителствения инструментариум и не е единствената и основна мярка за бизнеса. По данни на НСИ за 2019 г. фирмите у нас са малко над 419 хиляди, като 92,7% са микропредприятия (с до 9 заети), 6% са малки (до 50 заети) и 1,1% са средни (до 250 заети). Съгласете се, че с предоставения от правителството ресурс и мандат на ББР ние не сме в състояние да покрием всички финансови нужди на толкова голям брой предприятия. В условия на криза бизнесът не търси увеличаване на дълга, освен ако не е в крайна необходимост. Значителна част от тези компании нямат нужда от ликвидна подкрепа, каквато се предоставя чрез гаранционната програма от ББР. Други са избрали да се възползват от възможността за отсрочване и уреждане на изискуеми  задължения към банки и дъщерните им дружества. За трети, работеща и предпочитана подкрепа е грантовото финансиране или фискалните мерки в подкрепа на заетостта. Тези мерки са извън дейностите и функциите както на търговските банки, така и на банката за развитие.

Многократно сме чували коментари защо ББР не направи програма с максимално облекчени условия, опростена процедура и не предоставя директно нисколихвени или дори безлихвени заеми на пострадалите предприятия. По мисия и мандат ББР не може и не би било редно да влиза в пряка конкуренция с търговските банки, каквато би била една такава програма, и което би нарушило равновесието в банковата система. Още повече, ББР не трябва да подлага под нерегламентиран риск капитала на банката, осигурен от държавата, за прилагането на антикризисните мерки.

Извън подкрепата на засегнатите от кризата и мисията за насърчаване на МСП, наскоро стана ясно, че ББР е придобила и имот в съседство на централата на банката. Заложено ли е придобиването на подобни активи в стратегията за развитието на банката през 2021 г.?

В групата на ББР влизат 5 дъщерни дружества, които са настанени в различни сгради из столицата. За тях се плащат наеми, извършват се поддържащи ремонти, а отдалечеността  им пречи за добрата комуникация и функциониране на групата. От доста време се търси добро решение за събирането им на едно място и това беше уникален шанс – да се предложи имот, който е едновременно съседен на централата на ББР и вече е адаптиран за банкова дейност. Придобитият имот, както и сградата на ББР, са паметници на културата – част от първия след Освобождението архитектурен ансамбъл по европейски образец в София. ББР вече има успешна история в управлението на такова имущество и сме сигурни, че това наследство ще бъде добре запазено.

Банката вече е и акционер във фонда "Три морета", част от инициативата, която се ползва с политическата и финансова подкрепа на САЩ. Бихте ли посочили някои конкретни проекти, по които работите с партньорите си от Вашингтон?

- Инициативата ще съфинансира с над 1.2 млрд. евро приоритетни проекти за страните от региона между Балтийско,  Адриатическо и Черно море. Сред идентифицираните от България приоритетни проекти за инициативата, които са публично оповестени, са разширяване на подземно газохранилище Чирен, тунел под прохода „Петрохан“, възстановяване на проектните параметри на железопътна линия Русе – Варна и автомагистрала „Черно море“.

Тъй като фондът е структуриран съгласно най-добрите практики в сферата на инвестициите, подборът на проекти ще бъде извършван от фонд-мениджър, който ще полза услугите на ексклузивен инвестиционен съветник – Amber Fund Management Limited. Селекцията ще се извършва на изцяло пазарен принцип, като фонд-мениджърът и инвестиционният съветник могат да се възползват от местните познания на акционери като ББР.

Фондът може да участва с дялов капитал в частни, публични или публично-частни проекти, като до момента е одобрил две капиталови инвестиции: „Cargounit“ – най-голямата частна компания за лизинг на локомотиви в Полша, както и зеленият център за обработка на данни „Greenergy Data Centres OÜ“ от Естония.

Като нов инвеститор във фонда „Три морета“ ББР планира да бъде домакин на мини-конференция в България през май 2021 г. Целта на събитието ще бъде да представи фонда, да повиши информираността за инвестиционните му възможности, както и да позволи на евентуални заинтересовани проекти да установят контакт с инвестиционния съветник.

Като ръководител на банка, чиято мисия е финансирането на малки и средни фирми, как оценявате сегашната ситуация на замръзнало кредитиране. Очаквате ли раздвижване през тази година?

- Данните за кредитирането през 2020 г. показват, че след временния спад и забавяне на темпото през пролетта и лятото, от септември насам имаме бързо възстановяване на апетита за нови кредити. По данни на БНБ за четвъртото тримесечие на 2020 се наблюдава увеличение  с 2.8% (1.0 млрд. лв.) при кредитите за нефинансови предприятия и с 1.5% (392 млн. лв.) за домакинствата. Действително, този растеж не е равномерно разпределен за всички сектори.

В най-пострадалите сектори като транспорта и туризма нашият фокус е да застанем до клиентите си, изпаднали в затруднения, и заедно да търсим решения, които да преведат бизнеса им през кризата. Ще продължим да работим така и през 2021 г., за да могат тези компании да издържат и да се върнат максимално бързо към възстановяване на икономическата си активност, веднага щом мерките, които блокират дейностите им, бъдат облекчени и отменени.

Какво означава това за дейността и печалбата за ББР през 2020 г.? Как ще се отрази пандемията на вашите резултати?

- Фокусът на дейността ни през 2020 г. бе съсредоточен върху изпълнението на възложените ни от правителството мандати за гарантиране на непрекъснат достъп до финансиране за бизнеса и за хората, загубили временно доходите си. Банката реализира на пълни обороти възложените й антикризисни програми за бизнеса и домакинствата. Най-важното за нас бе, че през 2020 г. успяхме да преведем максимално бързо в ход възложените ни от правителството мандати и предложихме работещи решения за банковия пазар.

До момента по поетите във връзка с пандемията гаранции не е платен нито един лев, но според приложимите международни стандарти за финансова отчетност още при издаването на гаранциите трябва да се оценят очакваните бъдещи плащания по тях. ББР направи такава оценки, придържайки се към принципа за консервативност и задели необходимите провизии. Това естествено намира своето отражение в годишния финансов отчет на банката за 2020 г., а и ще повлияе върху резултата и за 2021 г.

Все по-важна става темата за зелената икономика, особено с началото на новия програмен период на европейските фондове и инструментите за възстановяване на ЕС.

- Зеленият преход е силен бизнес и инвестиционен казус. ББР ще използва пълния арсенал от инструменти и източници на финансиране, които Европейската зелена сделка и програмата Invest EU предоставят, за да финансира адаптацията на българския бизнес. Преходът обаче изисква бизнесът и държавата да работят в партньорство. При рекордно ниски лихви, монетарни и фискални стимули, на популярен език можем да кажем, че „пари има“. Въпросът е ще има ли достатъчно на брой ефективни проекти, за да бъдат усвоени тези средства, които вече в огромната си част няма да бъдат грантови и ще изискват реална възвращаемост, генерирана в пазарна среда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във